Когато ние влизахме в ЕС, преговарящите тогава, за съжаление много слаб екип от преговарящи, които знаеха добре езици, но нищо не разбираха от икономика. Още повече от земеделие, коментира експертът
Най-напред да почна със субсидията. С нея историята е следната: В ЕС има два начина, за да се субсидират доходите на земеделските производители. Да подчертая доходи, това не са инвестиции. И това не е от 2007 г., а от 1996-97 година в ЕС.
Когато ние влизахме в ЕС, преговарящите тогава, за съжаление много слаб екип от преговарящи, които знаеха добре езици, но нищо не разбираха от икономика. Още повече от земеделие. Имаше два варианта да се субсидират доходите на земеделските производители: Единият беше на единица площ единица средства. Обработваш 10 декара, ето ти 10 единици средства. Другият начин, който е по-разпространен в Западна Европа, беше стопанство. Там се отчита не само земята, но и това, което има върху тази земя- животни, овощни градини и т.н. Нашите за по-лесно избраха този метод. И никой не ни е виновен, че тогава не са се консултирали със специалистите. Там имаше една госпожа, която със всичко се съгласяваше-това се знае. Това каза в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова доц. Огнян Боюклиев от Икономическия институт на БАН. Той коментира думите на бившия земеделски министър Кирил Вътев, че България е страна, в която, ако поради някаква криза вносът спре, само след три месеца ще настъпи глад.
Ето и още от коментара на доц. Боюклиев:
Но не са виновни земеделските производители, арендаторите и зърнопроизводителите, които най-вече са обвинени. Проблемът е друг- че от това зърно не се правят фуражи, примерно. Като тръгнем по веригата, която министърът постоянно повтаря, но според мен не я разбира, казвам го най-откровено. Защото много глупости изрече през този период, когато беше министър. Трябва да се прави фураж, с фуража се хранят животните и по веригата стигаме до млечни и месни продукти. И стигаме до пазара и до щандовете. И понеже говорим за добавена стойност най-голяма е тя в чинията на туриста.
Аз го познавам министъра, участвах заедно с него в една инициатива и с академик Атанасов/ голям български учен в областта на земеделието, на генетиката при това/. С тази инициатива искахме да изградим аграрна камара, тя се и изгради. И там искахме да обединим всички браншове. За съжаление обаче Кирил Вътев положи тогава много усилия и финансови средства, но него не го избраха в ръководството на тази камара. И от тук идват всички противоречия. Това е, което аз знам и съм видял с очите си.
Когато Вътев стана министър и почнаха първите протести, браншът беше обединен. Той направи всичко възможно да го раздели.
