„Българското общество е разделено по различни причини и теми и това се пренася и върху българската политическа надстройка.
Когато теглим дълг, трябва да знаем за какво го използваме. Инвестираме ли го в икономиката, тя ще стане по-витална.
Решението за изпращане оръжие на Украйна е закъсняло, но необходимо. Стане ли въпрос за солидарност я разбираме, само когато ние трябва да получим нещо. А, когато трябва ние да проявим такава, сме егоисти. “Политическите ни лидери“ бягат след народното мнание. Те нямат волята да водят. Оръжейната ни промишленост бълва продукция. Какво означава да не се въвличаме в конфликта?!
Дипломацията се провали. Имаме един политически режим в Русия, който е военно агресивен и това трябва да се каже.
По-добре е да имаме лошо управление, отколкото никакво. Въпросът е да имаме политици и лидери, които знаят накъде водят.
Не сме лоши нито като хора, нито като нация. Въпросът е политиците да започнат да работят по-добре. Има едно усещане за масова несправедливост в България, за незаконно забогатяване. Това се вижда от всички. Липсва справедливост. Но в настоящата криза ние може да се окажем в по-изгодна позиция от други държави в ЕС с повече шансове и предпоставки да се справим без големи сътресения.“
Теодор Славев е политолог, старши изследовател в Български институт за правни инициативи. Занимава се с различни изследвания в областта на правото, съдебната реформа, доброто управление. Потърсихме коментара му за партийните боричкания, за изпращането на оръжие за Украйна, което днес Парламентът гласува, за разделеното общество и липсата на справедилвост, които ни тласкат назад.
Теодор Славев пред LIBERTA.BG...
- „По-добре лошо правителство, отколкото без такова“ - така звучат напоследък много гласове, а и колебливите раздвижвания между партиите в момента го подсказват. От тази гледна точка, кое е по-добро за страната, според Вас, г-н Славев – служебен кабинет, без законотворческа дейност, или „хартиена коалиция“, както я определиха напоследък, между ГЕРБ, ДПС, БСП и желаещи?
- Аз мисля, че има и повече варианти от тези двете, които изброихте. Имам предвид от гледна точка на формиране на мнозинство. Служебният кабинет е нещо ексклузивно и не може то да се превръща в нещо нормално – един вид ние да привикваме, че ще бъдем управлявани от служебното правителство. То се назначава тогава, когато има някаква политическа криза, за да може да служи като буфер и да може, все пак, да обезпечи нормалните дейности на държавата.
Едно служебно правителство по Конституция има всички права на обикновено такова, но, защото е краткосрочно, не е редно да взима някакви дългосрочни решения, стратегически и прочие, макар че в нашата история се е случвало. Говоря за служебното на Петър Стоянов, само че тогава е имало обществен консенсус какво трябва да се направи. Сега не сме в такава ситуация. Напротив! Българското общество е разделено по различни причини и теми, а и това се пренася върху политическата надстройка. В този смисъл, винаги е добре да има някакво редовно правителство и да се знае - кой носи отговорност, защото служебното правителство не се явява на избори, явяват се партиите. Макар че напоследък служебните правителства на Румен Радев възпроизведоха някои партии, или „проекти“, както казват някои колеги.
Да, по-добре е да има редовно правителство. По отношение на “хартиената коалиция“ в този Парламент, такива тематични коалиции ще има по различни въпроси. Може би е хубаво да има теми, по които да имаме някакъв базов консенсус, но очевидно такъв не може да бъде постигнат. Очевидно е, че в Парламента в момента има про-евроатлантическо мнозинство, което отговаря на нагласите в обществото и което ще взима определени решения в друга посока. Мотивът на БСП за хартиената бюлетина е да си повдигне, всъщност, електоралната тежест. Друг е въпросът дали това ще се получи.
- Кабинетът „Петков“ направи щедри социални жестове, но за съжаление това ни вкара в дългове и дългова спирала, тъй като се разбра, че 15 милиарда са борчовете ни. От друга страна ГЕРБ проповядват замразяване на социалните плащания, за да се стабилизира бюджета. Кое е по-добре за държавата – плащане на калпак и влизане в дългова спирала, или "свиване на коланите" по време на криза и рухване на бизнеси?
- С едно уточнение, че не съм икономист, но като четящ човек и гражданин ще го коментирам. Аз съм привърженик на това - да има политика на широкобюджетен дефицит. В ЕС ние сме с една от най-ниските стойности на бюджетен дефицит. Европейският социален модел, икономиката на Европа, действа по този начин - от една страна е рамкирана по отношение на публичните финанси, от друга страна, когато ние теглим дълг, трябва да знаем за какво искаме да го използваме. Инвестираме ли го в икономиката, тя ще стане по-витална. Не е страшно да имаме дълг, а за какво ще се харчат парите – това е ключовия въпрос, според мен. А "Продължаваме промяната" и икономистите им залагат на едно ляво разбиране на индустрията, чрез едно становище, че като увеличим доходите на хората, те ще започнат да потребяват повече и икономиката ще расте. А ГЕРБ, които са си партия на големия капитал, следват класическото схващане, че трябва да се затегнат коланите. Въпросът е какво ще стане с партиите в Парламента, защото, ако те се изкушат да влязат в политическа кампания като приемат бюджет, за който после няма кой да носи отговорност, е проблематичен.
- С гласовете на ГЕРБ, ПП, ДПС, ДБ и БВ днес Парламентът гласува проекторешението, внесено от ДБ, за даване на оръжие на Украйна. БСП твърди, че това е неприемливо за тях, от Възраждане спретнаха протест, а служебният военен министър Димитър Стоянов каза, че армията не разполага с тежка военна техника, която може да предостави, но ще изпълни решението на Народното събрание. Коментарът Ви?
- Честно да Ви кажа, за мен изненадата беше от "Български възход". Стефан Янев, който в началото казваше, че това не е война, а е специална военна операция, изведнъж осъзна, че принадлежим към ЕС и НАТО. Първо, това решение е закъсняло, но необходимо. Единствено България и Унгария не са взели подобно решение. Представяте ли си как изглеждаме в очите на европейските ни партньори?
Когато става въпрос за солидарност, я разбираме само когато трябва ние да получаваме нещо. В момента, в който ние трябва да покажем някаква солидарност, се превръщаме в егоисти.
Според мен това решение е в правилната посока, но съвсем друг е въпроса за реалната ефективност на решението. Дали ще си изпратим старите пушки, или не, според мен по никакъв начин няма да повлияе на хода на войната, нито на нищо. Но решението е символно, то е принципно и има много силен морален оттенък, а ние като граждани на ЕС трябва да приемем това решение. Партиите продължават да допускат една грешка. Те си мислят, че ние сме 80% общество от русофили, което почна да се променя много сериозно след войната. А нашите “политически лидери“ бягат след общественото мнение. Те нямат волята да водят. Люшкат се между общественото мнение. А ние сме ги избрали за това - да взимат решения, дори когато е сложна ситуацията. Така че, това решение беше предизвестено. Знаехме заявката отпреди да се конституира Народното събрание и знаехме кои сили ще го подкрепят. Лицемерно е, че досега не сме го предоставяли. Оръжейната ни промишленост бълва продукция. Дали минава през други държави, или не, то е ясно, че България произвежда оръжие и търгува. По-големият морално етичен въпрос е, че ние сме държава производител на оръжие и, където и по света да отиде то, в някакъв момент може да се използва. Какво означава да не се въвличаме в конфликта, след като изпращаме оръжие и косвено пак се въвличаме?
- Издържаха ли партиите геополитическия изпит на войната? Кой спечели и кой се провали в сложната политическа картина?
- По отношение на геополитическата ситуация, тя наистина е много сложна, но ние сме членове на два много мощни съюза - единият е политически, другият - военен. В този смисъл, интересите на ЕС като цяло и на НАТО са и наши интереси. Има много изследвания, правени от различни неправителствени институции за корупционното влияние на Русия в държави-членки от ЕС. Трябва да имаме и това предвид, когато правим анализ. Тук са намесени, очевидно и пари, форми на влияние и др. Кой печели и кой губи? Видяхме, че имаме една официално проруска партия и това е Възраждане. Електоратът й не бива да се подценява, но в крайна сметка той не може да бъде наложен. Ето, виждам и протеста им, те нямат сила да организират нещо голямо в посока на защита на исканията им. А международният ред много сериозно се раздруса, разклати и ще се промени и то в посока, според мен, на търсене на нови форми на междунационална мултилитерална основа. Очевидно, ООН и Съвета за сигурност се провали в това, за което беше създадено – да поддържа мирното разрешаване на проблемите. Така че, някакви реформи ще има. Истината е следната: имаме държава-агресор и държава, която е нападната. Какви са мотивите, това е съвсем различен въпрос. Дипломацията също се провали. Имаме един политически режим в Русия, който е военно агресивен и това трябва да се каже.
- С финия си хумор и елегантна ирония, познати от постовете Ви с социалните мрежи, може ли да обобщите накратко българското дередже в момента?
- Аз искам да звуча като оптимист. Няма да използвам хумор, нито ирония, защото имаме много хубава държава и не сме лоши нито като хора, нито като нация. Въпросът е политиците да започнат да работят по-добре. Има едно усещане за масова несправедливост в България, за незаконно забогатяване. Това се вижда от всички. Липсва справедливост. Но в настоящата криза ние може да се окажем в по-изгодна позиция от други държави в ЕС с повече шансове и предпоставки да се справим без големи сътресения. Въпросът е да има лидери, политици, които да взимат решения и да имат концепция накъде вървим. Надеждата ми е, че политическата класа ще може да покаже как да изтегли колата от блатото, защото не може безкрайно да продължава тази спирала от избори. Демокрацията е скъпо нещо, но като се замислим колко много пари дадохме за избори за две години... По-добре е да имаме лошо управление, отколкото никакво. Поне ще знаем кой носи отговорност.
