Да пропуснеш двете бивши социалистически държави, в опознавателните си турове из Европа, си е почти престъпление, а ние сме си редовни, както е известно. И за да е пълна картината от бившия соцблок, газ към двете аристократки на Стария континент.
Унгария винаги е привличала световния интерес с някогашната си имперска принадлежност и по-късното съучастие в уравниловката на соца. През всички епохи страната на маджарите се е явявала кръстопът между свободолюбивия дух на Запада и силовите тежнения на Изтока.
Обширната Панонска низина, част от Карпатския басейн, е по-малка по площ от България - само 93 030 кв. км, но места като Будапеща, Балатон, Вишеград и Естрагон, я правят развита туристическа дестинация, макар страната да разчита и на тежката си промишленост, особено машиностроенето. Откакто Виктор Орбан е на власт, махалото на политиката е ту на запад, ту на изток, където връзките с Русия, особено в енергетиката, са силни. 199 депутати в Унгарския парламент представляват 10 450 000-ното население на тази част от бившата Австро-Унгарска империя. А там, където е имало империи, или просто по-богати завоеватели, си личи още от митниците - с реда и изрядната чистота. Колкото до унгарския характер - тук винаги има колебания, но видяното беше в полза на тезата за студенина, непукизъм, високомерие и превъзходство.
Унгария и Чехия не отвориха границите си за великото преселение на Меркел, затова по улиците на столиците им се виждат все повечето туристи.
Това, разбира се, не важи за икономиката и собствеността. Много от най-красивите билдинги, старинни архитектурни сгради-бижута и хотели са притежание на екзотични богаташи, като петзвездния хотел „Четири сезона“ в Будапеща - бижу от минали епохи, който принадлежи на саудитския крал. Старините на Буда привличат големи групи от китайски и японски туристи, които ти се извиняват без да има причина, ей така, заради самата фраза. Интересна подробност лови окото - почти никъде в унгарската столица няма цветни градински петна. Малкото изключение е пред Президентството и на брега на Дунав в Пеща. А колкото до най-високата държавна власт и символите й - и дворецът на президентството, и караулът, и скромната настилка от гранитни блокчета, носи печата на класа и промисъл, какъвто, за съжаление, по нашите земи няма. С риск да предизвикам почуда, снимах розетките на уличните канализационни шахти. Не, не са капаци, които отиват във вторични суровини! Истинско произведение на филигранното майсторство - месингови розетки с вдълбани розетъчни мотиви, сякаш водят до тайно съкровище, а не до градската канализация. Никъде няма шарении, или пъстри плочки от Македонско. Тротоари и площади са застлани с каменни и гранитни блокчета, сиви, гълъбови, или бежови - малки, квадратни, изискани в простотата си, чертаещи концентрични окръжности и наредени до съвършенство. Но така е, когато народите нямат комплекси от миналото, или зависимости от сегашно време.
Да, партията на Орбан загуби изборите в столицата. Но редът за поставяне на политическа агитация, респектира. Няма да видите билбордове, нито големи плакати, нито огради с ухилени лица, обещаващи меден дъжд. Има си наредба и всички кандидати поръчват от едно място рекламните си пана-50-40 см, поставени високо, от двете страни на уличните стълбове, но така, че да не ти се навират в очите, а доста разредено и дискретно.
Ако искате да нощувате в Дунав, няма проблем. Десетки кораби, закотвени по реката, предлагат луксозни ресторанти и места за настаняване, стига да не страдате от морска болест. Може да си изпиете кафето в средата на Дунав, върху палубата на някой от плаващите хотели, по средата между Будва и Пеща, загледани във Водната кула - част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, или в осемте моста над реката, свързващи двете части на столицата. Що за твърди характери имат унгарците, доказва една от легендите за архитекта на моста Сечени. Авторът на двата лъва получава критики след завършването на скулптурите, че не се виждат езиците на двете царствени животни. Той обяснява, че такава е позата, в която са изобразени, но градските първенци пак не го одобряват и...честолюбецът се хвърля в Дунав. И още малко за характерологията от по-ново време. Срещу моста Гелер е статуята на млада жена, държаща автомат в ръцете си, като символ на победата над фашистка Германия и жест към руснаците. Само че, вместо да го съборят, хората ценящи историята си, демонтират автомата и поставят в ръцете на скулптурата лаврово клонче. Посланието е недвусмислено - мирът е над всичко и по-силен от войните. Е, философите може да се скарат кое е първо - мирът или войната и има ли мир без война, но това си е занимание за тях.
Само 35 хиляди мюсюлмани има в Чехия
Дотегне ли му на човек да вижда пустеещи земи, трънливи синори, бунища и хвърчащи боклуци по пътищата, непременно трябва да изплакне очи в чешките магистрали. Има нещо много домошарско, топло, уютно и духовно в тази страна и то се вижда не само в старинните й части, но и в най-баналния ремонт или строеж на пътища, да речем. Обширни ниви, засети с репко , хмел и хардал, а някъде царевицата все още е неприбрана. По-хладния климат е оставил зеленината свежа, а на места по поляните пасат сърнички, досущ като в нарисуван пасторал. Тази идилия свършва с крутите мерки за сигурност, които са навсякъде, особено в чешките катедрали след атентатите в Европа. На входа на катедралата „Св. Вит“ полицаят не се задоволи само с отворената ми чанта, защото гайгерът продължаваше да пиука. Връзката ключове, които изрових, поотпусна мускулите по лицето му. Самите чехи са гневни на Меркел за пуснатите шлюзове с мигранти, макар че и те, като Орбан, затвориха границите си и не пуснаха никого в страната. Не зная дали са националисти, но тук са заявили, че живеят само 35 000 мюсюлмани и това е от статистиката на последните избори.
Не е случайност, че братята Кирил и Методий проповядват словото си в Панония. Тези места притежават нещо много човешко и духовно. Затова и най-новата статуя на прочутия Карлов мост, издигнат от крал Карл ІV, е на двамата равноапостоли, посрещнати от моравските жители.
Отскоро руснаци са внесли мода в един древен занаят - просията. В Златна Прага може да видите просеща жена или мъж, легнали ниско, от двете им страни по едно куче, обвито с дреха, гледат надолу с паничка за монети в ръце. Защо с куче? За да привлекат съчувствието на туристите, които имат домашни любимци. А иначе, мирисът на стара Прага не може да се сбърка. По уличките на Старое место през отворените врати на малките кръчмички и кафета ухае на карамелизиран лук и соев сос, на арменски питки и чешко кафе, на яхния и сос от горчица. Туристите не подминават прочутото чешко „колено“ - задушен свински джолан, сервиран върху огромна дървена дъска със сос от хрян и горчица. Огромната порция е за двама.
“Прага е спокойна, не се притеснявайте, ако се смрачи“ - уверява ни екскурзоводката. Само след час българска туристка изпищява, че са и откраднали всички пари от раничката, носена на гърба. Както се казва - случайност. Но иначе, чистотата заслужава овации. И не само в старинната част, където около местата за хранене има работник, който чисти непрекъснато индустриалния отпадък, а листата оставя за машините. Торбите на кошчетата за смет се подменят на двадесет минути, за да не се запълват. Защо? Защо? Защо не можем да го препишем от по-грамотните? От по-умните от нас? От по-цивилизованите? Не намерих правилния отговор в канонадата от стотици такива въпроси. Само си спомних от историята, че Прага е била два пъти столица на Римската империя, а самото Чешко кралство е част от Австро-Унгарската империя и когато те е владял цивилизован господар, няма как да останеш тъмен субект.
По стъпките на Фройд и Гогол в Карлови Вари
Карлови Вари ни посреща с ослепително слънце, смайваща есенна палитра от цветове и мирис на масла и лечебни аромати от многобройните центрове за релакс по главната улица. Сградата на прочутия филмов фестивал, който датира от 1946 г., не е изгубила блясък от миналото. Чуждоземци вървят и отпиват от малки порцеланови канички със сплеснати стени лековита вода от 200-те минерални извора в курорта, който помни стъпките на император Франц Йозеф, Гогол, Фройд и Петър, дошли тук да лекуват многобройните си болежки.
Само 6 000 евро ще ви струва квадратния метър, ако искате да си купите хотел в този рай. Защото един от друг са по-красиви и са се надпреварвали в създаването на забележим вид. Още в началото на промените евреи и руснаци изливат милионите си да ги купят, но се оказва, че никак не е евтино да се поддържат, затова и днес много от тях се продават.
Наред с азиатците, рехабилитационните центрове са пълни с руснаци. Виждаш отворени врати от улицата и салон, в който рускините с голи крака топят стъпала във ароматни вани с масла, а тежките ухания на жасмин, сандалово дърво, ванилия и мускус те удрят в носа.
Задължително е да опиташ от тяхното „колено“. Стотици малки ресторантчета те приканват, но никъде го няма онова унизително нашенско викане и дърпане на туристите от улицата. Хрян и хардал, в комбинация с чесън и горчица - това успях да открадна от намазването на джоланчето преди печенето. Като ти го сервират на масата, от поставянето на дъската месото се тресе и се отделя само. А падащите цветни есенни листа, топлите и чисти бели вълнени шалове, метнати по столовете да се завиеш, ако седиш навън, чистия въздух и топлия дъх на 300 минерални извора те отнасят навсякъде по света, където искаш да си, само не и у нас.
За съжаление...
