Поредното изменение от последните години, което създава закон-недоносче.
Обвинителният акт няма да се прочита в съдебната зала, а председателят на състава ще прави доклад. По принцип подкрепям подобно решение, но само чрез ефективно осигуряване на правото на защита на всички правоимащи лица и на принципа за публичност на наказателния процес. А такива не са предвидени с тези изменения на НПК. Съдът е длъжен да връчи препис от обвинителния акт на подсъдимия, съгласно чл. 247б, ал. 1 от НПК, поради което той ще е запознат подробно с обвинението. В закона обаче не е разписано задължение за връчване на обвинителния акт на защитника, пострадалия и ощетеното юридическо лице (арг. от чл. 247б, ал. 2 от НПК), поради което в случай, че не са идвали в деловодството на съда да се запознаят с делото, същите ще чуят за първи път обвинението в съдебната зала. Това създава затруднения и риск от непълноценно упражняване на правото на защита от тези лица. И това при положение, че не е разписано ясно и конкретно в какво се състои докладът на председателя на съдебния състав. Посоченото, че в доклада "се посочват основанията за образуване на съдебното производство" е израз на неразбиране на наказателния процес и абсолютно неточно използване на наказателно-правната терминология.
Основанията за образуване на съдебното производство са посочени в чл. 247, ал. 1 от НПК, който текст гласи: Производството пред първата инстанция се образува:
1. по обвинителен акт и
2. по тъжба на пострадалия от престъплението.
Струва ми се, че целта не е била съдията просто да посочи, че делото е образувано въз основа на обвинителен акт, но според написаното в закона така излиза. За да се осигури правото на защита на защитника, пострадалия и ощетеното юридическо лице, както и публичността и възпитателната роля на наказателния процес, докладът следва да има за съдържание посочване на датата и мястото на съставяне на обвинителния акт; органът, който го е издал; трите имена на подсъдимия; дата и място и описание на съществените елементи на изпълнителното деяние; правната квалификация на деянието (кой член от НК е нарушен). Без посочване на това в НПК се създава риск от неравноправно третиране на гражданите, нарушаване на правата им (всеки съдия ще прави доклад според субективното си разбиране за минималното му съдържание), противоречива и неправилна съдебна практика, включително до отмяна на присъди.
Що се отнася до "тайните арести", това е удар във въздуха. В производството по задържане под стража е задължително участието на защитник (чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК). Следователно защитникът на задържания може да уведоми всяко лице, по своя преценка или по поръчение на подсъдимия, за факта на задържането. Задължение за защитника да запази задържането в тайна, както и санкция не са предвидени (леле, как не са се сетили!). Отделно задържаният обвиняем може след като чуе, че е задържан да заяви, че се отказва от защитата на упълномощения от него адвокат и иска защитник да му бъде съпругът, възходящ или низходящ роднина. Тогава съдът и прокуратурата ще бъдат длъжни да уведомят тези лица за задържането, за да може да бъде осъществен контакт между тях и обвиняемия. И в този случай забраната ще бъде преодоляна. Следователно нищо особено не следва от тази "велика" промяна.
