За да се получи това уравнение обаче, в политиката трябва да влизат хора, които осъзнават добре същността на работата си, както и отговорността, която носят. Отговорността да не се отказваме, когато се сблъскаме с трудности, с неразбиране, с пречки от каквото и да е естество. Защото политиката не е хоби. Политиката е сериозна работа. Работа на пълен работен ден или дори втора работа, но никога нещо, което може да бъде захвърлено с лека ръка. Ако един политик е в състояние да захвърли ангажимента си, значи този ангажимент не е политически, а човекът не е политик.
Във всяка работа се решават проблеми. И както работещите по трудов договор не могат да си тръгнат просто така, хората, които се занимават с политика не трябва да имат нагласа, че могат с лека ръка да загърбят ангажимента си към обществото. Този образ на политическия човек е образ най-вече на демократичния човек - онзи, за когото политиката е по-скоро осъзната потребност да допринася, отколкото поле за изява. Нерядко обаче тъкмо тези, инак осъзнати, хора са склонни, заради определени различия, да загърбят общата цел - добруването. Заради различия в технологията да се откажат от постигането на резултата.
Мисля, че е време да спрем да се делим. Да прекратим разправиите за дребни неща. Време е да започнем да си говорим, всеки ден, за същественото. За това каква история искаме да оставим след себе си, не за стила на илюстрациите към нея. Време е да започнем да се състезаваме за това кой е по-великодушен и по-широкоскроен, а не кой най-бързо ще открие всички кусури на другия. Време е да се слушаме. Да се чуваме. Да си отстъпваме за незначителното, за да защитим заедно значимото. Говоря за демократичните хора. В тях ми е надеждата. Във вас ми е надеждата.
Методи Лалов
