Влачим се по корем, пълзим, въобразявайки се, че летим, преливаме от пусто в празно и от държавни и европейски сметки в частни и лични джобове, отмятаме думба - лумба мероприятия, прерязваме лента на заличка или стадионче, полагаме корупционно асфалт - убиец, сдобиваме се с чиновническа класа - гръбнак на партията на властта...
Честно казано, аз бих предпочитал властта у нас да има ясен образ, с разбираеми ценности и разпознаваеми принципи. Даже ако те са напълно антагонистични на моите и на онези, които мислят като мен. Важното е да се знае ясно и точно каква е властта, за какво се бори, към какво се стреми, какво я мотивира в политиката.
Но няма нищо подобно!
Има само имитация, симулация, пародия, карикатура. Имитация на проевропейски позиции. Симулация на демократични убеждения. Пародия на патриотизъм. Карикатура на орбанизъм. Цялата ни работа стана такава - нищо не е като хората, нищо не е смислено, последователно, прозрачно, логично. Всичко е полу-, едва-едва, отгоре-отгоре, псевдо-. Стратегията е ден за ден. Целите се каквото се получи. Развитието е стагнация. Стабилността е застой.
И при соца, и в първите две десетилетия след него, се знаеше кой какъв е и защо такъв е, за какво се бори, в какво вярва, защо и как управлява - дали в разрез с движението на колелото на историята или в неговата посока, дали шокова терапия или постепенен преход, дали масова или касова приватизация, дали либерална или социална икономика, дали лява или дясна политика и т.н.
А ето, вече десетилетие (Господи, цяло десетилетие!) - третото, загубеното десетилетие на Прехода, времето на спрялото време, в блатото на апатията, аномалията, анемията и аномията - никой не знае
каква е визията,
каква е стратегията,
каква е програмата,
каква е идеята на властта...
Влачим се по корем, пълзим, въобразявайки се, че летим, преливаме от пусто в празно и от държавни и европейски сметки в частни и лични джобове, отмятаме думба - лумба мероприятия, прерязваме лента на заличка или стадионче, полагаме корупционно асфалт - убиец, сдобиваме се с чиновническа класа - гръбнак на партията на властта...
И никой, отново никой, все така никой, абсолютно никой не казва
какъв е смисълът да сме общество,
какво ни свързва нас тия около 6-6.5 останали милиона, освен малшанса да се родим точно тук и точно по това време...
Никой не конструира смисъла на усилията, не обяснява защо е тая мъка и оти ручаме жабетата, каква е целта на занятието и по какви критерии ще оценим какво се получава и дали се получава въобще.
Ей така я караме, стари и млади мои приятели - пред очите ни само имитация, симулация, пародия, карикатура; а в душите ни - пълна липса на воля за промяна.
Но явно вече свикнахме - като в детското стихче за баба костенурка с нейната къщурка.
Та така и ние с тази власт - свикнали сме с нея, никак не ни пречи, с нея си живеем десет години вече.
