Днес, събота 7 декември, Министрески съвет проведе извънредно заседание, уж в отговор на критиките на Венецианската комисия (експертна комисия от специалисти по конституционно право към Съвета на Европа) и настояването й за мащабна съдебна реформа в България, която да поправи зависимостта на ВСС и недосегаемостта на главния прокурор.
Вместо това, кабинетът на Бойко Борисов (ГЕРБ) се опитва да измами Венецианската комисия с козметични промени в НПК, писани "на коляно" от правосъдния министър Данаил Кирилов, чиито предложения за разследване на "тримата големи" (председателите на върховните съдилища ВКС и ВАС, както и главния прокурор) Венецианската комисия вече оцени със "Слаб 2".
Министерски съвет днес прие главният прокурор на България да бъде разследван от прокурор, завеждащ Инспектората към Върховна касационна прокуратура, избран с гласовете на 2/3 от членовете в Прокурорската колегия на ВСС.
Това решение противоречи на препоръките на Венецианската комисия, защото разследващият главния прокурор трябва да бъде напълно независим и неконтролиран от главния прокурор. Това няма да е така с процесната имитация на реформа, защото прокурорската колегия на ВСС е зависима от главния прокурор. Колегията на прокурорите във ВСС е съставена от 11 члена - главният прокурор (по право), 4-ма прокурори и 1 следовател, които са подчинение на главния прокурор. Така подчинените на главния прокурор, включвайки и него (като подчинен единствено на себе си), доминират с мнозинство в прокурорската колегия на ВСС и не може да бъде избран без техните гласове независим прокурор, който да разследва главния прокурор.
Още по темата: Венецианската комисия писа "Слаб 2" на Кирилов, настоява за мащабна реформа във ВСС и прокуратурата
Венецианската комисия настоява разследващият главния прокурор да бъде избиран от Съдийската колегия на ВСС, за да се гарантира независимостта му от главния прокурор. Освен това Съветът на Европа казва, че "българският проблем не може да бъде решен с едно единствено изменение в закона, а изисква систематични политически усилия, включително от големи промени в структурата на самия Висш съдебен съвет."
Неизпълнението на препоръките на Венецианската комисия от министерски съвет и парламента ще бъде последвано от международна изолация на българското правителство, непризнаване на съдебните актове на местните съдилища, замразяване на европейските фондове и осъдителни присъди за България.
В становището си Венецианската комисия предлага няколко възможни решения на бългасркия проблем в съдебната власт. Така например, предложението за отстраняване на главния прокурор да може да бъде направено от членове на съвета, които не са свързани с прокуратурата (т.е. членове на Съдийската колегия).
Същевременно в законодателството трябва да се въведат гаранции, че главният прокурор няма да има институционално влияние над разследващите го, а отказите на започване на разследване от страна на прокуратурата да подлежат на съдебен контрол. Без да влизат в конкретика, от Венецианската комисия посочват, че подобно разследване може да се провежда от "някакъв вид независим прокурор", очевидно намеквайки, че това може да е човек извън системата на прокуратурата.
Във финала на становището си Венецианската комисия отбелязва, че проблемът с липсата на механизъм за разследване на главния прокурор не може да се реши само с едно законодателно изменение, а е необходима "институционална промяна, нови правила и еволюция на политическата култура", както и професионален етос. В становището се говори също така и за необходимостта от промяна на структурата на състава на ВСС, като, предвид останалите коментари в становището на институцията, това трябва да е в посока увеличаване на съдиите, избирани от съдии.
