Изследователската инициатива Project Oasis, посветена на устойчивостта, иновативността и въздействието на независимите дигитални местни медии, обединява общо 40 държави от Европа.
Проектът е на SembraMedia, мрежа от повече от 1000 дигитални издатели в 24 държави в Латинска Америка, Испания, Съединените щати и Канада, в сътрудничество с European Journalism Centre (EJC), Google News Initiative (GNI), International Media Support (IMS), Media and Journalism Research Center (MJRC), and Global Forum for Media Development (GFMD). Финансирано е от Google News Initiative (GNI).
Проучването обобщава 540 медийни профила, изготвени от 34 изследователи, които са работили за тази цел една година. Организациите отбелязани в тази карта на дигиталните медии варират по размер от малки инициативи с екипи, ръководени от доброволци, до големи платформи с над 10 милиона евро годишен приход. Екипът е изготвил и доклад, който включва тенденции и информация за устойчивостта на медиите, тяхното географско покритие, медийни иновации и свобода на пресата в цяла Европа. Автор на доклада за България е журналистът Николай Марченко.
В списъка, от общо 23 дигитални независими медии от България, влиза и сайта LIBERTA.BG (виж ТУК) 
“Хвърляйки светлина върху медиите, включени в Project Oasis, може да помогне на лидерите на тези организации да се учат един от друг и да получат по-голяма видимост и признание от други организации, които могат да осигурят жизненоважната подкрепа, от която те се нуждаят и заслужават“, каза Джанин Уорнър, съосновател и изпълнителен директор на SembraMedia, цитиран от АЕЖ.
В проучването се припомнят годините на управление на Бойко Борисов и как по това време България постоянно пропада надолу като медийна свобода. Напомня се и, че още от 2009 година Делян Пеевски се е намесил решително на медийния пазар и го е окрупнил доста през годините. Но не е само той - постоянно има изразени притеснения за окрупняване и концентриране на медийно влияние в ръцете на хора, близки до властта.
СЪДЕБНИТЕ АТАКИ СРЕЩУ БИВОЛЪ И MEDIAPOOL – В ИЗСЛЕДВАНЕ НА GOOGLE NEWS INITIATIVE / BIVOL.BG
В доклада за България пише, че през 2021 г. се увеличиха случаите на съдебните дела “шамари”. Става дума за т.нар. SLAPP‘ове (Strategic Lawsuit Against Public Participation), от английската дума “шамар” – терминът се използва за съдебни дела срещу медии с цел сплашване и намеса в работата им и, които застрашават бъдещия потенциал на засегнатите медии да информират читателите.
В доклада се припомня, че през 2022 г. България повиши позицията си в Индекса за свобода на медиите на “Репортери без граници” с 21 места, като се придвижи до 91-вото до 112-то място.
Ерата на Борисов и завладените медии
Припомня се, че 2009 – 2021 г. е периодът на “завладяване на медиите от държавата” по време на управлението на бившия премиер Бойко Борисов, който изкара няколко мандата като лидер на страната и който “беше обвинен във връзки с мафията”.
“Неговото управление беше белязано от спад в свободата на медиите, а някои медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние”, цитират се анализите на “Репортери без граници”.
“По време на този режим много медийни собственици бяха обвинявани, че сътрудничат с правителството и се самоцензурират, избягвайки критика и разследвания за корупцията на правителството на Борисов. В същото време българските политици бяха обвинявани, че разпределят средства от ЕС на медии, лоялни към властта”.
Споменава се, че ключовата фигура по време на трите кабинета “Борисов” бе на противоречивия медиен магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски. Пише, че през тези години страната ни постоянно пропада надолу като медийна свобода.
Напомня се, че още от 2009 година Делян Пеевски се е намесил решително на медийния пазар и го е окрупнил доста през годините. Но не е само той – постоянно има изразени притеснения за окрупняване и концентриране на медийно влияние в ръцете на хора, близки до властта.
“Нещо повече – през последните няколко години България стана обект на критики заради твърде явната монополизация на медийния сектор”, коментира по повод доклада сайтът FrogNews.bg.
“Предполагаемото медийно и финансово сътрудничество между управляващата партия на Борисов и ДПС постави медийния сектор под огромен натиск; журналисти, разследващи случаи на корупция, обвиниха медии, свързани с Пеевски, че организират клеветнически кампании срещу тях. “Пеевски, който бе санкциониран по закона “Магнитски”, е обвиняван в търговия с влияние и корупция”, пише още в доклада.
Масовите фалити на медиите у нас
Пояснява се, че икономически медиите започнаха да се сриват след напускането на чуждестранни инвеститори в медии като като германската пресгрупа “Вестдойче алгемайне цайтунг”, която бе собственик на двата тогава най-тиражни всекидневника “Труд” и “24 часа” до 2009 г. Като пример е посочено и оттеглянето на американската компания News Corp на Рупърт Мърдок от телевизионния пазар у нас, където тя контролираше мажоритарния пакет на bTV.
Дори след като ерата на Борисов във властта приключи, влиянието на Пеевски все още е реалност в медиите и съдебната система. “Българските онлайн независими медии са в криза – ситуационно, заради последствията от ковид пандемията и войната в Украйна, но и като непроменима среда – заради т.нар. Закон на Пеевски”, пише в анализа.
Цялостният анализ на медийната среда показва, че независимите онлайн медии в България са в криза през последните няколко години – на фона на пандемията от COVID-19, войната в Украйна и др. Припомня се, че през 2018 г. беше приет “убийственият за медиите” закон “Пеевски” – по силата на приетите тогава правила медийните организации са длъжни да се регистрират в регистър към Министерството на културата и да декларират подробна информация за всяко евро от източниците си на финансиране.
Най-малко две медийни организации са фалирали, макар да са били сред най-популярните регионални медии, пише в проучването. Става дума за изданията “Бележник” и “Габрово Daily” – регионални сайтове съответно от Добрич и Габрово, които са спрели дейността си, въпреки факта. Като пример е посочен и медийният проект Marginalia, който е имал финансови затруднения по време на изследването,, а редица по-големи медии се оплакват от спадащи приходи.
В доклада за медийната среда се припомня и опитът през миналата година от страна на проруската и крайнодясната политическа партия “Възраждане” да предложи законопроект, подобен на прословутия путинов закон за „чуждестранните агенти“ в Руската федерация. Този закон доведе до масови глоби за опозиционните медии в Русия, ако получават грантово финансиране или дарения финансиране от чужбина и де факто фалира много от тях или принуди с началото на войната в Украйна да се изнесат в Европа.
Малкото онлайн медии у нас, които добре печелят
България е представена на интерактивната карта на Project Oasis Europe с цели 23 медийни организации, което я поставя на второ място след огромните като пазари Великобритания и Испания, където има по 25 профила на онлайн изданията.
“Международно изследване: Независимите медии в България страдат, но има и успешни примери” (Actualno.com)
“В България има примери за независими медии, които се развиват устойчиво, финансират се успешно чрез реклама и увеличават аудиторията си”, коментира анализа изданието “Булевард България”.
Като положителни примери за финансово израстване на медийния пазар в България, са посочени новинарските сайтове Actualno.com, OFFnews, “Факти” и “Булевард България”: “През годините те оцеляват и успяват да увеличат читателския интерес към себе си, съответно и рекламните си приходи”.
“Тези медии са истински примери за финансов успех – след 5 до 10 години упорита работа те са увеличили броя на служителите си, броя на сайтовете в групите си и приходите си от реклама”, пише в анализа.
Тенденциите към повече проекти далеч от цензурата и държавата
Спадът в рейтингите на големите телевизионни канали в България има и положителен ефект върху медийния ландшафт. Това даде шанс на независимите медии, техните подкасти и YouTube канали. Като добър пример е посочено това, че пандемията от коронавирус и войната на Русия в Украйна довело до интегриране на рубрики за проверка на фактите.
В списъка с независими медийни продукти са и такива на неправителствената организация Асоциация на европейските журналисти – България. Става дума за сайта за училищна журналистика sCOOL Media и платформата за проверка на фактите Factcheck.bg.
