"Предсрочните избори не само не са заплаха, а са спасение. Спасение, защото каква промяна носи една Мая Манолова, бивша социалистка и бивш национален омбудсман, издигнат лично от Бойко Борисов? Или Корнелия Нинова, която провидя в уж общите „политики“ шанс да се завърне във властта след печалния изборен резултат на БСП? Ако и ДПС играе с кворума, за да бъде гласуван такъв кабинет, в който около бъдещия вътрешен министър вече витаят съмнения за научно плагиатство и връзки с офшорки, каква промяна наистина ще е това? Поредното безпътие, но този път със Слави на диванчето и преторианската му гвардия, на която какво ли не липсва...
Спомням си текст на Стойко Тонев: "Бягайте от тази страна на фалшиви герои и истински престъпници! Потърсете си друга родина! Слагайте една снимка на Бойко в джоба и като ви домъчнее, я изваждайте!".
В крайна сметка ние не можем да избягаме от нещо много по-опасно - от самите себе си."
Нейните коментари и анализи предизвикваха всеобща възхита в социалните мрежи, когато сайтът "Редута" все още не беше спрян. Потърсихме Любослава Русева с коментар на най-щекотливите събития от политическия делник - реденето на правителство от ИТН, договорките, пазарлъка и онова, което ни чака.
Любослава Русев пред LIBERTA.BG...
- С отминаващото време все по-осезателно се чувства липсата на вашия колега Стойко Тонев. Какво би казал Доктора за днешните политически игри при сформирането на правителство и дали ще му е до блага критика и елегантна ирония, или сарказмът му ще е на пълни обороти?
- Права сте, непрежалима е загубата на Тони Филипов, особено сега, когато ситуацията и типажите направо „плачат“ да бъдат описани от неподражаем автор като него. Години наред „Делниците на един луд“ в сайта „Редута“, в който имах честта и радостта да участвам с текстовете си, се очакваха от хиляди читатели, защото Стойко притежаваше не само изключителна сатирична дарба, но и смелост, и почтеност. Усещаше се обаянието на свободния човек, което няма как да бъде подправено – трябва да го носиш в себе си, то е като остроумието. И не толкова сарказмът го отличаваше, колкото културата и съвестта. Зад текстовете му стоеше огромна начетеност, той можеше да се позовава на стотици автори и да свързва отдалечени във времето събития, които винаги се оказваха актуални и поучителни за днешния ден и подвизаващите се в него герои.
Разбира се, и нашето време е благодатно за сатира, но не е достатъчно просто да осмиваш – мнозина се пробват, но, с редки изключение, не успяват да предизвикат дори бегла усмивка, камо ли искрен смях. А Стойко успяваше, и още как, някои от „смешките“ му се превърнаха в крилати фрази. Колегата Ясен Бориславов май най-точно разбули загадката: „С един преднамерено простоват език, редуващ ту диалектна орнаментация, ту изящна и елегантна фраза, той поднасяше житейски наблюдения и истини, които официалните публични ментори нямаха нито кураж, нито доблест да поднесат“. И пак казвам – зад това стоеше много четене, работа, ум, талант и онази толкова важна съставка, наречена свобода. Тяхното отсъствие се усеща болезнено, няма и не знам дали някога отново ще се появи такъв силен глас насред овладяната от посредственост и зависимости публична среда.
- Как така се случи, че чалгата, освен начин на поведение, стана част от политическия живот и ще определя бъдещето ни?
Мисля си, че припевът на песента „Нема такава държава“, както за известно време се беше нарекла и партията на Слави Трифонов, казва достатъчно:
„Пак ли ще живееш в лъжа?
Нема такава държава.
Пак ли ще търпиш и докога?
Нема такава държава.
Няма смисъл от това,
И последната илюзия умря,
В тая страна на власт е глупостта.“
Един ден този рефрен може да се превърне и в химн на Република България, понеже да разчиташ на такива спасители вече над 30 години си е тежка глупост. Но големият проблем е, че всяко статукво гледа да се опази, да се самообгрижва, и затова често ражда „алтернативи“, чиято задача е да попречат да се появи някоя истинска. Глупавите няма как да ги разпознаят, а талантливите, квалифицираните и моралните извръщат погнусено глави - не им се ще да имат нищо общо. И да, „толкова е гнусно, че не ми се коментира“, както пееше самият Слави. Ами... браво за откровеността, нали?
Слави беше пред очите през всичките тези години и е странно човек да повярва, че точно той би могъл да е носител на промяната. Беше на пост и през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски дойде на власт покрай бляна за надпартийно управление, а говорещите глави в студиото му ръсеха мъдрости за вредите от двуполюсния модел. И четири години по-късно, когато се появи „Атака“, за да нарита „грухтящите прасета" в парламента, но услужи на преялия с власт антипод ДПС, чийто лидер в неговото шоу се хвалеше, че назначава бизнесмени „само с моя усмивка“. Пак Слави и прословутите му сценаристи бяха и сред онези, които утъпкаха почвата за появата на генерал Борисов, в чиято харизматична фигура населението следваше да припознае и „човека от народа“, и „силната ръка“. Трифонов беше първият идол на мутрите, той до голяма степен наложи тази култура, а джипа му красеше лепенка с надпис „Добрите момчета отиват в рая, а лошите – където си поискат.“ Само въпрос на време беше да даде заявка за личен политически проект, какъвто и започна - с референдума, който уж целеше смяна на системата, но идеше да обслужи точно най-големите партии и крепители на статуквото.
Това всъщност е обяснимо: казанът с „алтернативи“ изглеждаше изгребан до последната капка, щом Слави – посърнал, изхабен, чак омръзнал до болка и, твърди се, със сериозни здравословни проблеми, тръгна да стъкмява партия. Че дори направи кастинг за „талантливите, квалифицирани и морални българи“, което, в комплект с него, е забавен оксиморон. Междувременно и един близък до ДПС сайт започна да ни подгрява за задаващата се „промяна“ - пазя една удивителна дописка от 7 юни 2018 г. със заглавие: „Слави вече е решил окончателно - прави партия! Шоуменът тръгва на битка със статуквото“. Най-смешно обаче беше подзаглавието - че енергията и обществените очаквания към тв водещия ТРЯБВА да бъдат трансформирани в политически проект. „Трябва“, с големи букви, понеже ДПС явно беше решило, че Борисов вече е кауза пердута, ненужна за поредния популистки буламач на шеф-готвача от Сараите.
И все пак, 657 000 българи са гласували за „Има такъв народ“ въпреки всичко това... Явно действително „има такъв народ“, който все още се забавлява с изтъркани смешки, и по-лошото – успешно се заблуждава, че Слави и сценаристите му са хора със свободна воля, носители на новото, на по-доброто.
- Все повече наблюдатели твърдят, че предсрочните избори са с близък хоризонт. За добро или за зло ще е, ако това се случи и кой ще е по-големият губещ - партиите на промяната, или останалите?
- Сещам се за една статия на карикатуриста Райко Алексиев от 1933 г., публикувана във в. „Щурец“. Озаглавена е „Пътеводител за България – пътища и безпътие“ и често се върти из сайтове и във Фейсбук, като написана вчера сутринта е... „Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора“, пише Алексиев, а преглеждайки състава на предложения кабинет няма как да не се съгласим. Самата партия ИТН е абсолютно неясен политически субект, с някаква надраскана на коляно програма, а за министерски постове напред са изтикани предимно случайни хора, което говори и за оскъдна кадрова банка. Това усъмнява сериозно в управленския потенциал на тази формация, която още не разбира къде е попаднала, и цялата работа прилича на комедия от Нушич, примерно „Д-р“ (каква ирония е, че има съмнения около научната степен на кандидата за премиер!) или „Г-жа министершата“ (доколкото арогантността е отличителна черта на тази компания).
Ако ставаше дума просто да се направи продуктово позициониране на американската фирма за плавници посред жегите, това би се приело за успех, поне на нейния служител с философско образование, лансиран за министър-председател. Но тук говорим за управление на държава, и то „завладяна държава“, така че предсрочните избори, мисля, не само не са заплаха, а са по-скоро спасение. Спасение, защото каква промяна носи една Мая Манолова, бивша социалистка и бивш национален омбудсман, издигнат лично от Бойко Борисов? Или Корнелия Нинова, която провидя в уж общите „политики“ шанс да се завърне във властта след печалния изборен резултат на БСП? Ако и ДПС играе с кворума, за да бъде гласуван такъв кабинет, в който около бъдещия вътрешен министър вече витаят съмнения за научно плагиатство и връзки с офшорки, каква промяна наистина ще е това?
Поредното „безпътие“, но този път със Слави на диванчето и преторианската му гвардия, на която какво ли не липсва, по стария виц – и култура ли, и талант ли, и политически опит ли, само не и арогантност, да повторя, да спуска ултиматуми. По-точно – да ги препредава от името на истинските сценаристи. Ами че на следващите избори те, същинските драматурзи на тази трагикомедия, спокойно могат да ни пробутат някой Пого, онзи рисуван герой от комиксите на американския карикатурист Уолт Кели, който бил „кандидатиран“ за президент на президентските изборие през 1952 година...
- Да, всеки мислещ човек вижда, че държавата ни боледува тежко и не може да се отскубне от пипалата на мафиотско-олигархичните зависимости. Искахме промяна и се борихме за нея, но сенките на тъмнината пак ни подведоха с ментета. Виждате ли оттласкване от блатото, в което ГЕРБ остави страната, и кой е пътят?
- Не песимистичният, а реалистичният ми отговор е, че моделът „Борисов" – с извинение за това додеяло клише – е жизнеустойчив, припознат като нормален и все още харесван, както се вижда, от мнозина. Самият Борисов е далеч от състоянието на политически труп, нещо повече – има големи шансове да се завърне триумфално.
Припомнете си: през 2013 г. само три месеца бяха напълно достатъчни, за да се забрави какво остави първото правителство на ГЕРБ. А два месеца, през които управляваше служебен кабинет, назначен от президента Радев, бяха напълно достатъчни, за да се забрави и второто правителство на ГЕРБ. Уви, колкото и да ни се иска това да е краят на политика Бойко Борисов и на цялата му граблива и некомпетента кохорта, днешната ситуация работи в тяхна полза. Та, Господи, на фона на този хаос той какво предлага? Ред! Когато Тошко Йорданов заплашва за пореден път, че ако не мине кабинетът на ИТН, отговорността ще носят онези, които не са го подкрепили, налице е нова порция разочаровани от „промяната“. Хората остават с впечатлението, че „онези“ ламтят за постове, хората са уморени до краен предел, а още едни избори в рамките на година ще ги отблъснат допълнително.
Наивно и претенциозно ще е да давам рецепти за оттласкване от блатото, както казвате. Огледайте се наоколо и вижте в какво живеем – ако в двора на кооперацията ми пак е пълно с боклуци, въпреки че вчера беше изчистено, значи на мои съкооператори – съдейки по количеството боклук, немалко на брой – им харесва да си живеят така. Не ги тревожи мръсотията, не ги притеснява грозотата, както години наред не ги тревожеха и притесняваха Бойко и още куп „спасители“ преди него. Напротив, свикнаха да живеят по този начин, приеха, че е в реда на нещата тинята да се възпроизвежда наволя. С тяхна помощ.
Очевидно е, че трябва да се появи критична маса, на която това да не й се нрави, но като гледам статистиките, според които 46% от младежите са функционално неграмотни, ме обзема страшно черногледство. И понеже в началото ме питахте за Стойко, спомням си един негов текст, в който написа: „Бягайте от тази страна на фалшиви герои и истински престъпници. Потърсете си друга родина! Слагайте една снимка на Бойко в джоба и като ви домъчнее, я изваждайте…“.
Е, сега може Бойко да се замени с Тошко. Но да оставим горчивата шега, защото е ясно, че няма да ни се получи колективното бягство. В крайна сметка, ние не можем да избягаме от нещо много по-опасно – от самите себе си.
