Над 30 български компании представиха редица иновативни и ефективни бизнес решения за промишлена декарбонизация, зелена енергетика и други мерки за смекчаване на климатичните промени в над 20 тематични панела на националния павилион, казва екоминистрът
Повече от 190 държави, участващи на климатичната конференция на ООН в Дубай COP 28, одобриха историческо споразумение за "преход от използването на въглища, петрол и природен газ". Сделката е резултат от преговори, продължили близо две седмици на форума, но за първи път обединява големите енергийни държави и тези, които настояват за отказ от изкопаемите горива. България за първи път участва на форума със свой павилион. Какво постигнахме… Пред ФАКТИ говори министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
- Министър Попов, във финалния ден на конференцията за климатичните промени COP28 в Дубай беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Колко голям успех е това?
- Всяка стъпка напред е успех. След почти 30 години на преговори това е първият път, когато светът успя да се обедини около такъв текст, който вече се приема за „началото на края“ на ерата на изкопаемите горива. Но тук е важно да се знае, че самият доклад за Глобалния преглед на напредъка по Парижкото споразумение бе публикуван още през септември тази година и е базиран на над 1600 документа от различни източници и на консултации не само с учени и правителства, но и с градове, бизнеси, фермери, коренно население, гражданско общество и други заинтересовани страни. Този доклад не само гледа назад към резултатите от предприетите от човечеството мерки, но също така осветява пътя напред, който правителствата ще трябва да следват, за да посрещнат адекватно климатичните предизвикателства. И в самото решение, прието в Дубай, се посочват ключови области, в които трябва да се предприемат незабавни действия за системни трансформации, необходими за драстично намаляване на емисиите, адаптиране към последиците от климатичните промени, изграждане на устойчивост и защита на нашето бъдеще.
- На конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Какви са нашите цели?
- Да, по време на международните преговори и непосредствено преди тях множество инициативи търсят подкрепа от страните. Най-широко подкрепената инициатива в Дубай бе за утрояване на световния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г. като начин за намаляване на дела на изкопаемите горива в световното производство на енергия. Разбира се, енергийната ефективност е неразделна част от общото усилие в енергийния преход и, както знаете, в ЕС споделяме принципа, че енергийната ефективност следва да е на първо място. Тези две политики вървят заедно и са важни както за света, така и за България. А освен към декларациите за утрояване на енергията от възобновяеми източници и удвояване на енергийната ефективност, България декларира своята ангажираност и към други ключови въпроси като устойчиво земеделие и хранителни системи, климат и здраве, намаляване на емисиите от охлаждане, хуманитарната помощ, възстановяването и мира, високоамбициозни многостепенни партньорства и др.
- На форума страните бяха призовани да участват във финансирането на фонд “Загуби и щети” на доброволен принцип. Обяснете какво е това...
- Всъщност, това също е напредък, който отново е чакан и желан повече от 30 години, най-вече от малките островни държави, които се борят за средства, за да се справят с щетите от ураганите и покачването на морското равнище. На COP27 миналата година се стигна до решение да се създаде фонд за загуби и щети, а в Дубай реално се сложи началото на неговото опериране. Това стана по време на откриваща сесия на COP, което бе изключително добър ход на президента на СОР28 Ал Джабер на фона на опасения, че този исторически противоречив въпрос в противен случай ще бъде използван за провал на преговорите.
Като цяло създаването на фонда се възприема като успех, въпреки че фондът остава силно спорен, тъй като за разлика от други форми на финансиране на климата сега няма твърдо задължение за развитите страни да осигуряват финансиране за неговото опериране.
- Тази година страната ни се включи много по-активно от традиционното. За първи път имаше български павилион с организирани събития. Какво постигнахме?
- На СОР28 България участва наистина активно и това бе забелязано и оценено. България не просто присъстваше със свой павилион, а привлече внимание към това какво вече е направено в страната ни. Над 30 български компании, включително малки и средни предприятия и стартиращи фирми, представиха редица иновативни и ефективни бизнес решения за промишлена декарбонизация, зелена енергетика и други мерки за смекчаване на климатичните промени в над 20 тематични панела на националния павилион. В продължение на 10 дни организираните от България дискусионни форуми привличаха и задържаха вниманието и интереса на стотици делегати на световната конференция. Високото ниво на панелите беше осигурено от българска страна с участието на петима министри – освен мен, в делегацията ни се включиха и министрите на иновациите и растежа, на труда и социалната политика, на енергетиката и на туризма. Един от факторите, които помогнаха за привличане на вниманието към българския павилион, беше разнообразието на темите. Покриването на аспекти като: влиянието на климатичните промени върху здравето; участието на младежта в политиката за изменение на климата; прехода към зелена енергия; индустриалната декарбонизация; научните изследвания в Антарктида; възстановяването на Черно море след взривяването на язовирната стена на Нова Каховка; зеленото възстановяване на Украйна; както и иновациите при ранно предупреждение за природни бедствия осигуриха широко представяне на многопластовото сътрудничество между държавата, индустрията, НПО и академичната общност за справяне с климатичните промени.
- Министър Попов, вие участвахте във форум от инициативата на САЩ “Net-Zero Government Initiative – Leading Bу Example”, чиято цел е постигане на въглеродна неутралност в дейностите на държавните институции. Събитието се проведе в павилиона на САЩ. Какви са основните насоки в него?
- Националните правителства са сред най-големите потребители на електроенергия, притежават много сгради и транспортни средства, потребяват и множество стоки и услуги. В допълнение, а и в контекста на климата, именно правителствата задават рамките на национални политики, които изискват трансформиране на икономиката, индустрията, финансовия сектор. А лидерство чрез личен пример винаги е по-резултатно. Именно в тази посока е и същността на тази инициатива, която създава предпоставки действията на правителствата да бъдат пример и да наложат търсене (чрез обществени поръчки), което допълнително да стимулира развитието на нови технологии и пазари с нулеви въглеродни емисии и сред останалите участници в обществения и икономически живот. Тази година МОСВ ще стартира разработване на Пътна карта за дейностите на правителството по тази инициатива, която може да представим на следващия COP29 в Азербайджан.
- Не се преборихме за домакинство на следващия форум. Имаме ли амбиции за бъдещо издигане на България като кандадат за домакин на форума?
- С оглед на блокажа ни от Русия, общо взето бе предизвестено, че България няма да бъде домакин на СОР29. Но следва да отбележим, че ние изиграхме важна балансираща роля в дебатите по този въпрос в Източноевропейската група. Освен това, лансирахме и идеята за т. нар. „споделен“ СОР, която набира все по-голяма популярност и би донесла повече ползи за държавите от регионалните групи, които са наред да определят домакини за следващите годишни конференции по климата. Накратко, тази идея предвижда по-широко ангажиране по темата в целия регион, а не концентриране на вниманието само към една държава. В тази връзка очаквайте повече климатични събития в България през следващата 2024 година.
