Тя е Катерина Енчева, съдия от кариерата с над 20 години стаж, най-вече в областта на гражданското право. Магистратът, изпратил първото питане до Съда на ЕС за съответствието на гражданската конфискация без присъди в България с европравото (по иск на бившата КОНПИ срещу Цветан Василев и др.).
Той е Николай Енчев, съдия от кариерата, с над 25 години стаж в областта на гражданското, търговското, административното, та и наказателното право.
Те са семейство, имат три деца. Последната месторабота на двамата у нас бе Софийският градски съд. Работили са като международни съдии в мисията на ЕС в Косово и като национални експерти в Главна дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия в Брюксел. Тя владее два чужди езика, той – пет.
На 27 октомври безмълвно, с 9 „за“ срещу 1 „против“ Съдийската колегия на ВСС гласува оставките на съдиите Енчеви и те напускат системата. Случи се, след като на 7 юли изненадващо кадровиците отказаха да продължат командироването на Катерина Енчева в ГД „Правосъдие“ с още две години и после препотвърдиха отказа си, въпреки че бяха приканени от и.д. Генерален директор на ГП „Правосъдие и потребители“ Салла Саастамойнен да премислят, заради ключовата роля на съдия Енчева при постигане на политическото споразумение по регламентите за събиране на доказателства и връчване на документи и за предстоящото разработване на правилата за прилагането им.
В обсъждането на Съдийската колегия тези теми не бяха зачекнати, не бе отворена дума и за „онова“ питане до Съда в Люксембург, възприето на нож от КОНПИ. Мотивите на мнозинството, изказани от Драгомир Кояджиков, бяха „битийни“: съдиите Енчеви работели в най-натовареното гражданско отделение на СГС, когато единият отивал в Брюксел, другият бил с него, пък се ползвали и отпуски за отглеждане на деца и едновременното им отсъствие се отразявало на работата. (Председателят на СГС бе дал съгласието си за удължаване на командироването). Но най-вече, създавала се вид номенклатура, „списък“ от едни и същи хора за командироване в европейски институции, а имало и други достойни.
Катерина и Николай Енчеви разговарят с "Де факто" за съдийството, правилата, мотивите си да скъсат връзките с родната Темида. В момента двамата отново са в Брюксел, но не като национални експерти от съдебната власт.
- Защо напуснахте съда, съдии Енчеви?
Катерина Енчева
Това е решение, което обмисляхме отдавна, тъй като забелязахме, че нещата в съдебната система много се променят, в ход е непрестанен натиск, очерняне на съдии в обществото, изграждане на негативен имидж. В днешната ситуация от магистрата се очаква да е повече занаятчия, отколкото съдия. Като че ли спазването на сроковете се превърна в по-важен фактор от утвърждаването на справедливостта.
Първоначално заминахме да работим в Косово с надеждата, че като се върнем, ситуацията може да се е подобрила. Но не, беше се влошила.
Последва неговият мандат в Брюксел, след който се прибрахме за около две години. Аз работех в Първо гражданско отделение на СГС, там натоварването беше изключително голямо. Но не то ме притесняваше, свикнали сме. Притесняваше ме по-скоро отношението на някои колеги към работата, както и на ВСС към нас.
За „вечните ищци“ и липсващите реакции
Изведнъж получих стотици дела, по които колеги си бяха направили отводи и се запознах с масовите отводи в съда, за тях по онова време почти никой не говореше. Става дума за исковете, изпращани от т.нар. вечни ищци, по повечето от които не намирах никакво основание да се отведа. Чувах съображенията на колегите си, че тези дела са безсмислени, че „вечните ищци“ само тормозели съда, без да търсят правосъдие, но така или иначе някой трябваше да решава тези дела и когато се появи нов съдия, те преминаваха през него.
Започнах да сезирам ВСС, че имаме проблем, че става дума за хора, които пускат стотици еднотипни искове, не почиващи на никакви разумни основания. После сезирах и прокуратурата – някои от „вечните ищци“ отправят заплахи не само към конкретния съдия, а и към семейството му, като се използва изключително груб и недопустим език в молбите, с които ни сезират. Първоначално за един от ищците бях манна небесна, защото той дълго беше чакал някой да му гледа делата, но с първите отхвърлени искове отношението му се смени и изведнъж станах „ш… а съдийска свиня“ и започна да ми иска отвод, аз отказвах, после станах „трижди ш… а съдийска свиня“. Той беше разбрал отнякъде, че имам деца, а у нас даже малкият ми син беше научил името му. Прокуратата, общо взето, нищо не направи. И от ВСС нищо не направиха. Разказвам го като илюстрация на пътя ми към решението за напускане на системата.
- Илюстрация на хаоса и безхаберието?
Абсолютен хаос. Изпращах им сигнали, подкрепени с доказателства, за да видят, че проблемът е реален, а не измислен, но така и никой не реагира. Даже прочетох становище на член на ВСС: „Ама защо не се отвеждат?“, без мисъл, че тези дела все някой трябва да ги разгледа, те не могат да останат в нищото.
После имах едно много „нещастно“ участие в конкурс за ВКС – не защото не бях класирана, не съм го и очаквала, но защото беше проведено при странни правила. Водехме интересна кореспонденция с конкурсната комисия, която си измисляше правила за условията, при които трябва да се кандидатства. Например – според правилата, на комисията трябваше да се представят изготвени съдебни актове, които представях. Но те не ги харесваха, понеже не били влезли в сила. Такова изискване – да са влезли в сила оценяваните съдебни актове нямаше никъде. То не би ми дало и възможност да участвам в конкурса, към онзи момент се бях завърнала и нямаше как да изпълня „условието“. Това също остави у мен усещането, че нещата не се развиват по правилата. А аз нямам проблем да се явявам на конкурси, нямам проблем със самолюбието си, смятам се за обикновен човек.
Мога да дам пример и с кандидатстването си за СГС. С един колега дълго време бяхме държани в районния съд (в моя случай около 10 години), според мен чисто наказателно.
Последва промяна в закона и повишаването започна да става с конкурс – писмен и устен. Явих се на писмения изпит, където много хора се провалиха, но изкарах сравнително висока оценка. След което отидох на устен изпит, провеждан от комисия от пет човека – двама съдии от СГС, един преподавател по право и двама съдии от страната, и получих много ниска оценка. Поисках от ВСС протоколите и видях, че проф. Огнян Стамболиев ми беше писал 6,00, а двамата съдии от СГС – 3,50. Успях да се класирам единствено благодарение на високата си оценка от анонимния писмен изпит.
Това са натрупвания, които водят до напрежение и омерзение към работата, която винаги съм вършила с изключително голямо желание. Интересува ме правото, но като съдия в България повече се занимавам с ежедневни неща, които нямат нищо общо с правото и правораздаването. Денят ми преминаваше в административна работа, а самото правораздаване се случваше в извънработните часове, понеже в работните часове рядко остава време за това.
- Съдейки от биографиите ви, наистина много сте „обикаляли“ в чужбина. Не са ли прави критиците ви за това?
Така е, работили сме в чужбина. Истината е, че винаги сме се явявали на международни конкурси, отворени за всеки. За нас работата като командировани национални експерти или международни съдии е част от професионалното ни развитие. Не виждаме основание да се критикува това, че сме придобили нови познания, умения, създали сме контакти и сме научили чужди езици. Смятаме, че това ни е направило по-добри като съдии и юристи, да не говорим, че е разширило и личния ни кръгозор. Вие сама преценете дали съдебната ни система има нужда от подобни хора.
- Каква е разликата между „тук“ и „там“?
Когато поработиш с колеги от други държави, виждаш колко хубаво може да бъде всичко.
В Косово две години работех в „специално отделение“ към Върховния съд, принципно за дела, свързани с приватизация – но се занимавах основно с правата на бившите работници в бившите социалистически предприятия, което не е точно приватизация. Там имаше съдии от цяла Европа, виждах отношението на колегите към мен, начина, по който може да се работи. Не за да е „лесно“, там никога не е било лесно, но имах време да посветя вниманието си на онези, които се обръщат към съда и на проблемите, които са поставени за разрешаване. И друго – там не се притесняват да те похвалят, когато се справяш добре и да демонстрират уважение към теб. И на този фон на човек му става малко тягостно, като се завърне.
За работата в ЕК, „номенклатурата“ и решението на Висшия съдебен съвет
При интервюто за избора ми в Генералната дирекция на ЕК се оказа, че там са информирани за моето преюдициалното запитване по делото по иска на КОНПИ и последвалите атаки, репутацията ми ме беше изпреварила. Обсъждахме този въпрос и говорихме за делото, макар че то като материя нямаше нищо общо с онова, с което се занимава конкретния отдел (съдебното сътрудничество по граждански и търговски въпроси).
Като дойде време за удължаване на срока на командироването, в Брюксел ме питаха дали очаквам проблеми. Честно отговорих, че не знам, всичко е възможно. Но когато председателят на СГС се съгласи с удължаването, наивно обявих, че проблеми няма да има.
Решението на ВСС наистина ме хвърли в шок. Аз не можах да обясня на колегите си в Комисията по каква причина удължаването на срока е отказано. Тогава изпратих в дирекцията протокола от заседанието на ВСС, преведен на английски, и на всички стана ясно, че тук няма легитимни съображения, че става дума за проблеми с върховенството на правото и съдийската независимост.
Николай Енчев
Наистина бяхме обсъждали подобен вариант от години, но решението на ВСС от 7 юли ни показа пределно ясно, че изобщо не трябва имаме колебания. Според Закона за съдебната власт мотивите на ВСС по кадрови решения са изказаните съображения от неговите членове. В случая, освен че нарушават Конституцията и ред закони, тези „мотиви“ са и очевидно брутално нахлуване в личното ни пространство.
Беше явно, че решението е част от поредица от мерки за разправа, които ще бъдат предприети срещу нас. Това ни накара да бързаме, да търсим някакъв изход.
Не беше лесно решение, но трябваше да зарежем всички сантименти към професията и да предприемем този скок към неизвестното. Преценихме, че трябва да опазим личното си пространство, както и професионалното си достойнство от много неприятното чувство да сме под диктата на орган като ВСС в сегашния му състав. Ще цитирам съдия Нели Куцкова, която също е била член на ВСС и преди години в интервю заяви: „Всеки следващ състав на ВСС е по-калпав от предишния“. Тази контатация тогава се оказа прогноза, която се доказва непрекъснато.
Съзнанието, че професионалният ти път и личният ти живот могат да зависят от такъв тип хора, е фактор, който води до мотивация за напускане на системата.
- А сега накъде, с какво ще се занимавате?
Катерина
В Генералната дирекция на ЕК искаха да ме задържат в отдела, в който бях, но вече беше невъзможно. Затова приех временна работа в друг отдел, който се занимава с дигитализация на правосъдието. Това е тясно свързано с предишната ми работа по регламентите за събиране на доказателства и връчване на документи, които въвеждат за първи път електронен обмен на документи между съдилищата и компетентните органи на държавите членки. Комисията има амбициозен проект да се дигитализират процедурите за трансгранично сътрудничество в областта на гражданското, търговското, но и на наказателното право.
Явих се на интервю в отдела, който ще се занимава с дигитализацията на правораздаването и бях избрана. Предложи ми се временен договор, с възможност за продължаване и това ни държи тук, в Брюксел.
Трудно е, истината е, че конкуренцията е изключително голяма, само знанието на чужди езици не е достатъчно. Но все пак успяваме.
- Когато подавахте оставките си, изложихте ли някакви мотиви пред ВСС?
Не, онова, което искахме да напишем, изложих в доклада си за свършената работа по време на командироването. В крайна сметка не виждам смисъл и полза от това да им обяснявам, че напускам, защото съм омерзена.
Но в доклада, който би трябвало да стигне до ВСС тази седмица, съм посочила колко фактически грешки дори бяха допуснати от докладчика по време на заседанието на ВСС на 7 юли. Той каза, че със съпруга ми работим в едно и също отделение на СГС, което не е вярно. Преди да замина аз бях в Първо гражданско отделение. А съпругът ми беше в търговското отделение, това са две различни отделения, в които се разглеждат дела от различна материя.
Второ, отново докладчикът обясни как едва ли не сме си предали щафетата в Брюксел. Това също не е вярно, защото сме били командировани с разлика във времето от две години и на различни места – аз в отдела, който се занимава с гражданско право, а съпругът ми беше в отдела, който се занимава с договорно право и потребителско право. В Генерална дирекция „Правосъдие“ на ЕК има няколко директората, всеки от които с различни отдели и членовете на ВСС би трябвало да го знаят, а не да изнасят неверни факти.
- Спецификата е важна и при предлагането на следващия български кандидат, нали?
Подборът на национални експерти от Комисията не се извършва по национален признак и няма „национални квоти“ за обявените вакантни позиции. Ако командироването на кандидат от определена държава не бъде продължено, тази държава не може да „изпрати“ друг свой експерт. Непродължаването на командироването има за единствена последица обявяване на нов конкурс за подбор, на който могат да се явят кандидати от всички 27 държави членки. За да бъде „изпратен“ някой, той трябва първо да се яви на конкурс, да спечели състезание с участници от всички държави членки и едва тогава да бъде командирован.
Неофициално ми бе дадено да разбера, че български експерт няма да бъде избиран в близко бъдеще за такава позиция в този отдел, тъй като нашата администрация се показва като ненадежден и непредсказуем партньор, склонен да създава пречки и затруднения в работата на европейските институции, по нелегитимни съображения.
В същото време от ВСС се опитаха едва ли не да ни противопоставят на колегите, че, видите ли, заемаме места, които могат да заемат те! Факт е обаче, че през 2018 г., когато аз кандидатствах, нямаше нито един друг магистрат претендент от България. Когато Николай кандидатства, беше същото. Може би защото започването на работа в чужда държава изисква много сериозни решения – цялостна промяна на личния живот, пренасяне от една държава в друга, особено когато имаш семейство.
ВСС гледа на командроването в ЕК като „повишаване на квалификацията“. Истината е, че в Брюксел се разчита на опита и знанията на националните експерти, работещи с правните инструменти в държавите си, т.е. тези хора вече трябва да имат достатъчно висока квалификация. В ЕК имат невероятни експерти, но те работят на бюро, отдавна не са в практиката по прилагане на тези инструменти.
После, когато ВСС командирова магистрати трябва да помисли как командироването им да стане по-лесно. Първо, като условия. И второ как тези хора, когато се върнат, да не бъдат ограничавани в бъдещото им професионално развитие в българската съдебна система.
- Какво имате предвид под създаването на по-добри условия?
Веднага давам примери. Един командирован съдия от Чехия всяка година има полагаеми два куфара – в които да си пренася багажа. Може да е дребно, но издава отношение и грижа.
Второ, командированият експерт не получава заплата от мястото, на което отива, а от държавата си, в нашия случай съответната българска заплата на съдия. Плюс дневни, които изплаща ЕК, но те не са съобразени с броя на хората, които идват, тоест със семейството. Ако дойда сама ще получавам същите дневни, както и ако съм с петчленното си семейство, защото тяхното предназначение е да осигурят на командирования ежедневните разходи. А същият чешки съдия получаваше и още половин заплата отгоре, защото съпругата му го е последвала.
Знаете ли, държавите са горди, когато имат техни представители на такива места – дали ще е в мисия, в институция… Полша, Испания изключително силно работят за това да изпращат и да имат техни представители в дирекциите на ЕК. У нас на това се гледа съвсем иначе, единствената мисъл е: Не се напечелиха! Което не е така, уверявам.
Николай
Държавите членки отдавна са разбрали какви са ползите, първо, да имат силно работещо представителство в европейските институции и, второ, да поддържат постоянна връзка между институциите и националните администрации. Командированите национални експерти са едно от тези средства и с изключение на едва-две държави от Централна и Източна Европа, сред които и България, на тях се гледа като на добър лост да се осигури непрекъсната информация за това какво става в Брюксел, какви политики се обсъждат и ще бъдат приети. А България не просто не използва, а и прекъсва тази връзка. Пример е включително коментираното решение на ВСС.
Няма стратегическо мислене и гледане отвъд това на кого да направим мръсно и с кого ще се почерпим после.
- Да поговорим за гражданската конфискация. Вашият коментар на решението на СЕС, по което у нас се разбра, че няма пречка гражданското производство по конфискация да върви отделно от наказателното и да не е обвързано с него. Но точно това ли наистина ни каза Съдът в Люксембург или има елементи, които пропускаме?
Катерина
Това, което ни каза Европейският съд е, че европейското право не забранява производствата за конфискация, неоснована на присъда (Конкретно – че Директивата е неприложима по конкретното дело и обсъди предхождащото я Рамково решение).
Когато задавах въпросите си, допусках и този отговор. Моят проблем е друг. Присъствах на публичното заседание на СЕС по казуса. Смятам, че двете страни в процеса – българската държава и адвокати на ответниците – не представиха нещата такива, каквито са в действителност. Не стана ясно, за съжаление очевидно не е станало ясно и от моето определение (съобразявах се с инструкциите на Люксембург за преюдициалните запитвания, и явно не успях да обясня на Съда), че неоснованата на присъда конфискация у нас е в действителност наказателна конфискация по Директивата. На заседанието на СЕС обаче беше представена и Република Ирландия и адвокатът й започна така: „Ние имаме голям интерес от конфискация, необвързана с присъда. Но виждам, че това, което ние имаме в Ирландия като гражданска конфискация, няма нищо общо с онова, което изглежда се случва в България по българския закон“.
Останах с впечатлението, че на СЕС не бе представена достатъчна информация за същността на българското производство.
Иначе председателят на КОНПИ ме обвиняваше, че очаквам точно определен конкретен отговор. Не, бях изложила своето становище, но очаквах и двата възможни отговора.
- Бившият председател на КОНПИ, сега наш консул във Валенсия Пламен Георгиев ви се гневеше за друго – че спирате делото и бавите гражданската конфискация срещу Цветан Василев, съответно получаването на милиони в хазната.
Когато аз поех това дело, то беше стояло повече от година в деловодството и не бяха връчени дори копията от исковата молба на всички ответници. Големият проблем беше изпращането на част от документите в чужбина, включително и защото българските пощи искаха огромни суми. Когато успяхме да връчим копията на Вирджинските острови, в деловодството на съда буквално ме аплодираха, че това се е случило. Онова, което направихме тогава бе, че сканирахме документите и връчването стана по-лесно. Изпратихме ги и в Люксембург, връчването стана чрез съдии-изпълнители и за един-два месеца.
Поех делото през 2017 г., водих го наред със стотици други и го подготвях за насрочване. Но четейки го, започнах да си задавам въпроси и да търся информация. Така разбрах, че преди години в ЕС е имало идея за приемането на директива за въвеждането на конфискация, неоснована на присъда, но поради несъгласие на държавите-членки до общо решение не се е стигнало. В един момент въпросите ми кристализираха, виждах нещата така – ако все пак конфискацията е обусловена от наказателното производство, аз трябва да го изчакам.
СЕС се произнесе в рамките на две години и е много по-добре, ако се стигне до конфискация, тя да се случи на законно основание, отколкото при нарушение на правото на ЕС, за което държавата трябва да отговаря за евентуални вреди.
- Освен първи доклад на ЕК за върховенството на правото, тази година за първи път у нас имаше и масов и неспиращ граждански протест в защита на върховенството на закона, на улицата се заговори за презумпцията за невиновност. Вие участвахте ли в протестите, допустимо ли е съдиите да имат отношение към подобни граждански инициативи?
Николай
Участвахме в протестите. За мен съдиите трябва да изразяват гражданска позиция, особено когато става въпрос за защита на основни правни ценности, на правовия ред в едно общество. Не мисля, че навлизайки в 21 век един съдия трябва да е прекалено консервативен и да е като кон с капаци. Разбира се, трябва да се абстрахира от външни влияния, но не и да смята, че живее на изолиран остров, където извън папките по делото нищо не се случва.
Да не си безразличен към демокрацията е гаранция, че ще прилагаш правото. Това е настояване за върховенството на правото под друга форма.
Съдиите всеки ден трябва да си дават сметка, че защитават справедливостта и правото, понякога и от закона, както казаха по-умни от мен хора. Понякога се налага и да предприемеш действия и да постановиш актове, след които няма да ти е лесно, но това не трябва да те спира. Да си създадеш броня срещу атаките, за да правиш онова, което изисква професията.
Едно от усещанията в последните месеци от работата ни в съдебната система беше, че колегите до такава степен са буквално затиснати от работа и външен натиск, че не могат да си вдигнат главата и да видят какво се случва около тях. Преодоляването на този проблем изисква първо вътрешната нагласа да си дадеш сметка какво се случва с теб, но и много сериозна работа от регулаторните органи на съдебната система и от държавата като цяло.
