Този текст няма да се хареса на мнозина. Ще разгневи изпращачите на кученца, кафени чашки, китки, емотикони и любовни цитати от класици. Ще подразни и някои от жертвите на проваленото ни здравеопазване, превърнато в здравепогазване.Но ако поне двама, трима се замислят след прочетеното, ще е изпълнил задачата си.

В началото на горещото лято всеки купува бутилки с пиене. Бира или газирано, а дори и минералните води се въртят като най-оборотните стоки. Няма лошо.

“Какво правиш?“ - дъщеря ми пресича моя опит да изхвърля бирените капачки в кофата за смет. Избира голяма кана и дава нареждане да се събират тези дреболийки в нея, за да се предадат в пунктове и оттам - за закупуване на апаратура за нуждаещи се деца. Въобще не се замислям и изсипвам капитала в „пункта“. И го правех - машинално, първосигнално, защото някой така каза...

В градовете отдавна тече подобна кампания, дори си има претенциозното име “Голямото сърце". Вълнуващо, нали? И кой ли турист няма да се просълзи и да пусне в съдовете на площадите дребната си лепта за болните и страдащи дечица? Как беше? Капачка по капачка - вир...Тонове капачки - келепир. Инициативата е на ГЕРБ, но можеше да е и на всяка партия. Не това е неприемливото.

Представяте ли си, колко тона от този дрънкулник трябва да се съберат, за да се купи ултраскъпата апаратура за неонатологии? А колко време трябва да мине? Ще кажете - да, но това е част от цялото подпомагане на закупуването и хуманно участие в общата стойност.

Но ние не сме бедна държава, защо е нужно подобно сиромахомилство? Защо тези 16 непотърсени милиарда да отидат в нечии тлъсти джобове, а умиращите дечица да разчитат на летните жеги и покупателната ни способност? Защо златото ни да храни канадски и други пенсионери, а болниците да получават стара апаратура, дарена от състрадателни емигранти или да чакат с години за нова такава? Защо да изхранваме близо милион калинки в администрацията и още 1000 такива за събиране на тол-такси, вместо да се редуцира броят им до минимум с прецизен подбор?

Броите ли спестените средства?

Защо не се реформира здравната система, а половината налети средства в Здравната каса изтичат през продраните й джобове в други дебели портфейли?

Защо милионите печалба на Летище "София" да са в турски, а не в български ръце? Колко кувьоза прави това? Защо депутатите трябва регулярно да вдигат огромните си заплати, когато пенсиите не помръдват, а заработилите си честно по-големи, не ги получават?

Защо никой от правителството не отиде да преговаря с руснаците за намаляне цената на газа, въпреки намесата на ЕК и само при нас тя да се увеличава с цели 14%?

Защо? Защо? Защо?

Никой няма да ви даде отговор на тези въпроси. Защото отговорът е страшен. А там е заровен всеки липсващ кувьоз, реанимобил, всяко мечтано увеличение на пенсии, всяко лечение на нуждаещо се дете в чужбина.

Да осигуриш правото на живот и лечение е задължение на всяка държава. Това е минимума на грижата и за хората и основен ресурс за нейното съществуване. Благотворителност за храм - да! Благотворителност за стипендии на ученолюбиви деца - разбира се! Благотворителност за културна инициатива  -с двете ръце!

Но да се биеш в гърдите, пардон, в „голямото сърце“, че си хуманист, а деца да измират, поради липса на лечение тук и бюрократична процедура за такова навън - това не ми го хвалете!

Нарича се ерзац позитивизъм. Мимикрия на проблема. А от наша страна - съгласие за подобна обреченост.

Съгласни ли сте? Да сте обречени?

 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.