ГРУБ, АГРЕСИВЕН И ИЗЛАГАЩ БЪЛГАРИЯ ОПИТ ЗА ЕКСПРОПРИАЦИЯ НА ПРИНЦИПЪТ НА МОНТЕСКЬО ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ВЛАСТИТЕ
Това, което наблюдаваме да се случва в София днес, а и в предишните дни и седмици е един безпрецедентен опит да бъде разрушено "институционалното съвместно съществуване" между президентската институция и изпълнителната власт.
Един крайно отрицателен за репутацията на институционалните практики в българската държава, опит.
С него се цели да се конфискува ролята, функцията и влиянието на мажоритарно избраният държавен глава.
И да се наложи цялостното асимилиране на властта и на институцията, която им пречи, за да се стигне до доминиране на една формула на национален съюз, в който управляващите коалиционни партии действат еднолично и без особено съобразяване със законодателната власт и с президентската институция.
Това е реалният преврат, който някои се опитват да наложат.
Съвместното управление между президент, пряко избран от народа и премиер от друго политическо мнозинство, не е уникален случай за България. Подобни случаи има в много други страни по света, но никъде мярката за едно цивилизовано разделение на властите не е прескочена толкова грубо и арогантно от изпълнителната власт, както в България.
Няма как президентската институция принуждавана даже и с насилствени интервенции да се съгласи да "легне в едно легло" с изпълнителната власт и с моделът на управление, наложен от ГЕРБ и неговият премиер в продължение вече на 10 години. Такъв случай би означавал тоталната смърт на демокрацията и политиката у нас.
Насилствените, грубо занаятчийски методи на "инструментите" на изпълнителната власт, нецивилизованите методи на комуникация и на изясняване на споровете; незачитането на конструктивните мнения, гледища, законодателни предложения на президента и президентската институция - доведоха без никакво съмнение България до една остра институционална криза.
Тази незапомнена в последните 23 години криза съсипва за пореден път репутацията на България в целия свят, както и установените след прехода демократични принципи и практики.
Всичко това, се случва на фона и в епицентъра на острата коронавирусна епидемия удряща страната ни и на идващата вече изключителна тежка икономическа и социална криза.
С криза между институциите, достигаща до конституционна и респективно политическа криза, с липса на национален консенсус и конструктивизъм по основните перспективи на развитието и прогреса на страната ни, България днес е достигнала до само една възможност; само един възможен избор за преодоляване на този катастрофален импас.
И това са незабавните предсрочни избори.
Проф. Димитър М. Иванов
/доктор на икономическите науки/
