Финансовият пазар в България е недоразвит, поради което населението държи парите си в банките на нулеви лихви ( и реално губи, тъй като инфлацията изяжда покупателната им способност) или инвестира в жилища и имоти, раздувайки цените им до нерационални нива и надувайки балон, който рано или късно ще се спука и доста хора ще загубят спестяванията си.
Може би идва времето, когато някой пазарен играч ще предложи на пазара продукт, който ще издърпа депозитите от банките и ще ги насочи към по-високо доходни схеми на спестяване и инвестиции. Което в крайна сметка ще вдигне лихвите по банковите депозити и ще принуди банките да се конкурират за средствата на спестителите.
Този момент неизбежно ще дойде, когато България влезе в еврозоната, което ще принуди банките да играят много по-активна роля на пазара на депозити и да се конкурират за привличане на кредитополучатели, а не да извличат печалбата си основно от високи банкови такси, което е анормална ситуация в България.
В тази връзка една поучителна история от САЩ. През 1933 г. в резултат на Закона Глас-Стийгъл Фед въвежда в САЩ т.нар. Регулация Q, според която американските банки нямат право да плащат лихви по привлечените депозити повече от 5.25-5.50%. Целта е била да не се създава нездравословна конкуренция между банките, която да доведе до прекалено високи лихви и раздаването на много рискови кредити, за да се избегне нова голяма икономическа криза като тази от 1929-1933 г.
В началото на 1970-те обаче настъпва петролната криза и лихвите на междубанковия пазар се увеличават драстично. Тогава се променя и концепцията за банков мениджмънт в САЩ и банките всъщност насочват усилията си към откриване на платежоспособни кредитополучатели и привличането на банкови депозити се превръща в резултат на кредитната дейност, а не в първопричина за банковите услуги. Тогава започва издаването на Депозитни сертификати, което е съвсем нов начин за управление на банковите пасиви.
Та в тази среда на много високи лихви по кредитите, базирани на лихвите по федералните фондове, през 1977 г. Мерил Линч създава взаимен фонд (Mutual Fund), който предлага т.нар. Сметки на паричния пазар, който е извън изискванията на Регулация Q и предлага драстично по-високи лихви, отколкото по банковите депозити. Тогава започва бурното развитие на взаимните фондове и на паричния пазар в САЩ. В момента взаимните фондове са най-популярната алтернатива на банковите депозити в САЩ с общи активи за над 6 трилиона долара в парични взаимни фондове и над 22 трилиона долара общо във взаимни фондове, като 44% от населението на САЩ има сметки в такива фондове, а от своя страна 88% от активите на тези фондове се притежава от американските домакинства.
Рано или късно подобно развитие ще се случи и в България. Може би тези фондове няма да са собственост на банки и най-вероятно ще са напълно онлайн базирани, но това е неизбежно да се случи. Въпросът е, че който бъде пръв, той ще привлече сериозен бизнес и ще има възможността да формира финансовата система на страната.
