На 20 октомври от 18.00 часа в зала „Георги Баев“ на Културен център „Морско казино“ в Бургас ще бъде представена монографията „Бащите на европейската политика“. Авторът д-р Атанас Орачев ще изнесе и лекцията „Римският цивилизационен модел и солидаризацията на селските общества в Тракия от I до IX век“.
Представянето се организира от Сдружение „Черноморска Странджа“ и Културен център „Морско казино“ Бургас. Събитието ще бъде благословено от епископ Агатополски Йеротей и него ще вземат участие представители на Бургаския университет „Асен Златаров“, Регионалния исторически музей, Сдружение „Приятели на морето“ – Бургас и други културни и образователни институции.
Монографията „Бащите на европейската политика“ се състои от две части: „Съзидателят Caius Iulius Caesar“ и „Следовникът Imperator Caesar Divi filius“. Приложени са и две таблици: на римските диктатори и на римските консули (от 100 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр.). Заглавието и съдържанието представляват не толкова алюзия на „Бащите основатели на САЩ“, които реципират дори и римското електорално избирателно право, колкото поредното проучване на ролята и значението на римската политика, право и култура за Европа в тракийска перспектива. И в това историческо проучване се откроява добре защитеното авторово наблюдение, щото: „Достигналите до наши дни данни за особено дискусионната в политически, идеологически, стопански, психологически и културен план проблематика около мащабите и причините за кризата, в която изпада римското общество в края на II и първата половина на I в. пр. Хр., са колкото изумителни, толкова и показателни. И това е така, защото отговорните анализи на наличната информация създават онова историческо огледало, в което да могат да се провидят току-речи всички язви и на нашето съвремие: от повсеместната корупция, неспазването на законите и появата и на прототипите на днешните „бели якички“, а и на нискочели „борци“ за „каквото трябва“, през хиперинфлацията (и заради дейността на тогавашната „финансовата мафия“) до вярата и надеждата, че едва ли не само „силната ръка“ ще е в състояние да върне „доброто минало“.
Книгата е написана на четивен език. Насочена е не само към любителите на комплексните исторически проучвания, поради което авторът в края на своето „Въведение“ пожелава на все още отварящите книги българи приятно четене и „ На добър час“!
