С това е създадена възможност за противоречиво тълкуване и прилагане на закона, чийто последици виждаме и търпим, пишат експертите
В публичното пространство усилено се говори от 2020 г., т.е. вече трета година за проблеми и неясноти относно инхаус възлаганията на „Автомагистрали“ ЕАД да построи значителна част от обект с национално значение – Автомагистрала Хемус, както и част от скоростен път Видин-Ботевград и 84 броя обекти с протичащи активни геодинамични процеси – свлачища. Това пишат в свое становище от Института за пътна безопасност.
Според тях, темата стана скандално известна и предизвика значителни дискусии, спорове и политически нападки, но е факт, че никой от лицата с правен интерес не се обърна към правораздавателните органи, или към законодателя. Причините за това са различни и свързани с липсата на достатъчно време да бъдат обследвани и обмислени адекватни подходи, притеснението от евентуален изход при сезиране на компетентните органи, честите политически трусове и кратък парламентарен живот, както и спецификите на процесите, обвързаността с договори и правните последици от такива промени.
Друга причина е, че текстовете на Директивата са инкорпорирани в ЗОП, без да бъдат доразвити и разширени, без допълнителни изисквания, без изясняване на някои понятия и с това е създадена възможност за противоречиво тълкуване и прилагане на закона, чийто последици виждаме и търпим.
Поради липсата на съдебен контрол (защото такъв не е потърсен), съответно липсва и практика на съда. Въпреки това, съгласно чл.125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) има възможност определен кръг лица да поискат тълкуване на закона, а другият възможен подход е да се извърши автентично тълкуване от страна на законодателя.
Настоящото има за цел да сезира онези лица, които имат право да поискат тълкуване на закона, както и онези, които ще формират следващия законодателен орган, за да се достигне до правна яснота и прецизност. Предвид промените в ЗОП настъпили през последните месеци, но действащи занапред, то към сключените преди този момент и действащи договори по инхаус е налице нужда от тълкуване на ЗОП, в сила към момента на възлаганията по инхаус процедури, респ. и преди измененията, извършени от последното НС, които нямат отношение към вече извършените процедури.
Въпросите за тълкуване са следните:
1. Съществувала ли е законова възможност да бъде възложено по инхаус извършването на строителство, на основание чл.14, ал.1, т.5 и т.6 от ЗОП, имайки предвид изискванията за това, посочени в букви а, б и в на т.5 и във вр. с т.6 на чл.14, ал.1 ЗОП?
1.1. Контролът по отношение на изпълнителя следва ли да е подобен на този върху собствените структурни звена на Възложителя?
1.2. Може ли да се приеме, че възлагане на поръчки по см. на б.“б“ на чл.14, т.5 от ЗОП касае всякакви дейности, включително и възложени по реда на ЗОП при открити процедури и състезателен принцип, или става дума за дейности, възложени именно поради контролът, посочен в б.“а“ върху изпълнителя?
1.3. Предвид текста на т.6 и във вр.с т.5 какъв следва да е контролът върху изпълнителя от страна на юридическото лице, което контролира Възложителя и изпълнителя? Следва ли и изпълнителя да е обект на контрол по см. на т.5, б.“а“?
2. Предвид ограничения кръг от законово изискуеми условия за допустимост на процедурата инхаус, следвало ли е изпълнителят, в случая „Автомагистрали“ ЕАД да има свой собствен капацитет и какво означава това? В какво конкретно би следвало да се изразява капацитетът на изпълнителя, както и какви са неговите възможности да използва чужд капацитет? В какви размери/количества/стойности може да се ползва чужд капацитет?
3. В случай, че договорите за доставки и наем на техника, включително и такива за проектиране, сключени съгласно вътрешни правила на „Автомагистрали“ ЕАД са привидни и в действителност реалната престация по тях се изразява в извършване на строителство, както и строителство и проектиране по някои от тях, то допустимо ли е същите да бъдат обявени за недействителни и да се приложат действителните съглашения ведно с всички последици относно правата и задълженията на страните?
4. Може ли да се приеме, че между нормата на чл.14 от ЗОП и тази на чл.7 от Закона за публичните предприятия (ЗПП) относно възможността за възлагане на обществени услуги има връзка и в какво се изразява, ако има?
5. Как следва да действа публичното предприятие, когато не изпълнява задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика от органите, упражняващи правата на държавата/общината, в рамките на техните компетенции или по ред, определен със закон, предвид нормата на чл.6, ал.1 ЗПП, че стопанската дейност на публичните предприятия се извършва при равни условия с другите икономически оператори и не се допускат злоупотреби с монополно или господстващо положение или нелоялна конкуренция – като търговец по см. на Търговския закон, доколкото нищо не е указано в ЗПП или по друг начин?
6. Следва ли изпълнител по инхаус договор да прилага ЗОП в ролята на възложител ad hoc по правоотношенията, в които встъпва относно доставки и услуги при и по повод изпълнението на инхаус договора, или не, ако той не е кръга на възложителите по см. на ЗОП?
Отговорите на тези въпроси биха дали разрешение на дълги и ненужни, дори зловредни спорове и неясноти относно тълкуването и прилагането на закона. Предвид, че по посочените по-горе договори са ползвани и ще се ползват средства от държавния бюджет, считаме, че всеки български гражданин има законен интерес от повдигнатите въпроси и тяхното решение.
Предвид гореизложеното, очакваме компетентните органи и лица да предприемат съответните действия и зададените въпроси да получат своите отговори.
