Трябват ни нови герои. Нови вдъхновители. Нов тип хора. Трябват ни хора, които ни учат на дълг (като Левски), на чисти идеали (като Ботев), на това кои сме (като Паисий), на любов към родината (като Вазов), на борба за брата (като Вапцаров). Трябват ни хора, които четат книги, които се грижат за по-слабите, за животните, за природата.
Въобще не лежа на тая кълка, че ще доживея по-хубави времена за страната ни. Но напротив, силно вярвам, че нещата могат да се променят.
Хората твърдят, че не могат, но те грешат. Говорят така, защото изхождат от опита си и опитът на другите досега. Те, ние не сме успели да създадем промяна. Но това не означава, че не може. Означава чисто и просто, че не сме намерили правилният начин за това.
С всичко е така. Дори едно такова хубаво чувство като любовта, ако тези двама, от които зависи, нямат качествата да я реализират и осъществят, тя ще бъде изродена (Дънов твърди, че само чистият и добър човек може да обича и аз вярвам в това).
Така е и с държавата ни. Тя е такава,защото е продукт на самите нас. Ако искаме да я променим, трябва първо себе си да променим, а после това ще се отрази и на нея. И тук не изключвам ролята на държавниците ни. Нещо повече. Те са тези, които трябва да подбудят народа, но от народа зависи резултата.
Между държавник и народ има една сплав, която е от изключително значение, за да бъде внесена промяна на всички нива в обществото ни. Това са елитите.
Елитите последните 30 години са продукт на чалга културата – на пошлост, леки нрави, парадиране с пари, прецакване на другия, леки жени, лесен и неангажиращ секс, скъпи коли, изящна външност и никакво, ама никакво съдържание. Всеки, който изповядва едно от горните е продукт на чалга културата. Дори да не е вкусвал чалга. Механизмът не работи само чрез директна консумация.
Другият модел, който набира скорост сега е на хората с образование, но без морал. Хората, които са значими не сами по себе си, а защото са продукт на нещо. Продукт на университетите, които са посещавали. Продукт на заведенията,в които вечерят. Продукт на модата, която следват. Продукт на тясната специализация и участието по всякакви медиини програми. Този тип хора не се интересува от нищо друго, освен от трупането на бързи капитали и бърза слава. Такива са сегашните ни управляващи. Този типаж не се интересува от просперитета на хората около себе си, не се интересува от история, култура, ценности. За него те са само пречка пред следващия проект. Колкото по-малко неща, с които да се съобразяваш, толкова по-бързо постигнати цели.
Иделът, който се налага в обществото е такъв, то приема неговата форма и създава нашата реалност.
Трябват ни нови герои. Нови вдъхновители. Нов тип хора. Трябват ни хора, които ни учат на дълг (като Левски), на чисти идеали (като Ботев), на това кои сме (като Паисий), на любов към родината (като Вазов), на борба за брата (като Вапцаров).
Трябват ни хора, които слушат смислена музика, защото музиката по нежен и галантен начин формира нашата житейска философия. Трябват ни хора, които четат книги, които се грижат за по-слабите, за животните, за природата. Които в свободното си време неотскачат до Гърция или Милано, а до Лещен, Марчево и Дрен. Хора, които не гонят последната минута, за да се качат в лъскав автомобил и да се нахранят в където е модно, а нехаят за такива елементарни, скотски и снобски привички. Хора, които те посрещат не по дрехите, а по ума и сърцето. Хора, които говорят за добро и вършат добро и пак накрая на деня се чувстват малки.
Спешно имаме нужда от малки хора, осъзнали собствената си незначителност. Само тогава човек е способен на големи дела. Най-големия грях е суетата. Тя е погубвала не един цар и е сривала със земята не едно царство. Имаме нужда от малките големи хора.
Христина Коемджиева
