Успешните дезинформационни кампании вдъхновиха популистите в България през последвалите години да излязат и с предложения за референдуми: против еврото, за президентска република и срещу джендър идеологията
В България Фейсбук продължава да е основен източник на информация и да повлиява силно обществените настроения. А в него гъмжи от дезинформация и кремълска пропаганда. Репортаж на Патрик Гензинг от София.
Политическото бъдеще на България е несигурно. А нестабилността се увеличи и в резултат от бомбените заплахи срещу училища преди изборите, пише Патрик Гензинг в обширен репортаж за АРД, посветен на дезинформацията и страховете в българското общество. Гензинг до миналата година ръководеше редакциите за журналистически разследвания и проверка на фактите в най-важната германска обществено-правна медия. В своята кореспонденция от България той уточнява, че бомби не са били намерени, но експерти по киберсигурността подозират екстремистки хакерски групи, които искат да всеят паника и страхове. Може би дори от Русия.
Българите продължават да черпят информация от Фейсбук
Гензинг цитира фалшивите новини, че български ученици ще бъдат подлагани на военно обучение, за да вървят да се бият срещу Русия в Украйна. Той разказва в своята публикация, че за разлика от много други европейски държави в България и до днес решаваща роля в разпространяването на информация и дезинформация играе Фейсбук. Политическите дебати се провеждат на тази платформа, която служи като осведомителна агенция на големите медии в страната, потвърждава и писателят Георги Господинов на една конференция, организирана от Медийната програма на фондацията "Конрад Аденауер" в София.
Една от причините за огромното влияние на Фейсбук: в България липсват големи висококачествени медии и вестници. Това установява Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, според когото липсата на добро политическо ръководство допълнително задълбочава недоверието към демокрацията. Това пък насърчава разпространяването на фалшиви новини и дезинформация и увеличава подкрепата за авторитарни идеологии, информира Патрик Гензинг от София.
Авторът добавя, че според Руслан Стефанов медийният пейзаж в България е зависим от политиците и олигарсите, а едно по-възрастно поколение журналисти е свикнало да използва руски източници и да им се доверява. Така например една четвърт от новините на БТА са или проруски или се основават на емисиите на ТАСС. Българската осведомителна агенция може би е Троянски кон за руска дезинформация в ЕС - такова опасение изказва Стефанов пред германския репортер.
Джендъри, евро и други плашила
Важна роля в това отношение играе Руското посолство в София, което достига до много хора със своите постове - най-вероятно благодарение на автоматизирани фалшиви профили в социалните мрежи. И по този начин може да налага новинарски дневен ред в България.
Руските внушения за един ирационален и съвършено разкапан ЕС отново и отново се поемат от българската общественост и от политиката, пише Гензинг. Той цитира няколко примери за фалшиви новини: как в ЕС хората вече нямало какво да ядат, как в хляба се преработвали човешки косми и т.н. Той припомня, че тези сценарии идват от руските медии и достигат не само до България, но и до други държави. Гензинг разказва, как дори българският министър на туризма се е хванал на лъжата, че в Западна Европа на хората им е забранено да се къпят и е рекламирал страната си като място, където такава забрана няма.
Националистическата и проруска партия "Възраждане" е един от главните разпространители на такива дезинформация, пише разследващият журналист за АРД. Той цитира кампаниите на хората на Костадин Костадинов срещу еврото и срещу тъй наречената "джендър идеология". С помощта на Ирина Недева от Асоциацията на европейските журналисти авторът се опитва да обясни на своята публика в какви плашила са се превърнали думи като "джендър", руското клише "Гейропа" и изобщо либералните ценности за част от българите. Тези клишета се обслужват от различни популисти и националисти в политиката, но също така и от представители на Българската православна църква.
Пред АРД българската журналистка говори и за дебатите около Истанбулската конвенция, която цели да защити момичетата и жените от насилие и дискриминация, и за гигантската дезинформационна кампания, проведена в страната срещу конвенцията. На международния документ бяха приписани какви ли не несъществуващи планове като въвеждане на "трети пол" и насърчаване на еднополовите бракове.
Обречена ли е битката с дезинформацията в България?
Успешните дезинформационни кампании вдъхновиха популистите в България през последвалите години да излязат и с предложения за референдуми: против еврото, за президентска република и срещу "джендър идеологията" в образователната система, пише авторът. Към края на репортажа си от София Патрик Гензинг обобщава:
Ето защо мнозина специалисти не гледат с оптимизъм бъдещето на България. По време на пандемията в тази страна недоверието към западните ваксини беше особено високо. Да, след руското нахлуване в Украйна авторитетът на Путин чувствително спадна, но украинските въоръжени сили все така бяха представяни като неорганизирана банда от неонацисти, които използват цивилното население като предпазен щит и вършат военни престъпления срещу украински граждани, за да ги припишат после на Русия. Украинските бежанци също често пъти са обект на дезинформация и фалшиви новини. Дори министри в предишни служебни правителства възприеха кремълската пропаганда, според която нападателната война всъщност била някаква "специална операция".
Гензинг посочва, че различни неправителствени и медийни организация, както и министерството на електронното управление, се опитват да се борят с дезинформацията. Руслан Стефанов му казва, че България е в началната фаза на тази битка. В борбата срещу фалшивите новини и дезинформацията вече били блокирани хиляди IP адреси, свързани с разпространяването на руска дезинформация. Водени са и разговори с представители на "Мета", за да се подобрят мерките срещу фалшивите новини във Фейсбук, но с пренебрежителен успех.
