Правосъдният министър Мария Павлова отказала на ССБ да се включи в работната група по промените в съдебния закон, отказва и информация как е подбрала участващите в групата
Сред парадоксите на българската институционална среда се добави и още един - Съюзът на съдиите в България (ССБ), най-старата и авторитетна организация на магистрати у нас, заведе дело срещу Министерството на правосъдието - не за друго, а защото ведомството крие как точно е формирана работната група, която изготвя дълго чаканите промени в съдебния закон. Това стана, след като ръководството на министерството отказа да включи в работната група представители на съюза въпреки тяхното изрично заявено желание.
"За първи път в последните десетилетия такава работна група е сформирана без участието на ССБ, който се явява най-старата и представителна професионална организация на съдиите в страната", се казва в позиция на ССБ по този повод. Организацията сочи, че прозрачността на законодателния процес е основен принцип и предполага свободен достъп до цялата налична обществена информация.
Върху проект за промени в Закона за съдебната власт се работи вече две години в Министерството на правосъдието, като част от измененията трябваше да следват последните промени в конституцията, други пък са подчинени на идентифицирани проблеми във функционирането на съдебната власт, препоръки на Венецианската комисия и институциите на ЕС. Сред тях - прецизиране на правилата за дисциплинарно наказване на магистратите, с които да се ограничи възможността за тенденциозност и произвол, създаването на възможност за участие на съдебната власт при номинирането и избора на инспектори на Инспектората към ВСС, както и на номинационна комисия за оценка на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Предвиждаха се редица гаранции за прозрачно кадруване, срещу злоупотреба при командироването и т.н.
През 2023 г. със заповед на тогавашния министър на правосъдието Атанас Славов започна работата по изцяло нов проект на Закон за съдебната власт, но концепцията за това беше предмет на широка дискусия още през предходните две години, когато основна тема в предизборните стратегии на партиите беше съдебната реформа и промените в конституцията. В работната група влязоха и представители на ССБ, както и на редица други професионални организации на магистрати и неправителствени организации.
В резултат на работата на тази група, в първите месеци на 2024 г. беше изцяло изготвен проект на нов Закон за съдебната власт. През юни той получи и положителна оценка от Съвета на Европа, откъдето "настоятелно" препоръчаха на българските власти да форсират приемането на закона. Той обаче не успя да влезе в парламента поради преждевременната оставка на правителството и провеждането на нови избори.
А едно от първите действия на служебния министър на правосъдието Мария Павлова през септември 2024 г. беше да създаде нова работна група със задача да изготви проект за промени на ЗСВ. Парадоксалното е, че министър Павлова мотивира създаването на новата работна група с възраженията на професионалните организации по редица текстове от законопроекта на предходния екип, но работната група не са включени точно професионални организации като ССБ. Още тогава се появиха подозрения, че целта е да се създаде комфорт за влагане на коренно противоположна концепция за промени в закона спрямо тази, която бе водеща в предишния проект.
През октомври т.г. ССБ отправи писмено искане по министърката да бъда включен в работната група, но даже не получи отговор. По тази причина от съюза правят искане до министъра по реда на Закона за достъп до обществената информация, да бъде предоставена информация за критериите, по които са подбрани участниците в работната група, както и копия от съответните заповеди за сформирането ѝ и промяната на нейния състав, както и от представените становища в хода на дейността ѝ.
Получават отказ за представяне на тази информация, защото тя била само вътрешнослужебна, свързана с оперативната подготовка на проект за нормативен акт и нямала самостоятелно значение. "Ползвайки такива данни, гражданите не биха могли да съставят обективно и пълноценно мнение относно обществения живот и дейността на органите на държавното и местното самоуправление", се казва в отказа на министерството.
Министърът е този, който разполага с правото да определи участниците в работната група и информацията как става това не би могла да разкрие корупция или злоупотреба с власт, както и да се повиши прозрачността и отчетността, се сочи още там.
В жалбата до съда срещу отказа на министерството, изготвена от адв. Александър Кашъмов, ръководител на Програма "Достъп до информация", се сочи практика на ВАС и на Съда на Европейския съюз, според която достъпът до документи, свързани с обсъжданията на проекти за нормативни актове, следва да бъде свободен.
