Размисли със страст в навечерието на празника с д-р Силвия Сиракова
БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН
Преди години с това сакрално название беше обозначено едно ПР мероприятие, което беше забравено веднага след реализацията си.
Находчив мениджър - комуникации в някоя лъскава ПР - лаборатория беше измислил това непреходно заглавие за едно преходно събитие.
Но, какво е Великден за Православието? Най - важният празник! Неведоми и търсещи мистика са нашите Православни душа...
Прагматичните католици почитат повече Коледата - Рождеството.
Ние, православните почитаме повече Възкресението.
Та и аз като редови Православен християнин не мога да си помисля за 3 март, без да го сравня с Великден, с Възкресението. Няма нищо по- близко като метафора до възкръсването на 3 март за българската държавност и традиция.
Но не може да мислим за Освобождението без да отдадем почит на тези, които платиха с живота си за да имаме 3 март.
Чуват се нихилистични гласове, които искат да прекършат българския дух и ни убеждават, че едва ли не 500 години сме търпяли безропотно турския ярем, НО Е БИЛО ДРУГО!
500 години въстание, след въстание, буна след буна и хиляди жертви. Това е истината! Другото, което искат да ни внушат либерасти и родоостъпници е лъжа и гавра с паметта на тези жертви.
Какъв човек трябва да си за да отречеш Батак? Каква майка трябва да те е родила, ако не се преклониш пред кръвта на невинните? Но, как изобщо позволяваме тези гласове да се чуват? Това не е волеизявлението на свободата на говоренето при демокрация - това е гавра с България и с паметта ни!
Не сме ли прекалено толерантни, ние българите? Страданията на народа ни през вековете не ни ли е научил да пазим по- ревниво нашето си? Не сме ли прекалено „широко скроени”? Нима това, че след 500 години СВОБОДАТА ни идва при нас през ранната пролет, когато всичко възкръсва и започва нов живот не е знак от БОГ, че съдбата ни е да сме свободни и независим народ?
За тези неща си мисля на всеки 3 ти март. Тези въпроси си задавам.
Защо се сещаме, че сме българи само на 3 ти март? Защо се сещаме за любимите си само на 14 ти февруари? Защо говорим за просветата само на 24 май? Защо почитаме майките си само на 8 ми март? Защо сме само кампанийно хора?Да, това са традиции, но не са ли вече повече формални от нормалното?
Ще погледнем ли днес към трибагреника? Ще го окачим ли на балконите си? Или 3 ти март ще бъде началото на дълъг уикенд? Трепва ли ви сърцето на 3 ти март или за вас това е просто един почивен ден? Това решава всеки сам, но не е ли добре, ако ще наистина кампанийно, но да облечем новите си дрехи и отнесем цвете на някой от безбройните паметници? Да сложим ръка на сърцето си, когато слушаме „Мила Родино”. Да изровим някой избледнял спомен, който родителите или учителите ни някога са ни разказвали за тази война и да го разкажем на децата си. Просто погледнете смело право в очите портретите на Левски, на Ботев или на някой от дедите си и кажете едно БЛАГОДАРЯ!
Не, е ли добре да изключим телевизора, като знак на протест, когато някой многознайко ни убеждава, че всъщност руснаците са дошли да оставят костите си тук, не заради поробените си братя, а заради едни „Имперски интереси“. Че са замръзвали през зимата преминавайки скованите проходи. Да запомним и да накараме и децата си да запомнят, че над 202 000 руснаци и над 55 000 българи са жертвите по време на Освободителната война.
В навечерието на 3-ти март сме. Нека направим тази година нещо различно! Просто защото е най - българският ден, а ние сме българи. Повярвайте ми, приятели - ще се почувствате пречистени. Защото ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Е И ПРЕЧИСТВАНЕ!
Нека бъдем ГОРДИ БЪЛГАРИ! ЗАД НАС СА 13 ВЕКА ИСТОРИЯ, ЗА КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДEМ ДОСТОЙНИ
За да сме СВОБОДНИ!
