Дълго време досегашните управляващи се преструваха, че знаят в каква посока ни водят. Оказа се, че ни водят наникъде. Край на реформите, изпуснати милиарди от Брюксел, политизирана служебна власт – това ще ни докарат глупостта и алчността им
Много глупости натвориха политиците през последния месец. Но нищо от стореното не се сравнява като мащаб с това да отидем на предсрочни избори. Това само ще засили хаоса в държавата, която и без това се люшка като стар кораб в бурно море, а всякакви намерения за реформи (доколкото въобще ги има) ще отидат по дяволите.
А вече няма особено съмнение, че точно това ще се случи. С първия мандат всичко е свършено. Вторият мандат ще отиде при ПП-ДБ, които от кумова срама трябва да опитат някакви фиктивни преговори, преди да го върнат неизпълнен – все пак досегашните им партньори от ГЕРБ и ДПС вече ги отрязаха, че или с първия ще стане правителство, или такова въобще няма да има. На когото и да избере президентът Румен Радев да връчи третия мандат, отсега е ясно, че нищо няма да се получи. ДПС, "Възраждане", БСП и ИТН вече казаха, че искат избори. Въобще, нещата изглеждат предрешени. И най-вече това, че ще си останем в същото кално блато, което обитаваме и досега.
Първо, сега ще се наложи да изпробваме новата схема,
по която ще се сформира служебното правителство, въведена от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС с промените в Конституцията в края на 2023 г. Това е експеримент, който би било хубаво да избягваме, дори положението в държавата да беше спокойно. Ние обаче ще си правим опити как действа новият ни конституционен модел във време на криза!
И ще се започнат нови консултации с партиите за състава на служебния кабинет (така изисква сега процедурата), преговори и разправии, като дори остава неясно кой накрая ще ни назначи служебния премиер. Преди това го правеше президентът. А сега в основния закон се мъдри неясният текст, че "за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник". Е, кой го назначава? Президентът ли? Партиите, с които се правят консултациите ли? Ами, не е ясно. Това безадресно "се назначава" току-виж ни хвърлило в конституционна криза. Ама кой ти мисли за опасността! Със сигурност не и хората, които направиха тези промени и сега ни вкараха в тази ненормална ситуация.
Второ, служебното правителство, вместо да бъде неутрална институция,
както ни се обещаваше, ще стане едно чисто политическо управление. Само вижте от какви държавни длъжности може да се избира служебен премиер, който ще предложи състава на кабинета си. Всичките изредени лица – шефът на парламента, ръководствата на БНБ и на Сметнатата палата, омбудсманът и неговите заместници – това са хора, които са назначени от политиците, главно от ГЕРБ.
Бойко Борисов и хората му посочиха и председателя на Народното събрание Росен Желязков, и управителя на БНБ Димитър Радев, и председателя на Сметната палата Димитър Главчев, че и омбудсмана Диана Ковачева избраха навремето. Тук-там с постове са се уредили ПП-ДБ и ДПС – например, подуправителите на централната банка Андрей Гюров и Петър Чобанов. Какво да очакваме, когато някой от тези хора оглави служебния кабинет, освен че ще работи за тези, които са го настанили на поста му?
Всъщност, като се замисли човек, едно служебно правителство с политически характер, какъвто ще бъде следващият кабинет, урежда много добре герберите. Вярно, няма да могат да позират пред публиката, че са направили общо управление с десницата, която до миналата година заплашваше да вкара лидера им в затвора. Но чрез служебния премиер ще могат да настанят в Министерския съвет желаните от тях кадри, а също и в цялата структура на изпълнителната власт. Реално погледнато, това, което правеше досега президентът Радев със служебните кабинети, вече ГЕРБ ще правят вместо него. За какво въобще им е да се занимават с редовно правителство и да задоволяват капризите на ПП-ДБ, като ще могат да получат сега всичко (че и на ДПС да отстъпят нещичко)!
Трето, забравете за реформите – за доста време напред.
Страшно много неща обещаха по тази линия политиците от бившата сглобка. Вече дори няма смисъл да се питаме дали могат да ги изпълнят. Вярно, ще имаме парламент непосредствено до изборите – с конституционните промени той беше направен постоянно действаща институция. Но сглобката вече я няма. Кой ще избере новото ръководство на съдебната власт? Кой ще определи членовете на новата антикорупционна комисия? Кой ще работи за еврозоната и за Шенген? Кой ще изпълни това, което иска Брюксел (и по което никой не работи), за да получим милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост? Ще се съберат ли Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски да решават това, след като цялата им управленска схема се разсъхна? Нищо няма да се случи, освен ако някой не ги натисне отвън – Вашингтон или Брюксел.
Четвърто, ще си направим изборите по досегашната система. А това е много лоша новина. Означава, че отново ще избираме между два вида хартиени бюлетини, с които да гласуваме – едната попълваме на ръка, а другата я принтират машините за гласуване. За тази колосално глупава система, която създадоха герберите в края на 2022 г., сглобката така и не намери време (или по-скоро желание) да я промени. И сега ще я използваме за избори 2 в 1 – парламентарни и европейски. Това още повече ще усложни нещата и ще вкара в проблеми избирателите и изборната администрация.
Отгоре на всичко, тази и без това лоша ситуация може да се влоши още повече. Защото съществува и вариант, при който двата вида избори да се проведат отделно. Тогава, вместо 100 милиона лева, изборите ще ни струват 200 милиона. Но политиците бълха ги ухапала. Нали не ги дават от собствения си джоб!
До това положение стигнахме заради една малка групичка алчни и безотговорни хора, които не виждат нищо отвъд собствените си интереси. Сега обществото ще плаща цената – за липсата на реформи, за застоя в държавата, за политическата нестабилност, за допълнителните скъпи и сложни избори, за загубеното доверие (и еврофондовете най-вероятно) със западните ни партньори. Това е пореден тежък крах за българската политика. Гражданите трябва да се задействат, преди политиците да бутнат цялата страна в пропастта.
