Свободата на словото е под обстрел, коментира адвокат Александър Кашъмов от ПДИ, ако и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов успее с инициираното от него тълкувателно дело пред ВАС, ще постигне пълно информационно затъмнение за работата на прокуратурата
Трябва да има правила за активното оповестяване на информация по дела от висок обществен интерес. Обхватът на понятието "следствена тайна" трябва да бъде тълкувано и прилагано стриктно и стеснително, ограничено във времето. Актовете по образуване, продължаване, спиране, прекратяване на досъдебни производства и прокурорски проверки от висок обществен интерес, особено свързани с лица на висша публична длъжност или политици, както и информация за движението на такива производства, следва да бъдат достъпни.
Това са част от препоръките в последния годишен доклад на Програма достъп до информация (ПДИ).
В момента прокуратурата избира кога и за кои дела и проверки да съобщи, и то по неясни критерии. От месеци например въпроси, които "Сега" праща до пресцентъра на държавното обвинение остават без отговор. В пълно затъмнение са и разследванията, водени от специалния прокурор за разследване на главния прокурор и заместниците му.
Организацията настоява още в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) да бъде въведена забрана да бъде обявявана за защитена от закон тайна информация, която разкрива нарушения, престъпления, корупция.
ПДИ предлагат и промени в Закона за съдебната власт, така че всички съдебни актове заедно с мотивите да подлежат на публикуване, а ограничаването на публичността им да се сведе до заличаване/обезличаване единствено на информация, която подлежи на защита. Включително и актовете по секретни дела, от които да бъде заличавана единствено информация, чието узнаване би застрашило националната сигурност.
Протоколите от открити съдебни заседания по наказателни, граждански и търговски дела трябва да се публикуват в интернет страниците на съдилищата, настоява още ПДИ.
Свободата на словото е под обстрел. Така изпълнителният директор на ПДИ Александър Кашъмов коментира пред "Сега" 25-ия доклад на организацията.
Той обясни, че в последните години виждаме постоянни и разнообразни опити за влошаване на достъпа до обществена информация. През 2023 г. ГЕРБ опитаха да прокарат ограничения в Закона за достъп до обществена информация. Тогава между първо и второ четене на промени в закона, хората на Бойко Борисов имаха намерение да сложат край на прозрачността на харченето на публичните средства и максимално се затрудняват журналистите и граждански активните хора, които търсят информация. Когато намеренията на ГЕРБ бяха разобличени, те се отказаха от проекта си. Нови промени в ЗДОИ не бяха инициирани, но пък и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов се опитва да въвежда ограничения, инициирайки тълкувателно дело пред Върховния административен съд. Ако искането на Сарафов успее, той ще постигне информационно затъмнение за работата на прокуратурата, като я изключи от приложното поле на закона за достъп до информация.
"Това са много опасни тенденции", коментира Кашъмов и припомни, че вече 15 години българските правителства продължават да упорстват и България не подписва Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи. Ако страната се присъедини към конвенцията, това би попречило на опити като този на Сарафов или ГЕРБ, обясни адвокатът. Според него конвенцията е сериозно средство за противодействие на корупцията.
Като нов проблем той отличи и сътресения в практиката на Комисията за защита на личните данни. Този орган наскоро беше напълнен от управляващите с хора от службите, които по време на изслушването си в ресорната комисия, много се затрудниха да отговорят на депутатските въпроси. В крайна сметка ПП-ДБ обявиха, че ще атакуват назначенията. Но за момента те са факт.
Кашъмов обясни, че се променя практиката на комисията, че когато лични данни са изнесени заради добросъвестни журналистически цели, то не не се налагат санкции. Промяната на практиката може да доведе до сътресения, особено ако върховните съдилища приемат тълкувателно решение, улесняващо завеждането на т.нар. дела-шамари, целящи да заглушат медиите и гражданските активисти.
Наред с прокуратурата и КЗЛД Антикорупционната комисия също полага системни усилия да не предоставят информация, макар че публичността всъщност е една от най-ефикасните защити срещу корупцията.
