В България някой хора толкова са си повярвали, че за една обикновена изложба дори [емелентарна] смислена кампания не могат да направят. Въпреки обезпечението, с което разполагат.
Едно от основните правила в рекламата и PR-a е доверието (колкото и идеалистично да звучи), чиято основа пък винаги е истината (няма смисъл да се прикрива вече всеизвестното). Започва се още от самото начало. Защото изгубиш ли доверието на хората, нищо не може да те спаси.
Номерът с "няма лоша реклама" вече не върви (особено евтините трикове) - нивото на информираност, както и възможносттите публиката да се информира сама са огромни. И нещо много важно: парите, отделяни за купуване на "изкуство", стават все по-малко (не защото ги няма, а защото изчезва усещането за потребността от него)... Но тези "пропорции" са пренебрегвани от много хора и дори прием/банкет/гуляй на Луната да направиш, пак няма да се получи. Освен, ако не замениш "отбраните български интелектуалци" с... марсианци. Но както знаем и двата вида не съществуват.
Тъй че, най-първо е необходимо да се мислиш, а след това да ласкаеш егото си с постъпленията в личната банкова сметка...
