Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за догодина не беше приет на първо четене от Парламентарната здравна комисия във вторник. Това провокира в сряда премиерът Николай Денков да предупреди: политическите игри с бюджета за здравето са опасни за здравето. Всъщност, бюджета на НЗОК за догодина предвижда 8.1 милиарда лева, от които почти половината 3.5 милиарда лева са за болници, а над 2 милиарда лева за лекарства. От правителството твърдят, че той е с един 1 милиард лева повече от тазгодишния бюджет, увеличават се парите за профилактика и извънболнична помощ. Прегледите и дейностите при личните лекари и лекарите специалисти догодина ще се финансират с над 1 милиард лева. Дали реалната картина е толкова хубава, колкото изглежда в проекта на Министерството на финансите? Наш гост е д-р Мими Виткова – бивш министър на здравеопазването. Добре дошла в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, д-р Виткова.
Благодаря ви много.
Справедливи ли са критиките към проекта на бюджета: заради заложения мораториум за разкриване на нови болници и дейности през следващата година; заради прехвърлянето от Здравното министерство към НЗОК на отговорността за централизирано възлагане на обществени поръчки; заради огромната сума пари, които се наливат във все още нереформираната здравна система и нищо не се прави в тази посока?
Аз мисля че ние в момента берем плодовете от реформите в здравната система, които започнаха някъде в края на 90-те години и доведоха нещата до тук, че всяка година колкото и да се увеличават парите за здраве, толкова се увеличава и неудовлетворението на пациентите, пък и на работещите в системата от нейното функциониране. Понеже вие поставихте въпроса за намесването на политиката в здравната система, аз мисля, че всички негативни резултати, които берем в момента, са резултат точно на това политическо наместване. Защото ние реформирахме системата си, като изцяло я приравнихме на търговска организация, а в момента се чудим, защо колкото и да се увеличават средствата резултатите са негативни. Колкото до това, заради което Здравната комисия не одобри бюджета, това е някакъв временен мораториум, както те го наричат, докато се е изработила здравната карта да не се разкриват нови болници. Само че ние допуснахме 20 и няколко години вече да се разкрият толкова болници, така че сме водещи в Европа по отношение на брой болнични на глава от население и на брой болнични легла, макар и половината от тези легла да бездействат, както се казва. Но в същото време виждаме, че колкото растат болниците, толкова расте и броят на хоспитализираните в болница. Т.е. България е намаляла с 2 милиона жители, а в същото време броят на приетите в болниците в сравнение с периода преди промените, които бяха настъпили, е два пъти по-голям. Вие, медиите, изнасяте вече поредица от случаи на абсолютно фалшиви хоспитализации, така че хората въобще не знаят, че някой ги е хоспитализирал и ги отчел към НЗОК за болнични. Така че здравната система е заредена със страшно много конфликти. А в момента това, което се случва, между другото по-интересно е решението на Бюджетната комисия, която също не прие бюджета, тъй като там освен разкриването на нови болници и това прехвърляне на отговорностите за онкомедикаментите от Министерството към Касата, там бяха изложени в Бюджетната комисия доста съществени мотиви. Основният въпрос, който беше зададен, е: увеличавайки наистина обществените средства за здравеопазване с повече от 1 милиард, какви позитивни промени ще дойдат за системата? Т.е. какви реформи ще бъдат направени? Основно ще намалеят ли средствата, които ние вземаме от джоба на болния човек, за да финансираме здравната система? И знаете, ние сме коментирали с вас много пъти, че този процент е уникален за Европа – 48% от общите разходи за здравеопазване са от джоба на болния. И сега, когато даваме още 1.1 милиарда обществени средства, какво се случи с тези частни разходи, защото никой не казва: "Ние ще увеличим бюджета за здравеопазване, но същото време ще намалим тези разходи от пациентите“, такова нещо няма. Т.е. не се говори изобщо по съществените, по важните въпроси в системата. А колко до прехвърлянето на търговете и обществените поръчки за медикаменти, най-вече за онкоболни медикаменти към Касата, това е проблем, който д-р Дечев постави преди много години, и ние продължаваме в същия дух. И той е породен най-вече от това, че допуснахме и продължаваме със законовите норми за допускане частните лечебни заведения, частните болници да не правят обществени поръчки за всичко, което купуват, включително и за онкомедикаменти. Д-р Дечев посочи, че благодарение на това, което сме разписали в закона, ние имаме лечебни заведения, които купуват за седем пъти по-високи цени онкомедикаментите от други лечебни заведения. Така че парадоксите, макар че да не са парадокси, защото е ясно, че при този липсващ контрол от страна на държавата какво се случва в здравната система, и резултатите са дотук.
А искам да ви попитам и за това: защо предложението за мораториум предизвика най-остри реакции от всички възможни?
Защото някой някому е обещал да разкрива поредната частна болница някъде, най-вече затова. Тука просто са поети ангажименти. Вие виждате, че може би вече една година се водят дебати за поредната частна болница с много на брой легла, която да се разкрие буквално до София. И тъй като това не стигна до окончателно решение по желанието на частните инвеститори, явно някой е обещавал да се получи през 2024 година, при това виждате, че сериозен бюджет е предоставен на НЗОК. Пък днес започна и скандалът с подуправителя на Касата, който не знам, как ще завърши.
Затова ще ви попитам отделно. Искам още да довършим по бюджета на НЗОК – важен въпрос, защото с вас сме го коментирали много пъти, защо нищо не се предвижда за подобряване на състоянието на общинските болници?
Ама ние проблемът с общинските болници, аз смятам, че вече е почти приключил. Там тече един процес на масово декапитализиране и на закриване на общинските болници, който процес вече напира към областно ниво. Редица областни болници са в плачевно състояние по отношение на финансовото си и кадрово състояние най-вече. Даже говорейки за бюджет, излезе един доклад на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет, в който показват трагичното положение по отношение кадрите на здравната система: дефицит на 1000 лични лекари, дефицит на 450 психиатрии, тенденция за рязко намаляване броя на педиатрите. И въпросът е: какво правим, и с тези увеличени бюджети ние ще направим ли нещо, за да можем кадрово да обезпечим системата, защото тя е в катастрофа. Колкото повече болниците стават на брой, толкова кадровият дефицит се задълбочава. Те не могат вече да направят графици за непрекъснато 24-часово дежурство. Така че общинските болници ще ги закриваме, ще разкриваме нови частни болници в три-четири града в страната, без никой да си задава въпроса: а останалото население как ще се лекува. Има редица региони и виждате, че това са ежегодни забележки и на Световната здравна организация, и на Европейската комисия към нашата здравна система, че в тях не малка част от българските граждани са лишени въобще от достъп до медицинска помощ. Селските региони вече никой не ги брои, но там все пак живеят хора. За малките градове, в които закриваме болниците, е същата история, липсват транспортните връзки. Даже в последните местни избори ако проследим това, от което хората се оплакваха, и вие интервюирахте тези хора, е на първо място липсата до здравни грижи. На маса места, села, малките градове се оплакваха основно от това.
Т.е. почти евфемистично звучи въпросът: има ли удовлетвореност от здравеопазването с нарастването на финансовия ресурс? Защото 8 милиарда лева не са малко пари. А както се оказва: няма грижи за пациентите в малките населени места, но най-важното – няма кадрово обезпечаване на системата.
Ама ние цялата система, г-жо Събчева, след като я направихме сбор от търговски субекти, се получи това: разкриването на всяка нова частна болница е инвестиция, която се прави с цел печалба, тя не се прави с цел подобряване на грижите за населението, нито за по-добро обезпечаване, за професионално израстване и за финансово обезпечаване на работещите в системата. Тя се прави с цел печалба на нейните собственици. Така че докато продължаваме лутането в това каква да бъде здравната ни система, и продължаваме да седим в този търговски статут и в този пазар, бих казала див, няма да има удовлетворение. Но най- най-голямата трагедия е за хората от провинциите, защото представяте ли си, каква е транспортната осигуреност на селата да стигнат до областния град. Ами след като маса областни болници са вече освен в лошо финансово състояние и в много тежко финансово състояние, цели профили на медицината ги няма в периферията. Ето, ние в редица областни градове вече не можем да направим профилактика, т.е. има кой да плати, но няма лекари, които да извършат профилактиката. Не можете да съберете четирима лекари в едно и също работно време на едно и също място, за да направят профилактичните прегледи. Говорим за областни градове, другите вече сме ги отписали от тефтера. Но никой не си задава въпроса: как това население, което няма работа, което няма образование за децата си, няма и здравеопазване, как ще седи в тази периферия. Т.е.е ние ще пълним София, Пловдив и Варна, и ще оголваме цели територии на страната без население, без икономика, без нищо.
Съществува и още един проблем, за който също сме разговаряли с вас, а и вие в началото на разговора го споменахте: доплащането от пациента за здраве. То продължава у нас да е най-високото в Европейския съюз – вече казахте, че 48% е при средно 15% за Европа. И защо нищо не се предприема в тази посока? Нищо.
Ами нищо. Извинявайте, и аз затова ви казвам, че Бюджетната комисия постави този въпрос на първо място. Хубаво, увеличаваме здравния бюджет с 1.1 милиарда, в същото време ще намалим ли плащанията от джоба на болните? Такъв въпрос дори авторите на увеличението на бюджета не са поставили, и никой няма отговор ще отпаднат ли плащанията от джоба на пациента, въобще никой не коментира този въпрос. Така че няма никакви гаранции, даже напротив, според мен не само ще остане това тежко доплащане, а то ще се увеличава, защото контролът върху системата е никакъв. Държавата въобще не се интересува, кой за какво взема пари от джоба на пациента, тя е абдикирала напълно. И в момента за тези скандали, които текат в здравеопазването, човек почва да си мисли, че текат не от някаква принципна гледна точка, а от това: кой ще управлява многото пари в здравната система и как ще ги разпределя. Ние не говорим за ефективно разпределение, ние говорим: кой какво ще вземе от тези 8 милиарда.
Увеличава се и броят на неосигурените за здраве, а това са основно безработни и със сериозни финансови проблеми хора. Какво може да се направи? В тази посока нищо не се мисли, нищо не се говори.
Ами също нямам коментар защото ако ние сме такава социална държава, както пише в Конституцията, хората, които са без всякакви доходи, държавата трябва да поеме тяхното здравно осигуряване или да им намери работа, или съответно да им плаща здравните осигуровки. Има някакви възможности, които никой не използва, защото на болниците им е най-лесно да изискват пари от пациента, където за лечението на здравно неосигурени има някакъв фонд, който да заплаща, но по това здравните заведения въобще не искат да се занимават с тази проблематика и "съдбата на даващия се е в ръцете на самия даващ се“. Дотам сме се докарали. И затова са и многото конфликти в здравната система. Ама вие виждате, какво се случва в Спешните центрове, тъй като това е единственото място, където здравно неосигурени лица могат да потърсят медицинска помощ. Те там не са добре дошли, много често това не са спешни случаи и съответно Спешната помощ отказва да ги обслужва, и възникват късите съединения.
В тази посока е сериозен напливът в София към "Пирогов“ например, от където вече направо връщат пациенти, ако не могат да си заплатят.
Да, да, така е. И във всички структури на Спешната помощ в страната е същата история: връщат се пациенти, но хората отиват там с болно дете и няма как да получат здравни грижи от друго място. "Пирогов“ е същата история. Даже аз не съм изненадана да речем от дълговете на "Пирогов“, които има. И виждаме в същото време, как държавните болници затъват в дългове, и никой не си задава въпроса: защо частните болници няма такива дългове. Даже чувам отговор на този въпрос – защото в държавните се крадяло, пък в частните – не. Ами ако в държавните са краде, нали държавата във всяка болница има свой представител, той какво прави там? Какви са неговите отговорности там, ако това е истина? Тъй като аз допускам, че има доза истина, но това не е цялата истина за състоянието на държавните болници. Тече процес на пълно унищожаване на общественото здравеопазване, това в извънболничната помощ е почти унищожено, сега са останали държавни болници, предимно в областите и някои национални, където можем да ги докараме до състояние на ликвидация и съответно да строим все нови е нови части болници и да се докараме до пълен пазар в здравната система, което не е изключено.
Казаното от вас дотук буквално ми обезсмисля въпроса, но ще ви го задам: решава ли този бюджет не само проблемите в здравеопазването, а и проблемите за хората? Май реторичен е въпросът, но искам да ви го задам.
Ами той колкото и да е риторичен, толкова е и актуален този въпрос, защото ние пак имаме едно увеличение на средствата, и то на обществените средства, което е добре, но в същото време нямаме отговор с този 1.1 милиард какво ще направим, така че да подобрим грижите за болния човек и удовлетвореността на гражданите. Виждаме, че отново се наливат страшно много пари в болничната помощ – 3.5 милиарда отиват в болничната помощ, 2.1 милиарда отиват за медикаменти. И разправията е: кой ще прави обществените поръчки за тези медикаменти – Касата или Министерството. В извънболничната се увеличават разходите, въпросът е какво ще се случи там. Някой може ли да ни каже, да речем в профилактиката, като ще увеличаваме парите там, ние ще имаме ли истинска профилактика, в какви направления ще бъде тя и ще можем ли нещо да подобрим примерно, че онкологично болните в България се откриват късно, когато тяхното лечение освен че е скъпо, е и неефективно. Т.е. какво ще направим с профилактиката? Отговор на този въпрос няма.
И сега да се върнем към избора на подуправител на НЗОК. След часове на дебати и скандали, нападки между депутатите, най-накрая проф. Момчил Мавров е избран за подуправител на НЗОК. Дори изборът на един подуправител предизвика малко цунами в парламента, какво остана за всичко останало.
Ами вие вижте законодателните решения. Възможно ли е и защо се прави това нещо, значи, освен управителят на НЗОК да се избира от парламента, да се избира и подуправителят? Т.е. излиза, че тези две лица са равнопоставени и подуправителят е подчинен единствено и само на парламента, но не е на управителя на Касата. Такъв парадокс в друга сфера има ли: да се назначава от парламента и управителят, и зам.- управителят? Аз затова ви казвам, че в цялата тая бъркотия, която настана, включително и с днешния скандал, подозренията са, че редица хора по върховете на държавата мислят, кой и как ще управлява тези 8 милиарда, а не колко ефективно те ще бъдат оползотворени. И скандалът наистина е освен грозен, той е недопустим. Недопустим. Има доклад на ДАНС – когато има съмнение, това съмнение се проверява и тогава се отива към избор. Защо трябваше днешния ден без допълнителни проверки да се влезе във фаза на гласуване и до тези разправии. Това злепоставя толкова тежко държавата ни пред външния свят, даже и пред българските граждани. Няма да се изненадам ако следващия път не 50% не отидат да гласуват, а не отидат 80%. И тогава възниква големият въпрос: кого представляват хората в парламента, каква част от българското общество? Доколко те са представители на гражданите? Но те не си задават тази въпроси за съжаление и позволяват това нещо да се вижда от всички и в страната, и извън нея. Това е позорна история, бих казала.
Кой е основният виновник да стигнем до тази ситуация в държавата?
Ами накрая трябва да кажем, че всички ние, защото докарахме нещата до такава тежка девалвация относно политиката и политическото, че хората са отвратени, не виждат в настоящите партии своя правилен и възможен избор, абдикират от задължението си, защото това е освен право, е и задължение да избират и да гласуват, и затова виждаме един невероятен напън на хора с много ниски качества да влизат в политиката и да вземат решения, които се отнасят до всички български граждани. Така че ние сме основният виновник. Всички.
Как ще оцеляваме, д-р Виткова, нямаме здравеопазване, нямаме здравни грижи?
Така е. Проблемът е, че живеем не за да се развиваме, а за да оцеляваме, и този период продължава доста, доста дълго време. Ами това е безперспективен път, който сме си избрали. И разбира се, отговорността освен на всички български граждани е и на политическите партии, които са и в парламента, и извън него, тъй като те самите виждате, че нямат своя идеология, нямат своя сериозна обществена заявка с какви проблеми ще се занимават, и виждате влизайки във властта и в парламента с какви дребнотемия се занимават, как избират хората по високите етажи на властта, което е плачевна ситуация. Така че ние наистина за развитие не можем да говорим. Ето, говорим за един здравен бюджет, какво развитие на здравната система предлага – ами никакво. Просто се предлагат увеличение на сумите без да е ясно какво ще се случи на практика.
Много ви благодаря за този анализ и за времето, което не отделихте, за това, че приехте да бъдете и наш гост.
И аз благодаря за поканата.
