Преди почти три години, когато се разбра, че Кирил Петков е имал двойно гражданство и въпросът стигна до Конституционния съд, в юридическата аргументация имаше единодушие. Конституцията беше нарушена. Това се потвърди и от самото решение на Съда, който дори не направи прецедент. Това написа във Фейсбук Димитър Стоянов, специалист по конституционно и административно право.
Публикуваме останалата част без редакторска намеса:
"Той го постанови в съответствие с нормите на основния закон и своята десетилетна практика – както е решавал такива казуси от самото си учредяване. Постанови го в съответствие с принципите и институтите на Конституцията и съгласно духа и логиката, заложени от времето на Великото Народно събрание (тук бих искал да отбележа например, че преамбюлът на действащата Конституция е създаден такъв под редакцията на Валери Петров и всички знаем и разбираме какво пише в него, това по повод разпоредби, които се чудим как да тълкуваме и прилагаме).
Тогава Кирил Петков излезе на улицата с плакат "Аз съм Кирил Петков и не ме е страх“. Лично аз не разбрах с какво точно го плаши Конституционният съд, където съдиите извършват преценка за конституционносъобразност на един акт на държавна власт с действащия основен закон. Те нито могат да му сложат пробация, нито да го вкарат в затвора. Съдиите постановиха, че Конституцията е нарушена, защото двойно гражданство е имало. Както са постановявали различни състави на КС много преди тях и това дело.
Днес отново имаме казус, който е едновременно юридически, но и морален, свързан с ЮЛНЦ, неговите управителни органи, документи и извършеното адвокатско представителство. Разбрахме, че това било "фишек на ДАНС“, а медията, която ги е изнесла е "несериозна“. Бих искал да напомня, дори без да влизам в разсъждения за съставомерност на деянията и обхвата на Наказателния кодекс, каквито коментари вече има, текста на адвокатската клетва в чл. 9, ал. 1 ЗАдв., която започва с думите – "заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване…“.
Мисля, че тя казва абсолютно всичко. Адвокатската професия е призвание, която е била пристан на безброй достойни хора особено в годините на тоталитаризма, когато властта ги е направила "бивши“. Когато хората, с които си се борил за една кауза в това сдружение, открито се обвиняват във фалшицириане на документи, то тук преди всичко става въпрос за етика и ценности, които никакви думи за "фишеци“ не могат да покрият като параван. И когато това касае упражняването на адвокатската професия.
Също така – не мога да си представя Димитър Пешев, Александър Малинов, Константин Стоилов, Йосиф Фаденхехт, Петко Стайнов и много други посред нощ да поправят документи, за да "мине метъра“ и после три години да ни обясняват как са "новия морал“ в политиката".
