„Ходът на ДПС не е радикализиране, а по-скоро отчаян опит за тотална мобилизация на електората, който търси начини да оцелява в чужбина, а не да загива на тютюневите поля.
Със сигурност Пеевски знае много неща и ако поиска да ги сподели, ще притесни много хора.
„Продължаваме промяната“ е изцяло американски проект, който стартира с летящ старт, но ми се струва, че ще понесе щети около проблема с двойното гражданство на Кирил Петков.
Емоцията ми се попари, когато разбрах, че ректорът Анастас Герджиков е подкрепен от ГЕРБ. Радев ще спечели отново, не че съм му фен.
БСП, ПП, ДБ, ИТН и ИБГНИ ще успеят да направят парвителство. Трябва да се преодолеят някои предразсъдъци, особено по отношение на БСП.“
С професора по психология и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ разговаряме за предстоящите избори и шансовете на кандидатите, за опитите на ДПС да увеличи гласовете си, за връщането на Делян Пеевски в политиката и ще проговори ли някога галеникът на Движението. Проф. Людмил Георгиев след изморителен маратон от лекции пред LIBERTA.BG...
- Една след друга гърмят афери – ""Магнитски", "Пандора пейпърс", наблюдаваме европейски лидери, които се разделят с постовете си, а при нас сякаш нищо не се усеща. ДПС издигна етнически турчин за кандидат- президенt, а отслабнал и избелен Делян Пеевски води кандидат-депутатската листа във Велико Търново. Радикализира ли се ДПС и какво се случва, професор Георгиев?
- Да, колегата Андрей Райчев употреби този термин , но според мен това не е радикализиране, защото ДПС няма накъде да се радикализира. По-скоро е отчаян опит за тотална мобилизация на електората, защото последните избори показаха, че електоратът на ДПС се стопява и това е очевидно и обяснимо-хората търсят начини да оцеляват в чужбина, а не да стоят тук, в България и да загиват на тютюневите поля. Има ситуация на избори две в едно и се издига кандидатура, която да мобилизира вота и на другите избори. Оригиналното и интересно щеше да бъде, ако си бяха сменили местата – Искра Михайлова да беше кандидат- президент, а пък Карадайъ – вице. Тогава щеше да е интересно, но явно са предпочели това, за събиране на електората, доколкото е възможно.
- С изненада се прие връщането на Делян Пеевски в листите като водач и то от Велико Търново, което не е случайно. Възможно ли е, според Вас, познавайки механизмите на партията отвътре, Пеевски да е проговорил и дал информация пред чужди служби, откупувайки себе си? Ако това е станало, какви последици може да се очакват?
- Защо да не се кандидатира, при положение, че той няма влязла в сила присъда в България? Мисля, че е нормално. Поне неговата заявка беше наистина да проговори, а аз съм убеден, че той знае много неща. А това дали ще има ефект, не знам. Както вие казахте в началото, някъде стават скандали, а при нас всичко е розово и под контрол.
- Трябва ли да се страхуват определени хора от репликите му: „Много имам да говоря“, „Имам какво да кажа“ и онова - “Не се блъскайте!“, още при появата му в ДАНС?
- Със сигурност той знае много неща и ако иска да ги сподели, сигурно ще притесни много хора. Така че, наблюдавайки отстрани реакции и поведение, струва ми се, че е нахъсан да проговори, което е добре.
- „Което е добре“, казвате, но в какъв смисъл „добре“ - ще разплете възела на омертата и корпоративната същност на някой партии, или?
- Ами не само на някои партии, на целия политически живот в страната. Разбира се, винаги има начини това да не стане, когато задкулисието се разберат да не се говори нищо и се спази закона на омертата.
- Още повече, че ДПС има този закон и в устава си - който издаде политическа информация /цитирам по памет/ се наказва с изключване от партията? По ваше време това беше ли валидно?
- Не си спомням въобще. Аз устави не чета.
- Вярвате ли в новите играчи от „Продължаваме промяната“- стана ясно, че, докато е бил министър, Кирил Петков е бил с двойно гражданство и даже има вероятност от оспорване на издадените от него актове?
- Ако мога да вярвам, вярвам единствено в Господ. Очевидно е, че това е изцяло американски проект, който стартира с летящ старт, но ми се струва, че ще понесе щети, именно около проблема с двойното гражданство на Кирил Петков.
- Как оценяте тримата кандидати за „Дондуков“ 2 - Румен Радев, Анастас Герджиков и Лозан Панов и очаквате ли изненади във вота, или резултатът е предрешен?
- Много ми е трудно да коментирам точно тези избори, защото става дума и за нашия ректор, ректорът на Алма Матер, все пак, където съм изкарал 38 години от живота си. Признавам само, че в началото бях въодушевен, когато стана ясно, че той ще се кандидатира, но емоцията ми се попари, когато разбрах, че го подкрепя ГЕРБ. При втори тур ми се струва, че ще се възпроизведе това, което става от година и половина, а именно - всички срещу ГЕРБ. Така че, идентифицирането на моя ректор с ГЕРБ му носи огромна щета и ми се струва, че на втори тур мотивът „всички срещу ГЕРБ“ ще проработи. Радев ще спечели отново. Не, че съм фен на Румен Радев, защото това изречение, с което се прочу, че дневния ред на България трябва да е в синергия с дневния ред на САЩ, е просто убийствено от гледна точка на национално самочувствие и на каквото още се сетите.
- Ще се усмирят ли политическите бесове в следващия парламент, който според социолозите се очаква да е още по-раздробен, или ще видим още от същото?
- Мисля, че този път ще се успокоят защото проблемите пред държавата са огромни. Наистина трябва да има работещ парламент и излъчено от него правителство. Мисля, че петте формации – БСП, ПП ИТН, ДБ и ИБНИ може би ще успеят да направят правителство. Трябва да се преодолеят много бързо предразсъдъци, особено по отношение на БСП.
- Винаги сте назовавали нещата с точните имена, колкото и суров да е този изказ, затова искам да ви попитам - имате ли оптимизъм за бъдещето на България? Виждате ли крехките кълнове на нещо ново и различно, или пак ще се връщаме назад по спиралата?
- За съжаление не виждам оптимизъм. Защото България възпроизвежда една традиция на политическо поведение, която е ужасяваща. Винаги даваме суверенитета си на някой друг да се грижи за държавата.Моето символ-верую за България е : свободна, независима, необвързана държава, която не членува в никакви международни, военни, икономически и политически съюзи.