Надежда Нейнски, бивш министър на външните работи, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"
България и Румъния влизат частично в Шенген, но на каква цена?
Аз смятам, че решението, което беше публикувано и ще стане факт на 31 март, е много добро решение, крачка напред. Какво имам предвид? България и Румъния кандидатстваха за членство в Шенген през всичките тези години при едни правила, така нареченият Дъблински регламент. Междувременно обаче светът се промени драматично и на практика буквално в следващата година се очаква Дъблинският регламент, който даваше редица пропуски и проблеми, очевидно не работеше добре, да бъде заменен от т. нар. Пакт за миграция.
Тоест, ще имаме нов документ?
Ще имаме нов документ, който съвсем наскоро беше приет след дълги дискусии от Европейския парламент. От тук нататък предстои финалната права на обсъждането на този документ, но тя е най-важната и това е мнението на държавите-членки. От това, което виждам аз, от документа, който е публикуван по отношение за България и Румъния и тяхното членство по въздух и вода, България и Румъния ще имат право на глас в тази дискусия. Ако в Дъблинските споразумения ние не сме имали възможност да участваме в дебата, то по отношение на Пакта за миграция ще имаме право на глас. Това, ако се използва правилно, и ако България има убедителна и много сериозна политика и дипломация, ще бъде шанс за България, за да може да участва в изработването на този документ, който да защити българските национални интереси по най-добрия възможен начин.
Тези разговори се водят на високо ниво. Подготвени ли сме за тях, според вас?
В България беше създадено евроатлантическо мнозинство, което излъчи едно правителство. Tова е евроатлантическо мнозинство по геополитическа необходимост. От България зависи и от външната й политика дали това мнозинство ще предложи коалиционно споразумение, което да регламентира отношенията между партньорите. Защото на този етап ние виждаме съюзници по неволя, партии, политически сили, които по определени въпроси взимат наистина сериозни и важни решения, по други въпроси обаче има противопоставяне. Това дава възможност за редица интерпретации и за отслабване на националната позиция.
Защото, когато е трудно да се изработват решения или се създава разноговорене по важни въпроси, както е миграцията, както е Шенген, както е Еврозоната, тогава това се използва от противниците на членството на България и в Шенген, и в Еврозоната, а знаете те са много. На практика, това, което се вижда в световен мащаб е, че няколко авторитарни държави, тук коментираме конкретно Русия, отново възобнови дебата по отношение на зоните на влияние. Вие знаете, че преди нападението срещу Украйна, Русия беше изпратила и на НАТО, и на Съединените щати едни писма, в които настояваше да се върнат отново зоните на влияние или онова, което тя нарича многополюсен свят.
В момента имаме дилема - или общността от която България е част - Европейският съюз и НАТО ще продължат да бъдат цивилизационно доминиращите в международната политика, защото са доказали, че демократичното управление е най-доброто управление до този момент, или ще се тръгне към така наречения многополюсен свят, който ще създаде или ще върне, някои казват зоните на влияние, и тогава нищо положително не очаква държави като България.
Затова активността на България, активната външна политика на България, но и солидната стабилна и координирана вътрешна политика ще бъдат ключа за това, какво ще успеем да постигнем през 2024.
Но пък 2023 година сякаш показа добрата симбиоза между вътрешната и външна политика. Г-жо Нейнски, добра симбиоза ли показа страната ни между вътрешно и външна политика с това решение, което беше постигнато? Защото очевидно трябва да има такава.
Определено е важно каква ще бъде вътрешната политика, защото външната политика на практика продава вътрешната. И аз когато говоря, че е необходимо да се предложи коалиционно споразумение, което са създаде стабилност и предсказуемост, имам предвид, че това ще обере разноговоренето и заиграването между различните политически субекти и ще създаде много по-голяма стойност, и това ще донесе допълнително доверие и вътре в страната, и извън нея. Защото независимо от това какво сме коментирали по отношение на партньорите в сегашната, както свикнаха журналистите да я наричате (не)коалиция, пак повтарям, това е едно мнозинство, създадено от геополитическа необходимост, и след като то е създадено, е по-добре да бъде структурирано и предсказуемо, за да може да изпълни смисъла, заради който е създадено и да оправдае компромисите, които всички участници са направили, за да бъдат в това мнозинство.
Може сега при ротацията да видим най-накрая такъв документ, такова споразумение.
Аз смятам, че Мария Габриел, която свикнахме да наричаме европейски човек, т.е. идва от европейските структури, където всичко е много добре уредено като организация, като взаимно свързване, като отговорности. Тя много добре знае какво имам предвид с това, което казвам. Т.е. много е важно, ето, сега предстои избирането на ръководства на съответните регулатори.
16 на брой.
16 на брой - на Висшия съдебен съвет, на Висшия прокурорски съвет – един куп изключително важни позиции, които трябва да бъдат заети от хора с политическа компетентност.
Смятате, че трябва да бъдат политици, а не независими експерти?
Аз смятам, че трябва да бъдат политици, защото тука се носи политическа отговорност. И е много важно, експертите да могат да бъдат в екипите, те могат да дават идеите, да предлагат, но в крайна сметка решенията и у нас, и в Европейския съюз знаете, че са единствено и само политически. Включително, понеже ние коментираме Шенген, решенията, които ще бъдат взети и от Европейския съвет, и от страните-членки, са политически решения. В документа, който излезе и беше публикуван за Шенген за България и Румъния, много ясно се казва, че ние сме изпълнили техническите изисквания, т.е. всичко онова - контролът върху границите, опазването на документите за самоличност, на личните данни и т.н., но онова, което е важно в момента, е как Европейският съюз ще структурира в този нов Пакт за миграция контрола върху външните си граници.
Защото има държави, които използват миграцията като инструмент за натиск, а точно това е, от което се страхуват най-много особено държавите, които са външни граници: и Полша, и Финландия знаете, че затвори границите си с Русия, ето, България, Италия, Гърция – всички те в един или в друг период са изразявали притеснения относно това да има първо солидарност в разпределението на миграционната тежест. Онова, което е още по-важно, е тази миграционна тежест да бъде спряна на външните граници и съответно да има контрол първо върху нелегалната миграция, защото всички сме наясно, че каналите, които прехвърлят нелегално хора към Европа, те са контролирани международни канали.
Трябва да има обща политика на Европейския съюз за борбата с тези канали, защото тези канали са финансирани от някого. И ако следим логиката на интереса – кой би имал интерес да дестабилизира Европейския съюз? Другият инструмент извън миграционния натиск, който използват държави извън Европейския съюз - Русия – финансирането на националистически партии, т.е. от една страна се прави миграционен натиск, от друга страна се финансират националистически партии в отделните европейски държави, които започват да създават напрежение и натиск върху правителството и да го обявяват в предателство, ако то съответно не може адекватно да се справи с миграционния натиск.
И всичко това се прави с геополитическа цел: За дестабилизация на Европейския съюз, разделение в Европейския съюз и създаването както казах на многополюсен свят, в който Европейският съюз да не е фактор.
Г-жо Нейнски, как виждате възможността ние да получим достъп до ШИС? Защото много се говореше за тази система, какво означава това за страната ни?
Тази система дава възможност за много по-голям контрол. И като казвам, че България, превръщайки се в част от системата в пълния смисъл, защото това, че ни приемат в Шенген и този документ от това, което виждам аз, разбира се, говоря като човек, който през медиите и през това, което имам достъп в европейските средства за информация да получавам, смятам, че най-ключовото нещо в момента е, че ние ставаме на практика част от взимането на решенията и имаме равен глас с останалите държави.
И смятам, че България ще има, ако е наистина убедителна в своята политика и излъчва стабилност и предсказуемост, ще има изключително важен глас поради факта, че е на пътя на единия миграционен поток, който идва от Турция, и като външна граница, още повече, че ние през годините сме имали своя опит.
Аз си спомням като външен министър, когато бяха конфликтите и кризите в Западните Балкани и по-специално Косовския конфликт, тогава ние демонстрирахме на Европейския съюз способността да бъдем част от решението на проблема, а не част от проблема сам по себе си. Тогава темата с бежанците стоеше с особена острота не само поради това, че конфликтът беше изключително близо близко до нашите граници, и си спомням тогава националистическите партии също имаше голям натиск, искаше се оставка на правителството, създаваха все такива настроения, но България успя да проведе изключително убедителна за Европейския съюз политика, като първо, предостави достатъчно информация и за канали, и за стратегията на Милошевич тогава по отношение на Балканите – да въвлече региона в собствения си конфликт и съответно в собствената си стратегия, да дестабилизира трайно региона на Балканите, с което руското влияние не само да не намалее, а да се увеличи още повече.
И тогава за България членство в Европейския съюз и НАТО щеше да се превърне просто само в сън, в блян по-скоро и мечта. Докато ние успяхме да предоставим тази информация и бяхме изключително активни в това да покажем не само адекватност, но и да предложим готови решения, да задържим тези, които бягаха от конфликтите – косовските албанци, близо до мястото на конфликта, така че след приключването на конфликта те да могат да се върнат в родните си места. Защото има от една страна има бежанци, такива хора, които бягат от военни конфликти и напрежение, към които ние сме своите и политически, но и хуманни ангажименти, има и икономически мигранти, които също упражняват натиск върху границите.
И когато аз казвам, че е много важно България да бъде част от общата политика на Европейския съюз по отношение на контрола на трафика на хора и на натиска, този трафик на хора е форма на организирана престъпност на хора, които подготвят и изпращат или канализират, да използвам тази дума, потоците да натискат върху европейските граници.
Затова стабилността на европейските граници, сигурността, помощта, която ще получим за укрепването на границите, екипите, които ще дойдат от Австрия и от други държави, ние трябва да го възприемаме не като недоверие към България, колкото на помощ към България наистина да укрепи още повече своята граница. Защото знаете, че дори на страните, които са част от Шенгенското пространство, създадоха помежду си временно граничен контрол, защото миграционният натиск беше много силен. Защото тука се говори не само да се укрепи границата между България и Турция, и България и Сърбия, тука се говори да бъдем много по-ефективна границата между България и Румъния, между Румъния и Унгария.
Т.е. многофилтърните проверки възможността постоянно да бъдем активни в контрола на потоците ще бъде важно. И в този смисъл системата, за която вие коментирате, е част от това голямо усилие на Европейския съюз да не се подаде на външния натиск на авторитарни държави, които искат да го дестабилизират.
Вие си спомняте големите потоци мигранти преди години, които дойдоха и от Турция, и изключителните трудности, които Европейският съюз преживя след този период, според мене няма никой съмнение, че всичко това се прави с определена цел.
Смятате ли, че Австрия, която може би си запазва всъщност правото да налага допълнителни контроли по летищата, ще бъде агресивна?
Не, не смятам. Няма защо да бъде агресивна. Ние трябва да възприемем тревогата на редица европейски държави като бих казала тревога за цялото, защото България има интерес Европейският съюз да бъде ефективен и стабилен. Т.е. ние трябва да бъдем част от усилията Европейският съюз да се стабилизира спрямо миграционния натиск, защото следващата година е година на много избори в Европейския съюз, в това число избори за Европейски парламент. Представете си, защото България ще разговаря за отпадането на "сухоземния Шенген“, така да го кажем, с новата Европейска комисия.
Ако ние не можем да излъчваме сигнали за стабилност и предсказуемост, ако България заедно с останалите гранични държави не участва активно в дебата, това да успокои съответно населението в Европа. А ние не знаем какъв ще бъде следващият Парламент и каква ще бъде следващата Европейска комисия. Ние имаме интерес и Парламентът, и Комисията да бъдат максимално далече от националистическия уклон. А ако има такива стресови ситуации, шансът националистическите партии да вземат повече гласове е съвсем реален.
Другото нещо, което предстои: През следващата година са изборите в САЩ. Защото няма какво да крием, че изборите в САЩ ще повлияят на всичко, в това число и на Европа.
И на България.
И на България като част от Европа, защото ние не може да се разделяме от Европа. Но това, което е изключително важно, е да се създаде и да укрепне евроатлантическата връзка. Знаете, че Тръмп на практика в периода, в който беше президент, почти докрай неглижира взаимоотношенията с Европейския съюз, докато в момента президентът Байдън възобнови връзките с европейските държави, и доверието между Европа и САЩ в момента е на много високо ниво. Това направи възможно и действието и единственото на Европа и Америка по отношение на конфликта в Украйна.
И нападението на Русия срещу Украйна е нещо, което Русия не беше изчислила и самата тя беше изненадана, че Европейският съюз не просто остана единен, а остана единен в продължение на две години и не излъчва сигнали, които да дават основание да се смята, че финансовата и военна помощ за Украйна ще бъде намалена. Т.е. всичко е взаимосвързано. И пак казвам, България с тази стъпка на приемането във "Въздушен и воден Шенген“ на практика влиза в семейството, като й се дава право на глас, и от нея зависи как тя ще използва това право на глас.И като казвам от нея, тука вече визирам вътрешната политика и способността на мнозинството и правителството да излъчват еднакви сигнали, и техните отношения, които бъдат структурирани в коалиционно споразумение с ясни права и задължения, да дадат предсказуемост за нашите партньори.
За да стъпи здраво на земята и за да можем да бъдем пълноправни членове на Шенген и по суша.
Точно така.
