Политическата война в държавата е с непредизвестен край, но при всички положения е полезна за България и българите. Трябва да започнем начисто, наново и отначало, а това няма как да се случи, ако продължим да живеем и да бъдем управлявани с/от носителите на миналото и ретроградното
След ноември месец президентът Радев може да има служебен кабинет със състав назначен изцяло от него. Ключът е в Конституционния съд, където на няколко члена мандатът изтича - Мариана Карагьозова-Финкова, Филип Димитров, Константин Пенчев, Татяна Райковска. Двама от тях са от квотата на президента, но Росен Плевнелиев - Филип Димитров и Карагьозова-Финкова.
След попълване на новата президентска квота, отново ще бъде поставен за решаване въпросът за служебния кабинет и силната карта тогава ще е в ръката на Радев - конституционната промяна в тази част е много вероятно да бъде отменена, а “домовата книга” - запратена в миналото.
Политическата война в държавата е с непредизвестен край, но при всички положения е полезна за България и българите. Трябва да започнем начисто, наново и отначало, а това няма как да се случи, ако продължим да живеем и да бъдем управлявани с/от носителите на миналото и ретроградното.
С отказа да назначи служебния кабинет “Кожарева” заради Калин Стоянов, Румен Радев демонстрира характер и силно чувство за самосъхранение, заявявайки, че няма да отстъпи и крачка назад в битката си с председателя на ДПС Делян Пеевски, който пък е твърдо решен да развенчае “Пътя на копринката”, свързван в публичното пространство с тежка корупция, търговия с влияние, подкупи, рекет, ДС и кремълопоклонничество.
С този свой ход Румен Радев осуетява желанието на Делян Пеевски за провеждане на бързи предсрочни парламентарни избори, които вече могат да се отложат във времето с месеци, когато 6-тата поправка на КС е възможно да бъде анулирана и президентът да назначи служебен кабинет по свое усмотрение. До тогава, обаче, Калин Стоянов и кабинетът “Главчев” продължават, което изобщо не в интерес на Радев и “Пътя на копринката”.
Тук е моментът да напомня за разработките на службите при управлението на България от “Пътя на копринката”, част от които са и на вниманието на прокуратурата.
Както вече посочих - тази война засега е с непредизвестен край.
От друга страна Делян Пеевски, предвид случващото се в ДПС, е също притиснат от времето. Въпреки че е председател на Движението, Ахмед Доган усилено работи за отнемане на партийните му функции и правомощия, както и за изключване от партията, но избори се правят с финикийски знаци, а не с голи приказки, захаросани обещания и развяване на "етническата карта", която е отдавна с изтекъл давностен срок. Дори и зад него да са част от остатъците на ДС и комунистическия режим.
И не на последно място: войни се печелят с пари, власт, влияние и информационно надмощие. Четирите инструмента винаги са в ръцете на победителя.
