Народният театър държи в короната си едър диамант, на който, за съжаление, малцина зрители се възхищават. Поради простата причина, че представлението “Две” се върти в малката заличка на 4-ия етаж, където едва ли сядат повече от 90 зрители.
Сигурно няма основание да е на по-голяма сцена, защото представя диалог само между две актриси в ролите на легендарните български поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна. Обаче каква емоционална и интелектуална енергия облъхва от сцената тези щастливци да гледат двете прими Мария Каварджикова и Бойка Велкова! Не знам дали днешните поколения ученици познават стиховете и живота на Габе и Багряна.
Преди 1990 г. те не бяха част от съдържанието на учебниците по литература и български език, защото нямаха творби в прослава на партията или поне на Съветския съюз, а и в живота си имаха доста спорни постъпки. Дора Габе е дъщеря на богат чифликчия, при това еврейка, оставила след себе си пътека от митове за любовни победи. Космполитка, пътувала из Европа, без да ѝ дреме за съдбата на народа при “монархофашизма”. Багряна пък не може да се освободи от подозрението, че не е защитила Вапцаров пред Борис III, докато е била близка с двореца, а той е бил подсъдим за подривна дейност против властта.
Произведенията им, част от модернизма на българската литература, не бяха популярни преди 1990 г. подобно на съдбата на творби на Лилиев, Константин Константинов, Ясенов, Теодор Траянов и пр. Пиесата “Две” е написана от една актриса, много известна в края на 80-те и началото на 90-те години - Таня Шахова. Тя измисля стратегически хитър ход - събира двете поетеси в почивния дом на писателите в Хисаря. Което е практически възможно, след като пред тях има само минало и те живеят, за да си спомнят. Престоят им е приключил и те чакат шофьора на държавната кола да ги прибере. Липсата му изнервя Габе (Бойка Велкова) и тя изостря тона си към Багряна (Мария Каварджикова).
Целта на режисьора Юрий Дачев и двете актриси прилича на прочита на прочутия текст на Константин Илиев “Нирвана”, в който непримиримият конфликт е между един поет и жена му, която е изкусителка, ревнивка, злостна обвинителка, глуха към умолителни думи и обяснения, безразлична към социални неволи, повече или по-малко жадна за доминация, пазеща егото си. Сблъсъкът свършва с двойно самоубийство. Композицията е така съградена, че българските реалии за Яворов и Лора могат да се избегнат и противостоянието между мъжа и жената става парадигма за сблъсъка между половете. Вероятно затова пиесата е харесана и поставена в Лондон и Москва. По същия начин, макар и не така жесток, конфликтът между Габе и Багряна е парадигма за сблъсъка между две талантливи жени, писателки на стихове, които, живеейки на едно и също място и по едно и също време, трябва да си поделят мъже, слава, почит, история. Природата на жената взривява или допълва архетипната природа на автора, на създателя. На сцената това се олицетворява чрез повече или по-малко зрелищни мимики, жестове, пози.
Така виждаме повече хладнокръвност у Мария и повече паника и прибързаност, страх от времето у Бойка. Багряна често си играе с предвидимите реакции на Габе, докато Габе възприема думите като извършена реалност, на която трябва да реагира по печеливш за нея начин. Разбира се, за този резултат от напрегнатия вътрешен двубой на малката сцена заслуга има и режисурата на Юрий Дачев. Спектакълът е отлична негова работа. Да не забравяме участието на Ева Тепавичарова в ролята на безсловесната прислужница в стаята на двете поетеси. Габе така и не научава нейното име и се обръща с “миличка!”, хвърляйки още съчки в жарта на портрета си. Брилянтно представление, което има всички сокове да живее много сезони.
