Това, което е било замислено като епопея на забравения Навални, обаче вместо да му изпише веждите, като че ли му е изболо очите. Цялата работа изглежда доста неловко сценографирана. Навални не просто си играе зле ролята, а изглежда нарцистично налудничав
Днес около полунощ ще гостувам в Оскаровото студио на Мондьо по Нова… но тъй като в живо предаване винаги се разсейвам и мисля повече как изглеждам, отколкото какво говоря…. ще си нахвърлям мислите във Фейсбук. А по телевизията ще гледам просто да съм красива.
Avatar нещоси е третата най-доходоносна продукция в историята на киното с приход от 2,283 милиарда долара и първата най-тъпа лента в списъка от тъпотии, номинирани за “Оскар” тази година. Значи едни синьо-зелени опашати твари фъркат напред-назад, изобщо не се разбира кой баща, кой майка, кой кака, батко… всички са еднакво синьо-зелени, опашати и безизразни. Някой ми каза: Ама това трябва да се гледа на голям екран. Ба! Само вързана, упоена, а най-сигурно умряла мога да остана неподвижна в киносалон за 3 часа и 12 минути в присъствието на тази епохална досада, фрашкана със CGI и клишета.
Top Gun Нещоси… Другата тъпотия с грандиозни претенции, бюджет и приходи. Том Круз с авиаторско яке и очила, яхнал кавазакито и нито бръчка по челото. Единствената емоция, която ботоксираното му лице излъчва е патологична самовлюбеност. Такава мазна ретро холивудска чалга и напълно ненужна ексхумация на мъртви божества от 90-те! Със същия ефект мога да си пусна архивни кадри на Жоро Илиев!
“Тар”… Кейт Бланшет е не просто сред богините на Холивуд, тя сериозно е запретнала ръкави да наследи Мерил Стрийп. Един и същи пластичен хирург им дърпа скулите и един и същи агент им намира досадните претенциозни роли. Бланшет е толкова самодоволна, а “Тар” толкова тегав, че удоволствието да ги гледаш е като… да излизаш от обща упойка.
И като съм подкарала холивудските божества… Спилбърг, Зевса на кинаджийския Олимп, най-доходоносният режисьор на всички времена с боксофис от $10,672,745,983. Не знам това число как се чете дори. Той е толкова успял, че вече спокойно може да си бръкне в носа да го размаже по големия екран и резултатът ще е с поне 7 номинации за “Оскар”. “Семейство Фийбълман” е затрогваща, интимна, разголваща изповед на едно ранимо еврейско момче, отхвърлено от провинциалната среда на американския юг по пътя към големите мечти. Но на никой не му дреме. Публиката иска челюсти, динозаври и приключения.
“Нищо ново на западния фронт” е наистина майсторска изработка. Епичната кинематография те потапя в ужасите на войната и стигаш до катарзис още в първите 10 минути. Няма нужда да се мъчиш до края. Но аз този катарзис си го изживявам всеки ден като изляза да разходя кучето в окопите на квартал “Витоша”. Около мен е кал, преливащи контейнери с ровещи в тях хора, изоставени строежи и на всяка крачка е минирано с л…а. Така, че аз живея на Западния фронт. И наистина нищо ново на него.
Сега ще кажете: Хейтиш касовите хитове, хейтиш и Оскарите! Е, какво искаш тогава?!
Искам кино като “Триъгълник на тъгата”! Жестоко, безпощадно, реже без упойка, но прецизно. Рубен Остлунд, запомнете това име. Той е Омир на нашето време. С една тиха скандинавска ярост слага пръст в голямата рана на човечеството! След милиони години еволюция стигнахме до там, че 1% от населението на планетата владее 50% от благата й. И никакъв научно-технически прогрес не може да замаже факта, че човекът се провали. Това е. Всички останали разсейки идват от тази рана.
И ето, намери се, един гениален швед да ни го разкаже. Без хленч и мрънкане, с такава страст, гняв, любов. Хем садистично, хем някак нежно. Ще взема да се вдигна до Швеция да видя къде се раждат такива пророци. И прощавай ти, Мартин МакДона, повелителю на дълбоката драма и неочакваните обрати, но тази година си давам всичките 20 пръста (и тези на краката също) за “Триъгълник на тъгата”!
P. S. Мога да хейтя още за “Навални”, “Блондинка” и “Елвис”...
По желание на читатели ще отворя дума за българската следа в тазгодишните Оскари. “Навални”! Това е бг следа не просто в Оскарите, а в забъркването на един шпионски трилър, който гледаме в реално време с реални последствия и пластове. И ако получи Оскар, това ще означава, че Академията взима страна. Това, което е било замислено като епопея на забравения Навални, обаче вместо да му изпише веждите, като че ли му е изболо очите. Цялата работа изглежда доста неловко сценографирана. Навални не просто си играе зле ролята, а изглежда нарцистично налудничав. И не просто, неубедителен, а направо несимпатичен. На Христо Грозев пък е дадена ролята на хай тек нърда на Джеймс Бонд, който с две траквания по клавиатурата намира от дълбокия руски нет телефонните номера на отровителите на руския опозиционен лидер. Като за данните плаща от джоба си. И вика: само да не разбере жена ми!
Не, не се майтапя, тва си е реплика от филма. После сядат и почват да ги набират един по един, докато най-тъпият клъвва и си изпява всичко. По телефона! Щото руските тайни служби са пълни с крет$ни. Били се опитали да отровят Навални с новичок в гащите! Пълни деб$ли! Путин унизен, да живей Навални.
На финала Алексей Анатолиевич се завръща геройски в Русия, където по същество доброволно се предава на властите и бива заточен в Сибир. И понеже като отидеш в Сибир, дорогие друзя, всички те забравят, две години по-късно се налага да си припомним кой беше тоя… с номинация за Оскар. А Христо Грозев дава интервюта от Ел Ей.
Значи, вижте, аз не съм предубеден човек. Не изключвам всичко да е било точно така. И дори съм убедена, че руските тайни служби са пълни с идиоти. И нямам нищо против да ме лъжат дори. Но интелигентно и талантливо.
Ирина Асиова-Диамант
