Лидерите на мнозинството преподреждат правителството и манипулират гражданите, че не ги засяга
Деветте месеца, през които ПП-ДБ оглавява правителството, изтичат през март. Наближава третото най-голямо изпитание пред сглобката след конституционните промени и държавния бюджет – предаването на правителството в ръцете на ГЕРБ. Това е изключително важна промяна за страната, няма спор по въпроса. Освен ако не питате самите управляващи, които се държат така, все едно това, което предстои, не заслужава повече внимание от смяната на зимата с пролетта.
"За мен това е абсолютно технически въпрос", небрежно обяви премиерът Николай Денков наскоро. В абсолютно същия стил коментира и герберският водач Бойко Борисов, чиято тежест в държавата рязко ще се увеличи, след като ротацията ще доведе на премиерския пост неговото протеже Мария Габриел. "Според мен това е такава дреболия, толкова технически е въпросът, че не знам какво ви вълнува в нея", зачудено се обърна той към журналистите. Днес се изказа метафорично, като сравни предстоящата ротация със "скачване с орбитална станция".
Ситуацията е безпрецедентна все пак. Една политическа сила ще предаде на друга управлението на държавата – без избори или вот на недоверие. Хората на ПП-ДБ доброволно ще напуснат министерските кресла, за да ги заемат избраници на ГЕРБ и ДПС. И това няма да стане по волята на народа, а по силата на договорка между партийните лидери. Една политическа сделка, сключена след тайни преговори, за която и досега знаем също толкова малко, колкото и при обявяването й миналата година.
Както изглежда, водачите на сглобката възнамеряват да изиграят същия номер и сега. Наложили са пълно медийно затъмнение над разговорите за предстоящите промени в правителството. Борисов, сигурно в изблик на хумор, обяви това за европейска практика. "Възприели сме принципа, по който работи Брюксел – докато всичко не е договорено, да не се правят изказвания, които после да се опровергават, да се коментират, да се анализират", каза той. И обясни, че когато дойде моментът за смяната, Габриел ще отиде при президента Румен Радев с готов, одобрен от сглобката проект на кабинет. Така герберският водач на практика заяви на гражданите и медиите – ние скришом ще се разберем и, когато решим, ще ви кажем, а дотогава стойте настрана и не ни се пречкайте!
Податки за предстоящите рокади все пак има.
Денков ще бъде вицепремиер, защото му го гарантира първоначалната договорка, а вероятно такъв ще стане и финансовият министър Асен Василев. Доскоро герберската пропаганда системно и жестоко налиташе на Василев, който е и съпредседател на ПП-ДБ, като го обвиняваше в какво ли не – от срива на държавните финанси до заигравки с Москва. Финансовият министър обаче се изхитри – тръгна из парламента, започна редовно да си общува с депутатите на ГЕРБ и ДПС, да слуша исканията на партньорите си за бюджета. И внезапно Борисов започна да говори за него едва ли не със симпатия, а герберските му критици заглъхнаха. Силен признак, че му предстои добро бъдеще във властта, нали?
В правителството вероятно ще останат и хората, които за малко не го взривиха в края на миналата година. Става дума най-напред за министъра на електронното управление Александър Йоловски, който беше замесен в скандала около машинното гласуване покрай своя подчинен Михаил Стойнов. Страшната шумотевица, която се вдигна преди местните избори, напълно затихна и всички, дори ГЕРБ и ДПС, които гърмяха, че вотът ще бъде манипулиран, се правят, че нищо не се е случило.
Така се развиха нещата и с вътрешния министър Калин Стоянов. След окървавения протест срещу БФС, ПП-ДБ поискаха оставката му, ГЕРБ и ДПС вкупом го защитиха, а шефът на МВР публично се скара с десния лидер Кирил Петков кой на кого е оказвал натиск. Накрая обаче Стоянов запази поста си, след като водачите на сглобката, включително от ПП-ДБ, започнаха вкупом да му се възхищават колко много работи за влизането в Шенген.
Други, които не се ползват с благоволението на ГЕРБ и ДПС, вероятно ще си отидат.
Като например военният министър Тодор Тагарев. С ревностната си подкрепа за Украйна, той изглежда предизвиква ревността на Борисов и Пеевски, на които адски много им се иска да бъдат припознати като водещите евроатлантици в България. Затова клатят стола му при всеки удобен повод – дори и да става въпрос за нещо банално като протоколен гаф. Същата съдба вероятно ще сполети и спортния министър Димитър Илиев. Той е на мушката на Борисов от самото начало на мандата. Тогава герберският водач се разбесня срещу него, когато Илиев отказал да си вземе заместник от ГЕРБ. А такива неща Борисов не прощава.
Спекулации за бъдещето на един или друг министър можем да правим колкото си искаме. И ще си останат спекулации, защото сглобката не отпуска дори трохичка информация, от която да разберем какво предстои да се случи. А само преди две години, когато ПП изникна на политическата сцена, на гражданите се обещаваше прозрачността да стане водещ принцип на политическия живот. Това се оказа уловка за наивници – в началото на 2024 г. имаме правителство, което е толкова здраво оплетено в задкулисни договорки, че дори не знаем кой министър от кого е номиниран. За справка – споменатите по-горе Александър Йоловски и Калин Стоянов. Нито една политическа сила не ги припознава като свои номинации и въпреки това те имат добри шансове да запазят постовете си.
Е, не е ли това изумителен парадокс!
В страните с реална демокрация – да, но не и в съвременна България, овладяна от "дълбоката държава, която брани привилегиите и безнаказаността на корупционерите", както говореше президентът Румен Радев пред Кирил Петков в края на 2021 г., когато му връчи мандат за правителство. В крайна сметка, ПП-ДБ си стиснаха ръцете с ГЕРБ и ДПС и сега всички заедно градят собствена "дълбока държава", която тайно подрежда правителства, избира и сваля министри, без гражданите изобщо да имат думата. На всичкото отгоре, лидерите на сглобката манипулират хората, че това било "технически въпрос", който засяга само управляващите. Нищо подобно. Кой ще държи властта – това е въпрос, който изразява същността на политиката и засяга всички граждани. Иначе можем да забравим за демокрацията.
