Дворец или НХГ - Поскомунистическата държава не търпи остатъците от Третото българско царство
Царският дворец на Третата българска държава е нарочно оставен да се руши. Посткомунистическите правителства до ден днешен следват верния комунистически принцип да бъде унищожавано и разрушавано всичко, което може да напомня за времето преди 1944 г. След установяването на комунистическата диктатура в България естетическите критерии се промениха по идеологически принцип. Старите архитектурни стилове и сгради от епохата на “буржоазното” общество и “капитализма” бяха счетени за ретроградни, ненужни, излишни и неподходящи за новата естетика на “Народната власт” и “сталинския барок”. В апотеоз беше издигната естетиката на унификацията, грозотата и пролетарската догматика. Така хиляди паметници на културата и шедьоври на архитектурата в България бяха сринати, те продължават да се събарят и унищожават последователно в духа на комунистическата политика до ден днешен. В замяна на това, всички български градове, а дори и някои от селата, бяха обезобразени трайно с отвратителни и мизерни панелни комплекси – по един и същ калъп – еманация на социалистическия начин на живот, естетика и светоглед. За съжаление след 1989 г. картинката не се промени много и разрушаването на сградите, паметници на култирата и архитектурата от времето на Третата българска държава, продължава ударно и повсеместно във всички български градове. На мястото на прекрасни някога сгради изникнаха копторни кооперации с ужасни фасади, които превърнаха градовете ни в посткомунистически гета. Наследството на комунизма в България не само, че не е изчезнало, а продължава да определя нормите на обществения ни живот. Затова и страната все по-малко има с какво да се гордее пред света, все по-малко какво да показва и все повече от какво да се срамува. Гетоизирането на българските градове продължава с мощни темпове и вероятността, това да не е просто инерционен резултат от десетилетията на комунистическа идеология, насаждана в съзнанието на нацията, става все по-вероятна. Разрушаването на една от най-емблематичните и символно натоварени сгради – паметници на култирата и архитектурата, в самото сърце на София, пред очите на цялото общество, е показателно за същността и ценностната система на управляващите страната ни. За съжаление, подобен прецедент на агонията на архитектирни паметници, е невъзможно да се случи в цивилизовани европейски държави като Австрия, Франция, Германия, Белгия, Дания, Унгария, или дори Русия и Сърбия.
Една фоторазходка на „Биволъ“ около бившия Царски дворец (днес Национална художествена галерия) предизвиква редица въпроси за историческото ни наследство. Арх. Борислав Игнатов обвини ГЕРБ в Столичния общински съвет за нежеланието да превърнат бул. “Цар Освободител”в пешеходна зона, което би спасило Двореца от разрушаване. Художникът Петко Дурмана поиска оставката на директорката на НХГ Яра Бубнова, която според него не ремонтира сградата с цел да може да иска непрекъснато нови пари за поддръжка.
Снимки: Светломир Стоянов за "Биволъ"
Според него виновна е визията на покойния несменяем художник на властта Светлин Русев, който е лобирал за Бубнова начело на НХГ. Самият Светлин Русев пък е бил партньор в сдружение „Тракия“ с такива лица като собственика на „Дарик“ Радосвет Радев, олигарха Васил Божков и лидерката на младежкото АБВ Пламена Заячка. Яра Бубнова увери „Биволъ“, че “сградата не е неподдържана”, а след като по нейно настояване годишният бюджет за поддръжка на десетте сгради на НХГ е увеличен от 50 на 150 хил. лв., нещата ще се подобрят.
Три важни за културно-историческото ни наследство журналистически материала излязоха наскоро в българските медии. Един от тях е статията-коментар на Deutsche Welle България („Тъжно: санират панелки, а рушат къщите от Третото българско царство“), в който се описва сагата с т.нар. Къща с ягодите, която е собственост на доскорошния изпълнителен директор на „Лукойл България“ Валентин Златев.
Още една публикация е в сайта за култура „Площад Славейков“: „Как социалистическата власт изкърти царско величие от двореца“. Последният текст бе базиран на архивното видео (виж долу) на YouTube канала „Българският XX век“ с кадрите от 1946 г. с разрушаването на портите и оградите около някогашната царска резиденция в София.
Кратка история на разрухата
Снимки Биволъ: Разрухата е тотална. Стени, основи, комини, покрив, тераси, метални части, остатъци от огради, стълбища, дограми. Климатици по стените и фасадата, в нарушение на нормите за опазване паметниците на културата. Транспаранти закриват основната фасада на сградата, от които тя просто не се вижда. Кабели стърчат и висят отвсякъде и рискуват да убият минувачи или посетители!
Деветосептемврийски погром
От „Българският XX век“ припомнят историята на разрушението на тази емблематична сграда след 9 септември. През 1946 г. Софийският дворец е иззет за нуждите на Министерския съвет. Решено е да се срине оградата и да се отстранят всички символи на Монархията.
Така се събаря цялата ограда, ковани врати, фенери, корони – изработени във Виена, са разрушени и захвърлени на боклука. От стените се изкъртват всички вензели, корони, винетки от Княз Батенберг до Цар Фердинанд. Дворецът става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа, както и временно жилище на нови държавници. Зала в двореца набързо е пригодена за кабинет на Георги Димитров, поясняват от видеоканала.
Унищожена е била и парковата алея пред централния вход. „На нейно място е оформен широк площад, при което нивото на околния терен е снижено с около 2 метра, а по-късно е построен Мавзолеят на Георги Димитров“, припомнят от видеоканала. През 1953 г. по решение на Министерския съвет сградата на бившия дворец е предоставена на Националната художествена галерия и на Националния етнографски музей.
Припомняме, че през 2012 г. по времето на министъра на културата Вежди Рашидов (ГЕРБ) е направен „капитален ремонт“ и „реставрация“ на Двореца – НХГ срещу 3,6 млн. лв. През 2021 г. една разходка около сградата оставя тъжно впечатление. Най-малкият проблем са надписите тип „графити“. Сградата и плочките пред нея са напукани, парадните стъпала се рушат, парапетите и покривът (уж „ремонтиран“) са ръждясали.
Фасадата отпред е надупчена за разпъване на евтините банери за реклама на изложбите, които са закачени на куки. Отстрани и отзад по фасадите е пълно със закачени климатици и камери за видеонаблюдение, заради кабелите на които са пробити пак безброй дупки. Стъклените зимни градини и прозорците са мръсни, прашни и на места напукани.
Без от екипа на „Биволъ“ да претендираме за познания в областта на музеологията и архитектурата, твърдим, че дворците в аналогичната източноевропейска столица в Букурещ, като един от тях също е художествена галерия, са поддържани в пъти по-добре. Незапознатите с детайлите читатели и професионалистите от архитектурата сами могат да направят изводи от снимковия материал дали в добро или в окаяно състояние е най-важната историческа сграда на главния площад на столицата. Трябва да се подчертае и, че реновираната сграда на Българската банка за развитие (ББР) и приютилият парламента Партиен дом наоколо са поддържани и осветени в пъти по-добре от оставения на произвола на съдбата Княжески дворец
Безумна липса на поддръжка
„Биволъ“ помоли председателката на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места ICOMOS арх. Габриела Семова – Колева да коментира направените от екипа детайлни снимки на сградата на НХГ.
Според нея това, което се вижда, е нормалната поддръжка на всяка сграда. „И за паметниците включително, разбира се. Но не може по отношение на наследството, не може един паметник да бъде финансиран, да бъде реставриран или консервиран така еднократно. И след това да няма изобщо никакво поддържане“.
Според арх. Семова не е правилно поддръжката да касае само вътрешността на сградата или функционирането на изложбените помещения. „Би трябвало в тази институция да имат човек, който да отговаря за поддръжката и на състоянието на сградата“.
„Защото от всичките тези снимки, които сте направили, от тях личи, че няма никаква грижа за фасадата на сградата. Значи, говорим за най-обикновено почистване, защото е видно, че всичките тези корозии по парапета, по металните части са деградирали“
Експертът е на мнение, че след ремонта през 2012 г. ако това нещо се почистваше всеки ден, изобщо нямаше да задържа мръсотия.
„Като завали дъжд, тези прахови частици поемат влага и тя непрекъснато седи там като гривна. И всъщност подпомага процеса на корозия. Същото се отнася и за камъка, същото се отнася и за мазилките“.
Същото касае и местата, „където има очупване, пукнатини, всичките тези замърсени участъци са просто язви, които рано или късно водят до ерозиране на материята“.
„Ако има пукнатини в камъните, в тях се просмуква влага – през зимата това нещо веднага, ако не се поправи и не се запълни, на следващата година при големите студове тази влага се надува, нараства, разширява обеми и цепи камъка“.
Снимки: Светломир Стоянов за "Биволъ"
„Как е възможно да са натрупани плочки, да не е пометено, да не е подредено?“
Не е нормално според думите й „някакви жици да стърчат отвсякъде“. „Никой не се е погрижил, ако са вандалски и злонамерени, трябва да бъдат оправени, а и този неестетичен и вандалски начин да се прокара, веднага се сещам за случая, където момчето загина“.
Архитектката е възмутена и от изходите на климатичната инсталация, която е сложена безразборно.
„Просто са сложени както им е удобно, където са помещенията и е комфортно да работят. А изобщо не са си помислили, че с това нарушават визията на паметник с такава стойност“.
Относно изискването да мине 10-годишният период от последната реставрация, според арх. Семова най-вероятно става дума за „вътрешна наредба на Министерството на културата“.
„Но това е някаква абсолютно безумие, пак ви казвам, става дума за поддръжка, ежегодна, даже ежемесечна и ежеседмична. Какво значи да хвърляме огромни средства, нещо се реставрира и в следващите 10 години е оставено да деградира, за да можем да вземем средства отново и да го поправим?“
„Това, което наблюдавам, то е липса на елементарна хигиенна поддръжка, което води до деградация, защото малката повреда веднага трябва да се поправя, за да не се стига след 10 години отново до средства, с които отново да се прави проект“
Арх. Семова смята, че е необходимо сериозно обсъждане за това кои институции да стопанисват сградата: „Може би трябва да има конкурс, решението за подобно нещо е на управленско ниво“.
Според нея е несериозно да се вземат прибързани решения, макар и да е вярно, че „съжителството на два музея причинява“ проблеми. „Те не са само два музея, има и друга институция на Столична община – това води до най-безразборно използване и накърняване, в това число, на наследството ни“.
Тя казва, че чисто икономически нещата не се управляват по най-добрия начин и от ресорното ведомство. „Не може всичките средства, които набират музеите, да отиват просто в един кюп и после дайте просто да ги разпределим на това, което ни изнася или, още по зле, по политически причини – тези са нашите хора, там ще им дадем, или тези да се оправят, както могат“.
Тя припомни за скандала с инсталирането на климатиците на главния ВУЗ в България: „Вие си спомняте, когато от университета тръгнаха да си пробиват дупки по фасадата, какъв вой се вдигна”.
“А тук просто нещата са минали така между другото. Но те независимо от това си стоят по този начин”.
“За металните парапети, предполагам, че замърсяването в София е толкова силно, че и по рустиката, и по мазилката, и там при по общ план ще се видят куп неща. Нужно е само едно изчистване, а не да го оставяш две години отвън, прави се, както човек си чисти собствената сграда или собствената къща – това не виждам там да се прави“.
Тя коментира и консервационната работа през 2012 г.: „Ако на покрива една ламарина не е направена на фалц, тези всичките под керемидите и специално листовата ламарина, само на едно място
ако не е направено качествено”.
“Това предпоставя влагата от дъждовете и снеготопенето да прониква в самата структура на корнизите, например“.
Семова е на мнение, че ръждата по ремонтирания преди 9 г. покрив е явен признак, че „ако не днес, то след година – две ще бъде износена“. „Корозията ще пробие ламарината и тогава вече ще започнат да се ронят включително и мазилките, първо ще се види едно овлажняване, ще се ронят едни парчета и ще стане абсолютно опасно“.
Според нея най-вероятно Яра Бубнова говори за липсата на безстопанственост, имайки предвид само доброто поддържане на сградата във вътрешността. „Вероятно вътре наистина се измива, почиства се и тъй нататък. Но всичките тези снимки отвън показват, че липсва това почистване, което е довело до корозиране примерно на парапета“.
Тя коментира и устройствата за нощно осветление, чиито кабели допълнително загрозняват фасадата на сградата:
„И те са направени по един неестетичен начин с гофрирани тръби, а всичко това разваля визията на паметника, на сградата“.
Въпреки, че климатиците са поставени още преди Яра Бубнова да оглави НХГ, тя като директор би могла да сезира властите, подчертава арх. Семова.
„Хубаво, те са сложени преди това, но тя съответно може да направи нещо в това отношение, да направи докладна, да покаже проблема. Какво да ви кажа?“.
Тя даде пример с Белгия и в Холандия, където още преди години 30% от бюджета са се заделяли от културните и научните институции само за поддръжката на сградния фонд. Камо ли за кралските резиденции, много от които са и музеи или национални галерии.
„Много по-добре се поддържат там. През години полагат усилия за камъка, защото не толкова трябва да се обработва химически и да се пръска с антиувлажнители, колкото просто да се почиства – най-доброто средство, за да не ерозира“.
Според нея говорим за „нивото на култура“ в България. „Ние колкото сме по на юг, малко сме по-мързеливи и като че ли това много ни затормозява“, констатира председателката на ИКОМОС България.
„Това е престъпление“
Смятам, че е престъпление!
коментира за „Биволъ“ състоянието на Двореца общинският съветник от Демократична България (ДБ) арх. Борислав Игнатов, който беше и кандидат за кмет на София през 2019 г.
Според него трафикът по бул. „Цар Освободител“ е една от заплахите за бившия дворец и други емблематични сгради по главната столична улица.
„От Университета до ЦУМ трябва да е пешеходна зона. Предложих го. Но с ГЕРБ в СОС не се приема“, обясни Игнатов.
„С тези хора не може. Ще видим след изборите. Ако пак са в парламента, този народ ще страда още“.
По думите му е сложно да се каже как е ремонтирана сградата на НХГ, без да има възможност да се видят проектите: „Като им знам мисленето, сигурно е направено през просото“.
Стига да има шанс, той би променил всичко около Двореца и в него като концепция: „Сградата трябва да е музей на Третото българско царство, а не галерия“.
“Трябва и истинска реставрация и на експозицията, която сега е в Банята“.
Архитектът нарече „върхът на тъпизма“ това, че в Двореца се помещават два музея с офисите на служителите в по-голямата част от помещенията.
Той е на мнение, че биха могли да се намерят и средствата за възстановяване на Двореца в максимално приближения до автентичния му вид преди 9 септември 1944 г.
„Държавна стратегия, отделен бюджет и конкурс. Това са трите стъпки да стане“, обобщи Борислав Игнатов.
Дългата ръка на Светлин Русев
Художникът и критик на културната политика на властта Петко Дурмана смята, че първо трябва да се направи институционална промяна.
Припомня, че сегашната НХГ като сграда е изградена по време на османското владичество. „Сградата е паянтова и има много проблеми, било е конак, преустроили са го в дворец и не е поддържана добре, всяка подобна сграда има много проблеми“.
Според него само с ново ръководство може да стане спасяването на сградата на Двореца и на НХГ като музей: „Трябва да се сложи нов директор – амбициозен и работлив“, категоричен бе Дурмана пред „Биволъ“.
По думите му също не е нормално в Двореца наличието на две музейни институции – НХГ и Етнографския музей:
„Трябва да остане или единият, или другият. Не може двата, това е абсурд“.
„Дворецът не трябва да бъде за временни изложби, а за постоянна експозиция. Сега са две институции под един покрив, нормално е той да тече. Наложително е само една институция да стопанисва сградата“.
Ако е НХГ, да ползва сградата за постоянна експозиция: „Защото всяко пренареждане на изложба малко или много руши сградата, мъкнене нагоре надолу по стълбите, пребоядисване всеки път, а тази сграда е паметник на културата“, обяснява художникът.
Той смята, че няма логика в класическа сграда да се представя съвременно изкуство, а в модерна сграда класическо.
„Това е част от безумията на Светлин Русев, заради това също се карахме с него в комисията за концепция на НХГ“.
По думите на Петко Дурмана, ако се възстанови Дворецът като музей на Третото българско царство, то за реставрацията му също може да има различни визии.
"Тогава по-добре да се възстанови с полимери, те са по-устойчиви смоли, както и с други материали. Много стари сгради в София отвътре са възстановени така, защото се ползват за офиси и трябва да са устойчиви“.
Но според Дурмана не може да се прави нещо без никаква идея, за какво ще служи после и как ще се използва:
„Как може в царски дворец да се представят селски носии? Значи пак опираме до концепцията“.
Художникът твърди, че Светлин Русев „не знаеше значението на думата концепция“: „Не се шегувам“.
Петко Дурмана смята, че „ченгетата си управляват България“. И според него Яра Бубнова е „протеже“ на Светлин Русев, когото и предишната директорка на НХГ Слава Иванова споменава като този с „много инструменти за влияние“ в българското изкуство.
„Тя (Яра Бубнова) е назначена да пази неговия модел (на Светлин Русев), който е изначално сбъркан. Неговите аргументи са, че искаше да кани ченгетата колекционери да се хвалят там с колекциите си и да ги манипулира“.
По думите му най-номенклатурният художник на България я смята за ценна.
„Затова искаше там да са временните изложби, но те рушат сградата“.
Според него точно Светлин Русев е решил каква ще е съдбата на Двореца като НХГ. „Да е за гостуващи изложби, аз бях против, защото няма асансьор, а и по други причини“, смята художникът.
За мениджмънта, паркингите и танковете
Петко Дурмана не крие мнението си, че Яра Бубнова е „ужасен мениджър“. „Яра гарантирано оставя занемарени сградите, за да има повод да иска увеличение на бюджета. За нея съм сигурен, защото има някакъв бюджет за ремонт, а тя откакто е директор не е задвижила нищо“.
Той уверява, че директорът на НХГ има много инструменти: например „може да се направи дарителска кампания“, а и предишните ръководители на галерията „не са имали такива бюджети“.
„Има много начини, но нея я мързи да гледа. Навсякъде съм заявявал, че Яра Бубнова е некадърна, мързелива и трябва веднага да бъде уволнена“.
Дурмана директно обвини шефката на галерията, че „на Яра за нищо българско не и пука“: „В смисъл за българското културно наследство“.
Затова по думите му трябва „първо да сменят директорката“ на НХГ, като „новият ще намери начини“ да стопанисва по-добре сградата на Двореца: „Тя търси само оправдания“.
„Може да стане с желание, сегашната директорка няма такова. Сграда като тази трябва да се поддържа непрекъснато, не става с един ремонт“.
Отделен бюджет, какъвто предлага арх. Борислав Игнатов, според Дурмана би трябвало да се заделя „само, ако има ясна концепция“.
„Ако ще бъде само за изложби на протежетата на Яра, всеки бюджет е голям, и сегашният е много“.
Според Дурмана булевардът също руши сградата на Двореца. „Къде сте видяли дворец, пред който да има натоварен булевард – буквално излизаш от двореца и си на булеварда?“.
Трябва да се направи „Цар Освободител“ пешеходен и „да се разкара паркингът“, в който се е превърнал пл. „Александър Батенберг“, подчертава той.
„Трябва да има поне 50 метра дистанция, а там всяка година на парада на 6 май минават танкове. Танкове!“.
Той разкритикува и евентуалното наличие на бизнес-интереси около коктейл-бара Tobacco, който се намира зад двореца в едно от помещенията му. Допреди години този култов столичен бар беше на фирмите, свързани с бизнесмена Васил Божков.
„Не мисля, че сега заведението е негово, не е ли на брата на Мария Василева от института на Яра Бубнова с прякор Мазния, не му знам името“.
Снимки: Светломир Стоянов за "Биволъ"
По думите на художника Националната галерия е отдавна превзета от задкулисието в изкуството и откъм експозициите, които се провеждат в Двореца:
„Същото е и с изложбите – ако не е на техен човек, не си мръдват пръста“.
Яра Бубнова: Не е вярно, че сградата е неподдържана
„Биволъ“ успя да се свърже с г-жа Яра Бубнова за коментар относно състояние на сградата на бившия Княжески дворец. По думите й през миналата година държавните бюджетни институции не са имали никакви средства за подобен вид разходи (за поддръжка на сградния фонд) поради „пандемичното преразпределяне на бюджета“ в рамките на Министерството на културата.
„Освен това аз съм категорично несъгласна с това, че сградата е ебезстопанствена. Просто това не е вярно. Ние си я поддържаме, тя функционира“.
Първо Яра Бубнова отрече да е имало графити по сградата: „Няма графити. Моля Ви се. Нямам никакви графити по нея. И тя никак не изглежда лошо“.
Но след като „Биволъ“ изпрати няколко снимки, тя се поправи.
„Съжалявам, че безотговорно отрекох наличието на графити по стените на сградата. Противодействието на графитистите при запазване на правата им на граждани в публичното пространство е много сложна задача. Трябва да се анализират пигментите и свързвателите, да се намерят най-добрите разредители и други средства за премахването им без повреда на основата, върху която са нанесени. Още повече като се има предвид, че всяка намеса е не само отговорност на институцията, на която е предоставена дадената сграда, а преди всичко нормативното изискване за сложно и изискващо време съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство“.
Според директорката на НХГ проблемът с ремонта от 2012 г. е, че „той бе предназначен за един тип функции, разбира се, като културна индустрия“: „За да се пригодят пространствата, да се направят примерно по начина, по който се поддържа климатичната система в сградите като Двореца“.
„Предполагам, че сега, 10 години по-късно, това не би се случило“.
За климатичните инсталации, които са увредили сградата с отверстия, тя сигнал не е подавала. „Защото това е одобрен проект, на който трябва да му изтекат 10 години и той е направен чрез обществена поръчка на Министерство на културата“. „Не на Националната галерия, с одобрените позиции, съответно в това число и тези климатици, които абсолютно пречат и на архитектурата. Но и на експозициите, и на произведенията“.
„Догодина ние бихме могли да предприемем някакви други видове дейности. А това отново ще отнеме време, защото съгласно нашата законодателна рамка, ние правим нов проект“.
„Разбирам защо през 2012-а година набързо се реши да се сложат така климатиците. Защото сградата на двореца естествено не е пригодена за този начин на живеене и даже посещаване на публични сгради, с който сме свикнали днес. Да ни е прохладно през лятото и да ни е топло през зимата. Отоплителната система в Двореца е разрушена, предполагам, че още през 1960-те г. и тя е била въглищна“.
Според нея работата по проекта за нова реставрация на сградата не е започвала, но не може и да каже за ремонта от 2012 г. „Не мога да твърдя, че това е бил несериозен проект. Бил е много сериозен и много мащабен. Аз, за съжаление, за него знам много малко подробности“, казва ръководителката на Националната галерия.
Яра Бубнова обръща вниманието на факта, че ремонтът е бил обществена поръчка на Министерството на културата:„Ето, и в момента изискахме, тъй като времето напредва, документация за този проект, тъй като проектът за ремонта и реставрация от 2012 г. никога не е минавал през НХГ“.
„Изискахме ги, за да можем да преценим какво е възможно да се направи и как можем да планираме някакви промени. Както и вие забелязахте, климатиците са много неуспешно сложени“.
За видеонаблюдението, което също е довело до пробиване на фасадата, Яра Бубнова казва: „Неизбежно е, за съжаление, за всички видеокамери се пробиват дупки“.
.
„В момента изискванията за охраняването на такъв вид сгради и на движимите културни ценности в нея, предвиждат видеонаблюдение. Възможно е да се направи по-деликатен проект. С който нещата просто поне естетически да бъдат различни“.
„Но отново ви казвам, че ние не сме предприемали действия…нашият сграден фонд е гигантски“.
Запитана за банерите отпред, които се заказчват на куки, вградени в пробитите във фасадата отверстия, директорката припомня, че „тези дупки са пробити много отдавна“. „Те не се пробиват в момента. Сега ще се опитаме да подобрим чисто естетически ситуацията с тези банери“, увери Бубнова.
В момента, в който тази сграда стане изложбено пространство на Националната галерия, щяло да потрябва място за много повече банери: “Ние сега поне ще ги приведем в един много приличен вид. Но не се пробиват допълнително стените, това не е вярно твърдение“ .
„А този проблем, който на нас ни предстои, ние сме се заели с него. Това са двете камини в самата сграда и двете тераси. Терасите въобще не са влизали в ремонта от 2012 г.“
Според нея ремонтът е извършен практически преди 10 години и независимо от всичките му качества, в тези години „естествено, че сградата се изхабява“.
Идеята да се спре трафика по бул. “Цар Освободител” и да се премахнат паркингите наоколо, според Яра Бубнова представлявали „страшно преекспониране“. „Ето например сградата на Кьолнската катедрала, която е все пак 500 г. по-стара от Двореца в София, се експлоатира, намира се близо до гарата. Има и паркинг и всичко останало. Да не говорим за Форума в Рим – Колизеума“. Според нея имало „нормални урбанистични интереси при планирането на централната градска част“.
Шефката на НХГ не приема предложението Дворецът да се превърне в Музей на Трето Българско Царство. Тя припомни, че в галерията има „една постоянна експозиция, която се казва „Дворецът на изкуството“: „Точно в логиката, в която бихме искали да се представи и последното българско царство“.
„Имам предвид за всичките български царе, започвайки от Княз Александър Батенберг през Фердинанд до Цар Борис в експозициите”.
“И, надявам се, че тази година ще стигнем и ще направим още една крачка в тази посока“, казва директорката на Националната галерия.
Яра Бубнова бе категорична, че „нито сега е безстопанственост, нито посещенията на един такъв музей ще бъдат по някакъв друг начин експлоатирани“: „Затова и просто съм в недоумение от тези комплексни претенции: едното отрича другото“
Това, че сградата е разделена на две части, да, това било „малко жалко“, според нея. „Някакси цялостно сградата би била по-ефектна в презентацията си“. Припомни, че имало и асансьор, който е „направен именно в частта на Националната галерия“ през 2012 г.
„Но и не виждам наистина някакво противоречие, от моя гледна точка, защото ако сградата ще бъде Музей на Третото българско царство, това какво означава, че тя по-малко ще се посещава? Отколкото в момента?“
В момента се провеждала изложба на художника от Третото Българско Царство – “прекрасния български акварелист Никола Маринов”.
“Имаме съвременника на Третото българско царство Никола Танев. И имаме голяма експозиция именно от времето на Цар Фердинанд – първите колекционери в България, първите придворни художници, първите дворцови поръчки”, изрежда директорката на галерията.
“Така, че тук не виждам, ако тя би станала Музей на Третото Българско Царство, ние бихме разчитали отново на мащабно посещение“, пояснява позицията си Бубнова.
Що касае финансирането, то според директорката „тази сграда няма отделна поддръжка, Националната галерия е на делегиран бюджет“. Тя твърди, че за поддръжката на всичките 10 сгради на НХГ, бюджетът бил едва……50 хил. лв.!!! „От тази година със специалната промяна в делегирания бюджет с решението на Министерския съвет ние имаме 150 хил. лв. на година за поддръжката на десетте сгради“.
„Не, това не достига, 50 000 лв. е много малка сума, за каквото и да е. Но се надяваме, че тази година ще можем да поемем малко повече въздух и ще можем да се справим с разни наложителни проблеми, които имаме във всичките си сгради“.
Запитана защо не е инициирано фондонабирането, Яра Бубнова обясни, че „системата на бюджетната институция в България не позволява такава форма на дарителска кампания“.
„Инак, ние щяхме отдавна да направим тези неща не само във връзка със сградния фонд. Но и във връзка с някои от нашите проекти“.
„Досега просто се борехме за оцеляване на сградния фонд – с 50 хил. лв. ние все пак стопанисваме и целия Квадрат 500. И криптата на храм паметник „Александър Невски“, и Музея на социалистическото изкуство и малките къщи музеи на Иван Лазаров, Андрей Николов, Вера Недкова и Никола Танев.“.
Смята ли се тя за протеже на покойния Светлин Русев, Бубнова отсече: „Не знам за какви обвинения говорите“. „Академик Светлин Русев, който почина преди три години, никога не е бил министър на културата, за да взима решения от такъв характер. Тези решения се взимат само от министерството“, категорична бе тя.
„Кои са тези европейски експерти, които са предложили този вариант? В сравнение с какъв вид урбанистична ситуация, където и да е, в други страни, където има такива исторически сгради?“
Според нея, дори сравнението с двореца в центъра на Букурещ не е било уместно: “Там има паметник и там около него има паркинг, и там минава гигантски булевард, по който непрекъснато се вози градският транспорт и автомобили”. “Има разлика между поддържаността на сградата, Букурещ по принцип е много по-голям и по-богат столичен град”, смята Яра Бубнова. Колко жалко!!
Тя отрече и да се познава със собствениците на заведението Tobacco, което се разполага в част от сградата на двореца. „Наемателят на заведението в сградата на Националната галерия – Двореца е фирмата “Консорциум Двореца” ДЗЗД с управител Ярослав Боев, фирмата спечели публичен търг през 2014 г. със срок от 10 г.”
“Не познавам роднини на лицето“.
Относно личността и връзките на предприемача, според думите й той е „около 50-годишен, тъй че не съм го кръщавала аз, надявам се поне с имената да няма спекулации“. Тя припомни, че „търгът бе проведен при директорката Бисера Йосифова“.
Изпълнителният директор на Института за съвременно изкуство Калин Серапионов коментира за “Биволъ”, че основателката Яра Бубнова “се махна веднага, след като я назначиха за директор на Националната галерия и е само редови член”на ИСИ София.
“Имаше забавяне от 3 месеца във вписването в Търговския регистър, но не по наша вина”.
На въпроса дали ИСИ – София има договори и проекти съвместно с НХГ, което според критиците на Яра Бубнова е “конфликт на интереси”, Серапионов отговори следното:
“В Националната Галерия правихме изложба миналата година, но за нея кандидатствахме по каналния ред, през изложбен съвет, който одобри проекта”.
“Яра Бубнова не участва в този изложбен съвет”, каза директорът на ИСИ. “Ако това може да се смята за отношение на ИСИ с Националната галерия, но няма никакви облаги или подобни”, поясни позицията на оглавяваната от него организация Калин Серапионов.
Бизнес-партньорите на покойния художник на властта
За опасността Яра Бубнова да оглави НХГ и за неограниченото влияние на Светлин Русев върху процесите в изкуството у нас още през 2019 г. говори тогавашната директорка на главния художествен музей у нас Слава Иванова.
В интервю за OffNews тя изразява подкрепата си за друга кандидатка в конкурса за директор на НХГ. „След Светлин Русев Националната галерия ще пострада от Яра Бубнова“, коментира Слава Иванова тогава. Тя говори и за наличието на евентуален конфликт на интереси при Яра Бубнова, която тогава е зам.-директор на НХГ и същевременно запазва поста си на ръководител на основания от самата нея Институт за съвременно изкуство.
Дори климатиците при ремонта от 2012 г. не са поставяни от случайни хора и юридически лица. Фирмата “ТопЛик” ЕООД, която, съдейки по брандирането върху килматиците, е техният доставчик, е на лицето Красимир Борисов Георгиев.
Красимир Георгиев е партньор с кмета на град Правец Румен Илиев Гунински, който е трети мандат начело на родния град на Тодор Живков, в “Правецгаз 1” (фирмата е бенефициент на 9 обществени поръчки за 1,877 млн. лв.).
ДЗЗД, което е наемател на заведението Tobacco в градината зад Двореца, не е длъжно да бъде регистрирано. Но сред членовете на бордове в дружества на беглеца Васил Божков под шапката на „Нове Холдинг“ присъства лицето Ярослав Йорданов Боев.
Същият е в борда на „Нове Трейдинг“ ООД и на „Нове Консултинг“ ООД, която е получила субсидии за земеделие в размер на над 576 хил. лв. Проектът е: „Проектиране и изграждане на фотоволтаична електроцентрала” Добревци-Солар” 100 kWp /с. Добревци, общ. Ябланица.
Но надали интересите на Васил Божков – Черепа в културата у нас се изчерпваха със заведение в сградата на НХГ. Светлин Русев Вълчев, несменяемият с години сив кардинал на родното изкуство, е починал през 2018 г. Името му все още „светва“ в бордовете на поне три юридически лица, вписани в Търговския регистър като „ателие“, „сдружение“ и „фондация“.
Той е партнирал в управителните съвети на тези организации с Васил Крумов Божков. А в борда на Фондация „Тракия“ е вписана съпругата на Васил Божков – Елена Динева. Както и починалият през 2020 г. Кирил Христосков, който управляваше колекцията на Васил Божков.
Както припомня „Площад Славейков“, Кирил Христосков е кадър на Държавна сигурност, където през 1985 г. създава отдел за борба с иманярството и трафика на културни ценности. След промените е в НСБОП (днес ГДБОП), където е главен експерт по престъпленията с културно-историческото наследство.
Един от нашумелите разкрити случаи, ръководен от него, е кражбата от НХГ през 1994 г. на картини на Владимир Димитров-Майстора и Златю Бояджиев. Уволнен е от МВР с чин полковник през 1999 г. по времето на Богомил Бонев като вътрешен министър.
В борда на фондация „Тракия“ е и бившият министър на културата в кабинета на Жан Виденов (1996 – 1997) Иван Маразов. Между 1974 до 1988 г. изкуствоведът сътрудничи под псевдоним „Библиотекаря“ в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I.
През 1996 г. е кандидат за президент от БСП, губи изборите срещу Петър Стоянов. Работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, а от 1988 до 1991 г. е негов директор.„Почетен професор“ е в Нов Български Унивесрситет (НБУ).
Какво обаче прави една млада звезда на лявото политическо пространство у нас в борда на Фондация „Тракия“ наред със Светлин Русев е загадка. Става дума за председателката на Младежко АБВ – Пламена Заячка.
Тя можеше да бъде видяна редовно на протестите срещу властта в компанията на лидера на партията на експрезидента Георги Първанов – Румен Петков, който е бивш министър на вътрешните работи в кабинета „Станишев“, както и екскмет на Плевен.
Според официалната страница на Пламена Заячка във Фейсбук, тя е д-р по културология на Софийския университет “Св. Климент Охридски”:
„Работи в сферата на опазването на културното наследство”.
“Има множество публикации в български и чуждестранни издания, по проблематиката за подхода на управление на културното наследство“, гласи визитката й в социалната мрежа.
Скандалната „докторка“ от ръководството на АБВ обаче има общи с рускинята Ярослава Игоревна Бубнова външнополитически приоритети. Младата „културоложка“ призовава за сваляне на санкциите срещу Кремъл, които ЕС наложи в отговор на осъждането на затвор на лидера на руската опозиция Алексей Навални. „Санкциите срещу Русия са неадекватни“, цитира я сайтът на телевизия „Евроком“.
Според нея „АБВ Младежи“ от няколко години насам призовавали Брюксел да отмени санкциите срещу режима на руския президент Владимир Путин, като сега посланието им било:
„ЕС е по-добре да се съсредоточи върху борбата с пандемията“.
Същевременно не сме видели радетелката за „българското културно наследство“ от централата на АБВ да настоява пред Москва да бъдат върнати архивите на Цар Борис III и Третото Българско Царство, които са изнесени от Двореца в София по време на Втората световна война.
Снимки: Светломир Стоянов за "Биволъ"
Нищо, че централата на АБВ днес се намира в някогашната сграда на Национално движение Симеон Втори (НДСВ) на столичния бул. “Васил Левски”. А и снимковите материали от времето на кметския мандат на Румен Петков в Плевен дават да се разбере, че се е познавал със Светлин Русев.
Впрочем, и самият последен български монарх и експремиер (2001 – 2005) Симеон Сакскобургготски, макар и да настоява за връщане на архивите от Русия, не е най-добрият стопанин. Според известен историк, пожелал анонимност, реституираният на наследниците на Царското семейство Дворец Врана не е в много по-добро състояние от Княжеския.
Според историка, в Парк-Музей Врана се поддържали единствено парковите зони (не и дворецът), защото носели сериозни финансови приходи. Същото е мнението на историка и за манастирите и храмовете, предадени от музейните фондове във владение на Българската православна Църква (БПЦ), които според него често не се поддържат на необходимото ниво, въпреки наличието на финансиране и дарителски кампании.
Снимки: Асен Йорданов, Николай Марченко
