Бетонните скелети по черноморския бряг остават, дюните чезнат
На 9 февруари Народното събрание прие промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Проектът, внесен с подписите на Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Делян Пеевски през септември м. г., претърпя сериозно пренаписване. В крайна сметка бяха приети разпоредби капани, които вместо да защитят плажовете и дюните, ще улеснят "урбанизирането" им. Ако слушате Кирил Петков, депутатите са сътворили чудеса. Но природозащитниците имат сериозни тревоги и техните критики вече пълнят сайтове и социални мрежи. Известният екоактивист Тома Белев пусна във Фейсбук следното "резюме" за законовите поправки:
Силни страни:
Опазва се ландшафтът около 3 плажа (Корал, Иракли и Карадере).
Увеличават се санкциите за разрушаване на три вида дюни.
Буните на Болата ще могат да се ремонтират.
Слаби страни:
Два вида дюни остават без защита и могат да се унищожават.
Опазването на малка зона около 3-те плажа ще струва на държавата минимум 250 милиона лева, като е възможно тази оценка да се удвои или утрои.
Намалява се обхватът на крайбрежната Зона Б и в изключените имоти ще може да се презастроява
Областните управители ще трябва да вършат природозащитни дейности и охрана, вкл. в резервата Ропотамо
Пропусната е възможност за защита на нови плажове от концесии и за решаване на проблемите с частните плажове и подпорния хотел на Алепу.
В анализ, публикуван на сайта на Инициативата "Зелени закони", Тома Белев разяснява какво не е наред с гласуваните текстове:
Законът, който се прие, няма много общо с началния проект. Още след първите критики, че предлагат скандални промени, вносителите сами си оттеглиха два от общо десетте параграфа - с оправдание, че имало „техническа грешка”.
Останалите осем параграфа претърпяха драстични промени - внесени между първо и второ четене предложения от Мирослава Петрова (ПП), Николай Нанков (ГЕРБ) и Станислав Анастасов (ДПС), редактирани на второ четене в комисията и в залата. Също като оригиналния законопроект тези предложения не бяха обсъждани публично.
Къде са "подводните камъни"
1. Промяна в обхвата на зона „Б”
Обхватът на зона „Б” не бе променян от приемането на ЗУЧК през 2007 г. досега. Още тогава беше ясно, че с определяне на обхвата на зоната се амнистират всички приети дотогава подробни устройствени планове, предвиждащи застрояване на морския бряг в зона „Б” - те бяха изключени от наложените от закона ограничения за застрояване.
Наред с включването в закона на разширение на зона „А” за трите плажа за природосъобразен туризъм, между първо и второ четене депутатите Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов предложиха, а водещата комисия прие и корекция в обхвата на зона „Б”, която гласи:
„чл. 11 (1) Зона „Б“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А“, в частта след ивицата с широчина 100 м от границите на морския бряг или на морските плажове и 1,6 км в частта след ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм - „Иракли“, „Бяла-Карадере“ и „Корал“, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към влизането в сила на закона.“
С този наглед "предпазващ" текст всъщност се променя драстично срокът за определяне на урбанизираните територии в зона Б - вместо 2008 става 2024 г.
Това означава, че собственици вече ще могат да претендират да бъдат изключени всички територии, за които има приети подробни устройствени планове до 2024 г. Тези терени ще могат да бъдат дозастроявани и преуплътнявани по волята на собствениците им.
2. Областните управители ще трябва да организират природозащитните дейности, дейностите по охрана, санитарно-хигиенно поддържане и възстановяване на плажовете Иракли, Корал и Бяла-Карадере, но и на плажовете в резерват Ропотамо - Аркутино-лилии и Ропотамо.
Това противоречи на Закона за защитените територии, който възлага грижата за защитените теритероии е на екоминистерството. Парламентарният секретар на МОСВ или не взе участие в обсъждането на законопроект в комисия, или не му е обърнал внимание.
Не е ясно как областните управители ще организират охрана. Има два законни начина - да назначат нови служители в областната администрация, или да наемат лизензирани фирми за охрана. Как това на практика ще се случи, ще установим през 2025 г. Определено ще е проблемно бургаският областен управител да планира и реализира природозащитни дейности в резерват Ропотамо през главата на екоминистъра и се надяваме по-скоро да не го прави.
3. Забранява се нарушаването на целостта, увреждането и заравняването на подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Пропуснати са зараждащите се дюни и влажните понижения между дюните-, което означава, че тяхното унищожаване и застрояване ще продължи.
Приетата забрана е половинчата - и защото границите между различните видове дюни се променят непрекъснато вследствие на природните процеси, и защото в много дюнни комплекси и плажове различните типове дюни все още не са картирани от Агенцията по кадастър. Доказателство за илюзорната загриженост на депутатите е фактът, че предложението на Даниела Божинова ("Зелено движение") чрез ЗУЧК да се опазват всички видове дюни бе отхвърлено още в регионалната комисия.
5. Увеличават се наказанията за унищожаването на трите типа дюни. Това е правилно. Но е смущаващо, че контролът се раздвоява - например ако трактор нагази бели дюни, кметът на общината трябва да санкционира виновника за използването на трактор, а директорът на РИОСВ трябва да наложи гроба за унищожаването на дюните. Тази практика за дублиране на отговорност обикновено води до „прехвърляне на горещия картоф” между администрациите и последваща безнаказаност на нарушителите.
6. Какво ще стане с имотите зад трите плажа за екотуризъм (включени в новоразширената зона „А”)
- заварените подробни устройствени планове (ПУП) се обезсилват и се възстановява предназначението на имотите отпреди урегулирането;
- издадените разрешения за строеж се обезсилват;
- административните производства по изработване и одобряване на подробни устройствени планове и техни изменения и по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж се прекратяват.
Предвижда се държавата да изплати обезщетения на собствениците и носителите на ограничени вещни права на горепосочените имоти до 3 три години след влизането на закона в сила. Тук има два сериозни риска:
Първо, така разписана, разпоредбата означава, че всички останали собственици на земи и гори в разширената зона „А” ще трябва да се съобразят с ограниченията, но без да получат обезщетение. Това може да се отчете като нарушаване на конституционното право на собственост. Дали сме прави, ще се разбере, ако въпросът стигне до Конституционния съд.
Второ, става дума за много пари.
Подлежащата за обезщетение площ зад трите плажа за природосъобразен туризъм е най-малко 2500 декара, от които 250 декара общинска собственост. При сегашните пазарни цени на имотите държавата ще трябва да заплати най-малко 250 млн. лева за обезщетения. Тази сума е само ориентировъчна. И вероятно е занижена, защото се оказва, че след внасянето на законопроекта са се активизирали заявките за инвестиции точно във въпросната 500-метрова зона около трите плажа - с цел облагодетелстване от новите финансови разпоредби на закона. Например на страницата на РИОСВ - Бургас откриваме нови инвестиционни предложения за 11 хотела, едно ваканционно селище и две вили в тази зона (всичките са в местности в село Лозенец, община Царево).
Има голяма вероятност, докато започне процесът на обезщетяване, и други частни собственици да се активизират по същия начин. Така сумата за обезщетяване може да се удвои и дори да се утрои.
Освен това се предвижда да бъдат обезщетени и собственици на имоти с приети подробни устройствени планове, дори ако тези ПУП са били утвърдени в нарушение на екологичното законодателство.
Зад плажа Корал например има урбанизирани имоти с площ от 519 декара, от които 124 декара са вече застроени. Това се е случило, въпреки че част от имотите попадат в границите на морския плаж и това е незаконосъобразно, а други са урбанизирани въз основа на ОУП, приет без екологична оценка, но влязъл незаконно в сила през 2014 г.
Урбанизирани територии зад плажа Иракли са приети от общината в нарушение на действащия Териториално устройствен план, който НЕ предвижда застрояване.
Тома Белев обобщава с горчивина: "Това е 29-ият ремонт на ЗУЧК. За съжаление и той не решава ключови въпроси като опазването на плажовете в Натура 2000, премахването на изоставени и рушащи се строежи, на „вечните” преместваеми обекти, спиране на застрояването в района на Алепу и подпорния хотел и много други."
