Стари проекти отново ще се борят за място под слънцето в неясната политическа ситуация
При отсъствието на бюджетните закони за тази година от дневния ред на Народното събрание и тази седмица социалната парламентарна комисия се захваща за усилена работа - днес в дневния ѝ ред са включени цели осем законопроекта с важни промени. Част от тях са дежа вю от предишните парламенти - обсъждани проекти, за които времето не стигна. Други пък безотговорно предвиждат нови и нови разходи, при положение, че в петък стана ясно, че бюджетът е на ръба и хазната едва успява да покрие месечната сметка за пенсиите. Народното събрание конституира комисиите едва преди седмица, като чак сега те започват да работят по същество след първите си организационни заседания.
Това обобщава Диляна Димитрова за "Сега".
Сред новата реколта законопроекти има един добре отлежал - промени в Кодекса на труда за замяна на анахронизма "трудова книжка" с електронно трудово досие на служителя, наречено в този проект "единен електронен трудов запис". Вносители са депутати от "Демократична България" и "Продължаваме промяната". Промените предвиждат към НАП да се създаде електронен регистър на заетостта, в който да се впишат всички данни от трудовата книжка и всеки служител да има достъп до записа си по всяко време. Данните ще се подават автоматично, като това ще улесни работодателите и ще защити служителите, тъй като старите им възнаграждения няма да се виждат. От мотивите обаче става ясно, че трудовата книжка не може да бъде отменена изцяло, тъй като в нея има данни, които липсват другаде - например запорираните суми, които трябва да се удържат от заплатата.
Това не е единственият законопроект за промени в препатилия Кодекс на труда, който ни е наследство от 1987 г. и е претърпял десетки изменения. Както "Сега" вече писа, Корнелия Нинова и колегите ѝ от "Коалиция за България" внесоха още през април ревизия на пресните промени за обвързването на минималната заплата със средната, която да позволи ново увеличение от 1 юли. Приетите в предходното НС промени не предвиждат увеличение тази година, но тъй като това решение остава в ръцете на Министерския съвет, той увеличи от януари минималното възнаграждение от 710 на 780 лв., което е 9,9% отгоре. Сега Нинова смята, че има място за ново увеличение от около 100 лв., така че от 1 юли най-ниската заплата у нас да стигне 850-890 лв.
Два законопроекта има и за промени в друг ключов кодекс - за социално осигуряване, като и двата са на "Коалиция за България". Въпреки огромния дефицит в пенсионния бюджет, БСП отново внася две добре известни свои искания, обиколили безуспешно не един парламент. И двете предвиждат нови преизчисления на пенсиите от 1 юли, въпреки че за тогава е предвидено осъвременяване с немалък процент по швейцарското правило - 12%, а и състоянието на хазната не е никак цветущо. Едното преизчисление трябва, според Нинова и компания, да се извърши за отпуснатите до 24 декември 2021 г. пенсии с 1,35 коефициент за всяка година осигурителен стаж без превръщане, а другото да е за пенсиите до края на 2020 г. и да се направи с по-съвременен осигурителен доход - за 2021 г. В обосновката на тези искания няма и дума откъде могат да се появят парите за тях - известно е, че тази година почти половината разходи за пенсии се покриват вече от републиканския бюджет, тъй като приходите от осигуровки не са достатъчни.
Дежа вю е и вторият законопроект - за обвързване на обезщетението за втората година на майчинството с минималната заплата. Многократно е изтъквано, че това е вредно, защото не създава никакви стимули за връщане на работа, но въпреки това "Коалиция за България" го внася в почти всяко Народно събрание. Промяната е и формалност - в някои години обезщетението е равно на минималната заплата, а в момента се различава, защото няма бюджет, с който да бъде увеличено.
Останалите четири законопроекта всичките се отнасят до закона за защита от домашно насилие. Проектите са внесени от Корнелия Нинова и депутати на КБ, Бойко Борисов и депутати на ГЕРБ, ИТН и "Възраждане". Нито темата, нито проектите са нови за депутатите и в предишни парламенти бяха извор на грозни скандали и непристойни нападки, като най-активни по този въпрос са враговете на Истанбулската конвенция, както се вижда и от вносителите.
