„Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ за четвъртото тримесечие на 2022г. е 1 351 лв., което нараства с 2,4 % на месечна и с 17,7% на годишна база”. Това заяви Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.
„Изводът, който можем да направим е, че българинът обеднява. Всички ръстове, които бяха направени от частния и държавния сектор не са достатъчни да покрият увеличението на цените на потребителската кошница, защото ако погледнем цената на яйцата ще видим, че те са поскъпнали с 140 %”, заяви още икономистът. „Масово потреблението на българите засяга поскъпването на основните стоки, затова ние искаме минималната заплата да бъде равна на сегашната средна”, коментира още Костов.
Нужната месечна сума за издръжка на тричленно семейство от КНСБ уточняват, че е 2 432 лв. „Това е нетният доход на едно семейство, което означава, че брутните месечни приходи трябва да бъдат около 3 000 лв., за която сума много малко българи могат да се похвалят. Политика по доходите няма, няма и изглед скоро да има. Минималната заплата нарасна два пъти по-малко от темпа на инфлация и като цяло за първа година загубихме своята покупателна способност и в този смисъл трябва да видим как да достигнем нивата от преди 2 години, а не толкова да се сравняваме с другите страни. Ние имаме препоръки по отношение на това какъв трябва да бъде делът от бюджета като преразпределение, което да отива за труда, защото този, който произвежда плодовете на икономическия прогрес, трябва и да получава най-голям дял от него, а това са гражданите”, подчерта още Любослав Костов.
„За едногодишен период нужната сума за издръжка на тричленно семейство нараства с 366 лв., а за един работещ с 203 лв.”, това заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ, след което уточни, че брутната заплата за един работещ трябва да бъде 1 741 лв., а за издръжка на тричленно семейство - 3 134 лв. „През ноември 2021г. 1 627 млн. души са били под заплатата за издръжка, а през 2022г. тези души са 1 705 млн. Това показва нарастване с 370 000 души, които не получават необходимите средства за издръжка – 1741 лв. брутно”, коментира още Димитров.
„Всички знаем, че през октомври 2022г. бе приета директивата за адекватни минимални работни заплати. В тази директива беше заложено, че минималната работна заплата трябва да осигурява достоен начин на живот на работещите. В този случай тази заплата представлява за един работещ 40,8% от заплатата за издръжка, но тя далеч изостава от препоръките, които ни дава самата директива. Това доказва, че минималната заплата е недостатъчна”, коментира Виолета Иванова, заместник-директорът на ИССИ на КНСБ. „Факторите, които влияят на повишената сума за издръжка са: цените на природния газ, увеличение с 44 % на годишна база, на енергоносителите, както и на хранителните стоки, които бележат ръст от 26 %, като най- голямо увеличение на цените се забелязва при месните продукти, при които пилешкото нараства над 40 %. След месото най- много се е покачила цената на млечните продукти, с 50% по-скъпи сирена, и цените на яйцата - с 55% увеличение. При хлебните изделия най-голям ръст бележат цените на закуските – 50 %. При нехранителните стоки, над 50% увеличение се забелязва при цените на дървесината, на жилищното обзавеждане, както и при лекарствата, които нарастват с 16% - при аспирини, сиропи за кашлица, витамини и други масови лекарства”, заяви още Виолета Иванова.
„Тези данни се потвърждават и от НСИ за наблюдението на домакинските бюджети. В тях ясно се очертава, че от изследвани 5 700 лица 75% заявяват, че изпитват затруднения при покриване на ежедневните си разходи, а за 67,3% доходът за домакинство не се е променил, едва 27% от хората са заявили, че са получили увеличение на заплатите. Всичко това обаче е недостатъчно и не покрива инфлацията”, допълни още Иванова.
