Българската православна църква почита в днешния ден Света Петка, а поморийското село Козичино отбелязва храмовия си празник
На 14 октомври Православната църква почита Света Петка – една от най-популярните и обичани светици у нас. Народните приказки и предания й приписват неземни сили. За чудодейните способности на света Петка разказват и нейните жития.
Петковден се счита за края на лятото и есента, а поверието гласи, че какъвто човек прекрачи прага на дома ти в днешния ден, такава ще е й цялата ти година.
Преди много години в Еркеч (дн. село Козичино), през месец октомври 1848 г., след приключване със строежа на църквата и прибиране на реколтата, е дошъл ред и за първото есенно хоро. Еркечлии решават да осветят църквата на празника на Света Петка, покровителка на българската държава, с който се отбелязва и края на земеделската работа и последната есенна сеитба. Така те ѝ дават името „Света Петка”.
За повече от 170 години, 14 октомври – Петковден и празника на църквата „Света Петка“ се е превърнал в празник на с. Козичино, който се отбелязва с раздаване на курбан за здраве на всички жители и гости на селото и с весело тържество.
ПРОГРАМА ЗА ПРАЗНИКА
14.10.2022 г. (петък):
9.00 ч. – Литургия в църквата „Света Петка” и осветяване на курбана, раздаван за здраве на селото и всички посетили църквата.
13.30 ч. – Фолклорна програма с участието на:
- Група за автентичен фолклор към ПК „Свети Георги„ гр.Поморие и НЧ ”Просвета-1906” с. Козичино;
- Певческа група „Шарена китка“ с. Александрово, общ. Поморие;
- Фолклорна група при НЧ ”Светлина – 1928” с. Гюльовца, общ. Несебър;
- Изпълнение на ”Трио Гюльовца” с. Гюльовца, общ. Несебър;
Място на провеждане: Площада пред читалището на с. Козичино
Кметство Козичино, НЧ ”Просвета – 1906” с. Козичино и Община Поморие канят всички настоящи и бивши жители на селото, всички любители на фолклора да се присъединят към празника!
Света Параскева, наричана от народа ни Петка, а на Балканите - Света Петка Българска, е родена в Епиват, днешна Турция. Живяла е в Х и ХІ век. Когато починали родителите й, брат й бил вече монах. Параскева раздала всичко, което притежавала и се отдала на аскетичен живот. След като прекарала пет години в малък манастир, се отправила на поклонение – към Йерусалим и Гроба Христов. След това се оттеглила в Йорданската пустиня и се отдала на пост и молитва. Според житието на светицата, една нощ по време на молитва пред нея се появил ангел небесен, който й казал да се върне в родината си. „Там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения“ – казал ангелът. Автор на житието й е Патриарх Евтимий – един от големите духовни водачи на Средновековна България. Написаното от него народът ни пресъздава по свой начин, като запазва основните факти от живота на света Петка. В нашия фолклор тя е поставена в роднински връзки със света Неделя и свети Димитър. Неделя е нейна сестра, а Димитър (наричан в някои области Митре) е техен племенник.
Отново според житието й, мощите на светицата били открити случайно. При завръщането си по родните земи, тя никому не казала коя е. След смъртта си била погребана от непознати хора. Една нощ Св. Петка чудодейно се присънила едновременно на двама души, разкривайки името си. Обгърната от светлина, тя поискала нетленното й тяло да бъде преместено. От 1238 г. до падането на България под османско владичество в края на ХІV век светите й мощи почивали в старопрестолния град Велико Търново, в църквата „Св. Петка Търновска”. Там са пренесени от цар Иван-Асен II. Премествани още няколко пъти, от 1641 г. те са в катедралата на град Яш (Северна Румъния). Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите й: сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави. Според народа ни дори молитвата към света Петка помага. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, слепота, психически разстройства и безплодие. И до днес съществува практиката болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек. Не само мощите й имат чудодейна сила. Една легенда от Западна България разказва, че света Петка намерила подслон в пещера близо до град Трън. Преследвала я цяла потеря друговерци, но тя успяла да избяга. Носела със себе си малка торбичка брашно. В пещерата запалила огън и омесила хляб. Докато седяла в пещерата, забелязала, че има и друг вход. Когато преследвачите й все пак я открили, светицата излязла през тесния процеп в скалите. Останали следи от стъпките й, както и питката, която на часа се вкаменила. В пещерата сега има параклис. А за водата, която се стича по стените, местните хора казват, че е лековита.
В нашите народни предания и песни света Петка може да преминава границата между световете. Заедно с Архангел Михаил тя посредничи при преминаването на душите на „оня свят”. А заедно със сестра си Неделя строи мост между двата свята, по който могат да минат само праведните души. Според народната вяра, света Петка е светица на петъчния ден, както се разбира и от името й. Покровителка на жените, родилките и дома, тя строго следи да се почита нейната памет всеки петък. Тогава действат забрани за някои видове труд, а светицата наказва тези, които ги нарушават.
В представите на българина връзката между Св. Димитър и Св. Петка намира отражение в смисъла и значението на техните празници. Народният календар определя Петковден (14 октомври) и Димитровден (26 октомври) като завършек на активния стопански труд. Около тези дати наемните работници получават своето възнаграждение и сключват договорите си за следващия трудов цикъл. Във фолклорния календар времето между Петковден и Димитровден има сакрален смисъл. То е своеобразен преход между годишните времена – народът ни казва, че от Димитровден започва зимата. По това време не бива да се започват нови дейности, защото са обречени на неуспех. А жените не бива да работят с вълна, да кроят и шият дрехи. Петковден поставя началото на различни семейни тържества. Някога всяка общност посвещавала определен ден на духа-покровител на семейното огнище. Тези празници са известни с различни имена – „светец”, „слава”, „оброк”. Отбелязвали ги с църковна служба, общоселски курбани и разбира се – весели хора. Привършили прибирането на реколтата, българите обличали новите си дрехи и излизали, за да се повеселят. Хорàта на Петковден са известни още и като хорà за „сгляда”. Жените, които имали синове „за женене”, отивали на събора и за да огледат добре младите момичета и да си изберат снаха.
