"В началото на новата година е важно да се отбележи отново значението на това да се разбира последователността и методичността на събитията. Тези, които вече са я трасирали, но и едновременно с това задават посоката за онези процеси, които предстои да започнат или да се разгърнат и проявят публично."
Анализ на политолога Станислав Бачев
Ако 2022 г. беше годината, която изненада неподготвените, въпреки че промените никога не са спонтанни, стига наблюдателя да може да вижда и разбира - те са наслагвани във времето процеси и събития, които достигнаха своята точка на проявление. То 2023 г. ще бъде годината, в която на същите неподготвени (общества, техните политически елити и медии) ще се наложи да влязат във фазата на приемане и осмисляне. Това се отнася и за България. Неизбежно е да не се повтарят вече изговаряни думи, но и трябва да се повтарят, докато не бъдат разбрани и преодолени. Политическата прослойка е напълно неадекватна, неспособна, но и зависима. Твърде вероятно е една част от тази прослойка вече да усеща инстинктивно, ако не рационално, необратимостта на идващата промяна, но всичко, което успяха да извършат няма да бъде забравено.
Във външен план няма да бъде забравено, а напротив ще бъде изкупено. От една страна това означава, че когато се достигне до точката на пречупване напред във времето, е вероятно както политическите фигури, но така и представители от големите медии за една вечер да обърнат посоката на своето говорене и предлаганата от тях информация. Една част от тези политически лица може би ще намерят място и в бъдещето, това е част от отрицателната ирония на историята. Подобно завъртане е част от лошите сценарии за България. Тези, които са продали държавата си един път, ще го направят пак.
От друга страна това означава, че ако българският народ не съумее да излъчи нова политическа класа, която да има държавническо мислене, държавнотворен рефлекс и усещане за баланс, когато се легитимира промяната в световните отношения на нашето локално и регионално ниво, условията за държавата ще бъдат тежки. Ако държавата е представлявана от същите политици. Нашата политическа прослойка в настоящия й вид и състав няма как да бъде приета в Москва. Нито в Пекин. Просто няма да им обърнат внимание. Бита карта са. Тях не ги гледат като равни дори във Вашингтон и това е част от проблема. Гледат ги като прислуга, и това е напълно отговарящо на тяхното мислене и манталитет. Това важи както за партиите, така и за Президента. Неговата отговорност за задълбочаването на кризата е огромна.
От тук следва и вътрешния план. Има два варианта – от една страна се усеща тихият гняв, който зрее все повече в българите. От друга страна е примирението. Елементът на изненада е в коя посока ще се развият напълно обоснованите емоции. А фактор за това развитие и неговата посока е влошаването на условията за живот, което също е неизбежно. Цените на стоките няма да се понижат, а ръста на възнагражденията е първо недостатъчен и второ – изкуствен. Той не се базира на производство и баланс. Държавата не просто няма пари да си позволи вдигане на заплатите, държавата вероятно ще изпита проблеми и при изплащането на пенсии. Държава на практика няма. Предстои задълбочаване на дълговата спирала, за да се заглуши усещането за дълбочината на кризата.
Служебните кабинети на Президента, както и предходния редовен кабинет, вкараха България в средносрочно изключително лошо положение, при което почти няма полезен практически ход в кратък срок. Ликвидираха изцяло възможността България в близък план да може да влияе по какъвто и да е начин на Балканската политика и енергетика, давайки предимство на Турция и Гърция. Ликвидираха възможността за маневриране. Ние в момента сме напълно скачени към губещата страна в глобалния конфликт. Това тепърва ще трябва да се обяснява разбираемо на гражданите както в България, така и в Западна Европа. САЩ и Русия ще се разберат в даден момент – този израз го повтарям от началото на специалната военна операция на Русия в Украйна. Но когато се стигне до точката, при която ще седнат да се договарят, Европа ще е много по-различна.
От тук и няколко думи точно към геополитическият аспект. Той е фундаментално важен за България и затова трябва да бъде обясняван, разбиран и използван в полза на държавата.
Промяната вече е видима за всички, дори за тези, които няколко месеца обясняват емоционално как Русия губи войната. Тук няма емоция, има игра на шах и на покер. Има пресметливо хладнокръвие, което не е резултат и прищявка на един човек, а съзнателната методична работа на множество екипи, които се занимават със стратегическо планиране и възможности. Но и не спират да работят – както в Русия, така и в Китай, както и във всички останали държави, които са запазили себе си.
Промяната обаче е с много по-голяма дълбочина освен това, което се вижда и разбира дори от тези, които я отричат. Тя е на две нива - както в парадигмата на международните отношения, но така и във фактическото разместване на геополитическите пластове.
Променената парадигма означава, че вече се променя в ход модела, според който функционираше системата на международните отношения за последните 80 и последните 30 години. Вече има нови играчи, които са качествено различни, но и чиято поява е исторически обоснована и логична. Предстои времето на силните двустранни споразумения и обединяване в практически изгодни регионални или зонални съюзи.
Например, стратегическата близост между Русия и Иран е напълно обоснована исторически, освен наличието в текущата ситуация на общ противник. Освен това има и зонално икономическо обосноваване на техните действия, чрез които се оформя изцяло нов за съвремието( но исторически наследен) вектор Север-Юг, който свързва Северна Европа и Персийския залив. Неслучайно още през 2020г. в книгата ми "Параметри на Постамериканския световен ред" отделям много специално внимание на Иран, като една от държавите, които участват и ще заемат много по-ключово място в новото време. Иран е носител на държавна и културна традиция на няколко хиляди години. Те са перси. И тяхната поява сред лидерите в геополитически план е напълно закономерна и отговаря на новото време. Идва времето на старите империи.
Именно в този икономически зонален вектор попада Турция, Индия, както и държавите от Персийския залив и Северна Африка. Тук може да попада и България като отделен подвектор и исторически подстъп към Европа. Но за подобна национална цел се изисква политическа класа, която да има своите собствени екипи за стратегическо планиране, но и дързостта и смелостта да преследва подобна държавна политика.
В същото време Турция и Иран са балансьори както в Руската, така и в Китайската геополитическа игра. Иран е изключително силно свързан и с Китай. Турция е много зависима и от САЩ, макар да показва мускули. В този смисъл – Турция е слабо звено, колкото и да показва независимост. Тя е много по-слабо звено от България. В Турция е „Смокиновата градина“. Опитът на Турция да се дедоларизира е част от общите действия на Русия и Китай, но това е и слабото място на Ердоган. Това, че Турция е слабо звено дава възможности за България, но те са свързани с провеждането на една изцяло нова политика, провеждана от една изцяло нова политическа класа. Освен това не трябва да се забравя, че дълги години Русия предпочиташе България за свой стратегически партньор в енергийната сфера. Ние сами провалихме тази позиция, по-точно нашата политическа прослойка.
Има още твърде много аспекти и подаспекти, но в крайна сметка трябва да има и кой да чете подобни дълги публични текстове. Те са освен за хората, които се занимават професионално с тяхното прочитане и анализиране, но и много повече за хората, които ще трябва да избират дали да се примирят или да отворят пътя за нова политическа класа, която да ги представлява. Това е и посланието за новата година – трябва да се отвори път. Но път се прави със сила.
