Стихотворението "БЪЛГАРИЯ" на гениалния български поет Радко Радков да бъде изучавано в българските училища, предлага народният представител от Велико Търново, доц. Милен Михов.
Благодаря за възможността да представя за първи път публично това достойно предложение пред великотърновци при закриване на поетичната вечер, посветена на "българският Шекспир", вълнува се доцентът.
О Т В О Р Е Н О П И С М О
Уважаеми господин Министър,
Обръщам към Вас с предложение стихотворението „България“, с автор Радко Радков (1940 – 2009), да бъде включено за изучаване в програмата по българска литература в гимназиалните класове.
Като заместник-председател в Комисията по наука и образование към Народното събрание смятам, че автори от по-ново време с послания към идните поколения в родолюбива и патриотична поезия също трябва да имат достойно място в учебния материал. Сега повече от всякога имаме необходимост от поезия с такъв заряд, извисяващ българския дух и това е още един начин да възпитаваме децата си в приемственост на обич, памет и отговорност към Родината.
Радко Радков, наричан Кавалерът на златния стих и често сравняван с Шекспир, е български автор от нашето съвремие, чиято
самобитност в изказа прави поезията му уникална и завладяваща. Основател и главен драматург на Старинен театър, написал повече от 20 пиеси и стотици сонети, Радко Радков е получил престижни награди и огромно признание не само в България, а и извън пределите ѝ.
По покана на Ватикана, през 1985г., по случай 5-годишнината от провъзгласяване на светите братя Кирил и Методий за покровители на Обединена Европа, пиесата му "Похвално слово за словото“ е поставена пред Папа Йоан-Павел II. През същата година е удостоен и с две отличия - званието "Кавалер на френската култура", връчено му в Парижкия клуб на сенаторите и Кръста на Френската Академия на науката за литература и изкуство. Той е и единственият световен творец, удостоен безпрецедентно – на два пъти - с международната Наполеонова награда „Солензара“ на френската Академия на науките за драмите си в стихове „Теофано“ и „Всенародно бдение за Апостола“.
В този смисъл включването на стихотворението му „България“ в учебния материал ще даде нов повод за гордост, че „и ний сме дали нещо на света...“.
Вярвам, че предложението ще бъде обсъдено и прието.
Доц. д-р Милен Михов
Заместник-председател на
Комисията по наука и образование
______________________________________________________________________________
БЪЛГАРИЯ
Кой носи на рамо заветния сноп
и сплита косичник от жълта ръкойка?
Кой прави бунтовник от свития роб,
икона от селска девойка?
Кой хвърля в браздата цъфтящи звезди
и ражда мъже легендария?
Кой Левски и Ботев роди –
България!
Кошута ли пие от извор вода,
елен ли с клонати рога я размъща,
с очи я избистря, когато в беда
юнак от Балкан се завръща
и в струите кървава риза пере,
че пукнала пушка обжари я.
Кой с билки кръвта му ще спре –
България!
Когато на паметник хладния бронз
върл флаг с ятаган-полумесец загърля,
от старите църкви излиза Христос
и в пъкъла флага захвърля.
Защото си нямаме две знамена,
едничък е стягът ни, стария,
с лъва в трикольор-светлина –
България!
Димящите турски окопи помни
и щурма на Одрин със “Шуми Марица”.
Поручика, паднал със сабя встрани,
на лоба с разперена птица.
Кой вдига пехотата прашна на щик,
кой с въглена жертвен обгаря я –
да хвръкне със страшния вик –
България!
Не искаш да колиш, тъй както те кла
на пътища лепкави зъл агарянин.
Ти майка дори на врага си била –
арапина с кон аждраханин.
Напет капитан бяла риза пере
през лютия мраз в януарiя.
Кой няма за теб да умре,
България!
