Правителството на Бойко Борисов умишлено е пропуснало да спомене в страниците на повърхностния си енергиен план на България до 2030 г. за "Балкански поток", АЕЦ "Белене", Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Също така напълно е изчезнала думата Русия или поне "руски" газ, за какъвто се говори в първия вариант на текста, приет от кабинета.
Няма данни, не е осигурено финансиране, говори се най-общо и за неясни бъдещи законодателни промени, няма количествени оценки, целите не са амбициозни, няма анализи колко в крайна сметка ще струват на домакинствата мерките. Не само че не е изчислено колко са домакинствата в енергийна бедност, но и няма дори определение какво се разбира под това понятие. А очертаните политики е предвидено да се изпълняват изключително със средства на ЕС.
Това са само част от изразите, с които Европейската комисия оценява Интегрирания национален план "Енергия и Климат" (ИНПЕК) на България. Това е стратегически документ какви цели си поставя страната до 2030 г. и как смята да ги постигне в следващите 10 години. Той е изработен от две министерства - на енергетиката и на околната среда и водите, информира "Дневник".
За изготвянето му вече имаше критики, че става непрозрачно и без достатъчно обществено обсъждане. Първият му вариант бе одобрен от правителството на 27 февруари 2020 г. А с ИНПЕК "се определят основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата в контекста на европейското законодателство, принципи и приоритети за развитие на енергетиката."
Сега вече окончателният му вариант с внесените уточнения и корекции е достъпен, но съдържанието му, оценката за него и отправените препоръки са показателни за това какво има в тези ситно изписани 280 страници. В тях никъде няма "Балкански поток", АЕЦ "Белене", Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Напълно е изчезнала думата Русия или поне "руски" газ, за какъвто се говори в първия вариант на текста, приет от правителството. Доста бързо се забелязва и акцентът върху производството на енергия, а не върху по-добра енергийна ефективност в преноса и потреблението. А е известно, че да се произвежда в България е доста енергоемко, а цените за населението са такива, че водят стотици хиляди българи до т.нар. енергийна бедност.
Препоръките на Европейската комисия са България да обмисли при разработването на националния план за възстановяване от пандемията (той все още няма нужната публичност, а препоръчителният срок основните му параметри да бъдат предадени в Брюксел изтече на 15 октомври) да включи следните инвестиции и реформени мерки, свързани с енергетиката:
- мерки, подкрепящи стратегия за раздяла с въгищата, и ангажиране с ясен график и осигуряване на справедлив преход в районите за добив на каменни и лигнитни въглища, съчетани с ясна стратегя за подкрепа на възобновяемата енергия и реформиране на енергийния пазар
- мерки, стимулиращи инвестициите в обновяване на сгради с приоритет върх жилищните сгради с най-лоши показатели
- мерки, включващи устойчива транспортна инфраструктура и усилване на устойчивата мобилност.
Само че ключов проблем на тези препоръки е българската основа, на която те са направени.
В същата много важна част за това откъде ще се намерят пари за политиките и мерките до 2030 г. ясно е посочено от еврокомисията, че България си прави изчисленията с чужди средства: "Прегледът на потенциалните източници на инвестиции е основно ограничен до финансовите възможности на ниво Европейски съюз. Но отсъстват детайли за пропорцията от инвестиции, която ще бъде покрита от всеки източник. Няма описание на съответното финансиране на национално и/или регионално ниво. Не е отделено нужното внимание на потенциала за мобилизиране на частни инвестиции.
