Офертата на ПП-ДБ не обяснява дали Мария Габриел ще има роля в следващия кабинет. Имаме дълг да предотвратим нова парламентарна криза и поредица от избори, обявиха десните.
От ПП-ДБ не са се отказали да управляват заедно с ГЕРБ-СДС. Тази сутрин десните обявиха, че когато получат втория мандат за правителство, са готови да предоставят поста на премиер на партията на Бойко Борисов.
Офертата отправи съпредседателят на ПП-ДБ Атанас Атанасов от парламентарната трибуна. Той уточни, че това е общата позиция на всички партии в дясното обединение. Имаме дълг да предотвратим нова парламентарна криза и поредица от избори, изтъкна Атанасов.
Изявлението Атанасов направи докато в пленарната зала се обсъждаше проект на решение, внесен от герберите, с който първият мандат, връчен на техния кандидат-премиер Мария Габриел, се обявява за неуспешен. Дотук се стигна, след като миналата неделя Габриел съобщи, че слага край на преговорите за правителство, защото ПП-ДБ поставят нови и нови условия, които нейната партия не желае да изпълни.
Атанасов не спомена нищо за това как ПП-ДБ виждат ролята на Мария Габриел в следващото правителство. Десните отхвърлиха номинацията й миналата седмица с агумента, че служи на интересите на Бойко Борисов и шефа на ДПС Делян Пеевски, и дори обидно я нарекоха "красивото лице на мафията".
Днес Атанасов само изреди условията, при които десните правят предложението си - да се запази сегашният състав и структура на кабинета, както и да се подпише споразумение между двете политически сили, което да съдържа гаранции за реформи в съдебната система, регулаторните органи и специалните служби с конкретни срокове за изпълнението им.
Опозицията реагира с подигравки и обвинения към ПП-ДБ, че падат на колене пред герберите. Тук на трибуната излезе съпредседателят на десницата Кирил Петков, който дръпна дълга реч за нуждата от реформи в държавните институции, а опозицията обвини в "циркове и предателства". От ИТН насмешливо го нарекоха "ХараКиро" - намек, че десните извършват самоубийство с това предложение към ГЕРБ-СДС..
КАЗУС
Това е втората подобна ситуация в новата история на българския парламент, в която кандидат-премиер декларира пред държавния глава, че има успешен проучвателен мандат за съставяне на правителство, издаден е президентски указ за избирането на кандидата за премиер, но впоследствие този кандидат не успява предложи за гласуване правителство и се отказва от възможността да бъде избран за министър-председател.
Първият случай бе с Пламен Николов от ИТН, който през август 2021 г. имаше мандат за съставяне на правителство, но партията му не намери подкрепа в парламента и реши да оттегли кандидатурата. Тогава имаше спор как да се процедира - Николов да върне мандата на президента, председателя на НС да прати писмо до Радев без да се гласува или да се гласува в пленарна зала решение, с което се уведомява президента, че мандата е приключил неуспешно. Беше избран последният вариант.
Тази сутрин ще се случи същото - проектът за решение днес гласи: "Мандатът за образуване на правителство с кандидат за министър-председател Мария Иванова Габриел приключва неуспешно".
ПРОЦЕДУРА
По конституция, президентът Радев трябва да връчи втори проучвателен мандат на кандидат-премиер посочен от втората по големина парламентарна група - тази на "Продължаваме промяната". В 7-дневен срок след това кандидатът трябва да съобщи дали може да предложи кабинет. Късно снощи ПП-ДБ дебатираха върху идеята да предложат на Мария Габриел или друг кандидат на ГЕРБ да бъде премиер с техния мандат.
Ако ППДБ не излъчат кабинет, Румен Радев трябва да връчи трети проучвателен мандат на предпочитана от него парламентарна група. Ако и тогава не се стигне до избор на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.
За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. С промените в конституцията парламентът стана постоянно действащ орган - с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание.
