Юристи и икономисти със стаж в службите ще борят висшата корупция
Управляващото мнозинство, което вчера протакаше приемането на антикорупционния закон, днес изведнъж се разбърза, вероятно след като партиите от т.нар. сглобка са изчистили противоречията помежду си.
По предложение на Стою Стоев (ПП-ДБ) парламентарният ден беше удължен до 19 ч. или до приемането на целия закон на второ четене. По-рано през деня такова предложение беше отхвърлено, като съгласие се постигна само депутатите да работят до 17 ч. С наближаването на този час обаче законът беше далеч от окончателно приемане. И времето до 19 ч. обаче не стигна на депутатите да приключат със закона. Ако разглеждането му обаче продължи и утре, има шанс да бъде приет.
Днес беше решено окончателно Комисията за противодействие на корупцията (КПК) ще се състои от трима членове, които може да са юристи или с висше икономическо образование. Условието е юристите да имат поне 7 години юридически стаж, а икономистите - поне 7 години опит в службите за сигурност. Законът за противодействие на корупцията (ЗПК), който трябва да реформира настоящата антикорупционна комисия КПКОНПИ и да я раздели на две - КПК, която да поеме случаите на корупция и конфликт на интереси, и още една, която ще се занимава с проверките за незаконно имущество и конфискацията му.
Тримата ще се избират с мнозинство от 2/3 от Народното събрание и ще ръководят новия орган на ротационен принцип - всеки по 2 години в рамките на 6-годишния им мандат.
Това е съществена разлика с първоначално внесения проект, който предвиждаше КПК да е от петима души, които да имат 10-години юридически стаж. Занижаването на критериите предизвика много критики, включително от бившия вътрешен министър, а сега депутат от ПП-ДБ Бойко Рашков. В правната комисия той припомни, че КПК ще разследва корупционното поведение на висши държавни служители - чак до президента, и не може да се остави в ръцете на хора с "два петъка служба като юрисконсулт". Изглежда, това не впечатли особено колегите му.
Не беше осъществена заявката, включително и от правосъдния министър Атанас Славов, че броят на членовете на комисията ще бъде увеличен до петима. Само с трима членове на практика работата на комисията може лесна да бъде блокирана.
В избора на членовете на КПК роля ще има специална номинационна комисия. В нея ще има петима души, предложени от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата. Предложения за членове на КПК могат да правят не само народни представители, но и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.
Предложенията ще се разглеждат първо от номинационната комисия. Тя ще извършва подбор за допустимост и след публична процедура за изслушване и обсъждане ще представя доклад. Той ще съдържа предварително оценяване на кандидатите. По настояване на Радомир Чолаков отпадна възможността за този външен орган да извършва предварително класиране.
Комисията ще се занимава с редица престъпления, когато те са извършени от лица на публична държавна длъжност - присвояване, длъжностно присвояване, безстопанственост, неизгодна сделка, подкупи, длъжностни престъпления, търговия с влияние и др.
Депутатите продължават с обсъждането на останалите текстове от закона.
Беше отхвърлено предложението правомощията на член на комисията да бъдат прекратявани, ако той урони престижа на службата. "Има христоматиен пример, а не е посочена възможност член на комисията да се отстранява заради уронване престижа на държавното управление", посочи Петър Петров от "Възраждане", препращайки към скандала "Апартаментгейт" и някогашния шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев.
Спор имаше и около стажа, квалификацията и правомощията на директора на специализираната дирекция "Противодействие на корупцията" в КПК, както и за инспекторите в комисията.
И тук Рашков имаше възражения, че на тези длъжности не може да се назначават хора с едва 5-години юридически стаж, защото те ще са натоварени със сложни задачи. Той каза на колегите си, че изобщо не разбират как се изгражда един разследващ орган. И даде пример със съдебната власт, където магистратите имат 5 години своеобразен изпитателен срок, преди да придобият статут на несменяемост. Сега парламентът се кани да възложи сериозна дейност на начинаещи юристи, посочи Рашков и предупреди, че законът може "да ни изиграе във времето много лоша шега".
Станислав Богдански (ИТН) упрекна мнозинството, че създава орган, който ще е бухалка и политически зависим от сглобката и го узурпира на всички нива.
