"Въпросът е защо опитен пилот като майор Петко Димитров е предприел т.нар. "необосновано висок риск". В отбраната има много финансови интереси"
През последните 20 години българската военна авиация беше разгромена, но не от враг, сами си я разгромихме. Това заяви пред БНР авиационният журналист Димитър Ставрев.
"Много хора смятат, че армията е нужна само във военно време, но това не е така".
Ставрев вярва, че тя трябва да се финансира достатъчно, а парите да се харчат ефективно.
"В отбраната има много финансови интереси".
"Поемане на неоправдано висок риск при изпълнение на фигура от висшия пилотаж". Това е първоначалното заключение на звеното за авиоинциденти във военна полиция за катастрофата на самолет L-39. В средата на септември пилотите Петко Димитров и Венцислав Дункин загинаха при тренировъчен полет на авиобазата "Граф Игнатиево".
"Това е професионално и точно направен доклад. За съжаление, повдигна повече въпроси, отколкото даде отговори. Всички, които бяха наблюдавали прословутия запис от последния полет, бяха наясно, че височината е малка, а скоростта – ниска. Вчера това беше потвърдено. Въпросът е защо опитен пилот като майор Петко Димитров е предприел т.нар. "необосновано висок риск". Надявам се един ден да бъдат публикувани записите на разговорите между контролната кула и самолета. Биха могли да се получат някои отговори".
Димитър Ставрев обясни, че преди две години е извършена промяна в нормативните документи.
"При старата система функцията на ръководители на полети често се изпълняваше от пилоти, т.е. в критична ситуация те могат да дадат съвет на колегата си. Сега се оказва, че такова нещо няма".
Ставрев посочи, че се извършват още две проверки.
"Втората е върху цялостната дейност на ВВС. Тя трябва да даде своя доклад до 31 октомври. Третата е на прокуратурата.
Ако прокуратурата действа професионално, в което не се съмнявам, надявам се да излязат неща, които всички в авиацията знаят".
Журналистът коментира данните на "Военна полиция", според които загиналите пилоти са имали само 50 часа във въздуха.
"Натовският стандарт е между 120 и 180 часа".
