България се намира в сериозна демографска криза, която заплашва със заличаване на българския народ, ако продължава с тези темпове. Страната ни е първа по бедност, корупция, липса на свобода на словото и незачитане на върховенството на закона сред 27-те членки на Европейския съюз. Наред с това българската нация е най-бързо изчезващата в света (без провеждането на войни на територията й през последните 30 г.), като перманентно редува първото и второто място по смъртност и заболеваемост сред държавите на планетата, според СЗО. Кумулативно бедността, ниската продължителност на живота и висока смъртност, увеличаващата се корупция и слаба раждаемост, като се добавят мръсният въздух и замърсена околона среда, застаряващата възрастова структура на населението, обидно ниското заплащане на труда и срамните като стойност пенсии, всички тези компоненти обуславят огромната емиграция и влошеното качество на живот в България. Тенденция, която ескалира до връхните си точки при 10-годишната дикатура на сега управляващата партия ГЕРБ и нейния председател и премиер на републиката Бойко Борисов.
Преди дни министър-председателят на България Бойко Борисов обяви, че по данни на националната статистика расте броят на българите, които се завръщат в страната.
"През последните години у нас има видим напредък. Това е мнението на хората и анализаторите, това показват и всички статистически данни“, обяви тогава Борисов.
Впоследствие, обаче, беше остро разкритикуван за това, че чете статистиката избирателно и пропуска да посочи огромния брой българи, които напускат родината си. А посред националната статистика броят им е два пъти по-голям от завръщащите се. В това число от ГЕРБ и подопечните им регионални агенциии по заетостта се хвалят със завидно ниска безработица в страната, като отново не взимат предвид факта - че трудоспособните българи масово напускат държавата, огорчени от лошите условия на труд, нерентабилно заплащаане на фона на покачващата се инфлация и поскъпване на стоки и услуги за бита и лиспа на реализация извън партийния на ГЕРБ апарат.
За коментар по темата от сайта Клуб Z са потърсили мнението на социолога доц. д-р Андрей Нончев. Той е ръководител на катедра „Икономическа социология“ в УНСС. Доц. Нончев е част от научен екип, който през тази седмица ще представи свое фокусирано изследване "Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност". В рамките на проекта е направено национално изследване сред 600 пълнолетни български мигранти от девет области в страната, които през последните 10 години са работили поне три месеца еднократно или многократно в чужбина.
Доц. Нончев е на мение, че обикновено данните се интерпретират от някаква политическа позиция, която той като изследовател не възприема и не смята, че трябва да се случва.
"Да кажем, приема се, че ако хората напускат, това е нещо лошо за страна. А ако се връщат – нещо хубаво, което се оказва, че не е точно така', коментира той.
Доцентът по социология определя данните като доста противоречиви.
"През последните 30 години оценките за напусналите в България са много различни и варират някъде от 1,2 млн. души до почти 2 млн. души. Истината вероятно е някъде по средата. Няма точна статистика и никой не знае колко са българите в чужбина." - разяснява Нончев и допълчва, че броят на завръщащите се в България не е по-голям от броя на напускащите я.
"Ако при напускането доминират икономическите причини, то при завръщането доминират семейни и социални причини. Почти 2/3 от хората се завръщат не по икономически съображения, а заради това, че не са могли да се адаптират, изпитват носталгия, трябва да се грижат за свои близки и роднини. Връщат се, след като са завършили трудовия си път и искат да живеят в България след пенсионирането си, да се грижат за деца и т.н.
Връщането невинаги значи нещо добро. Около 1/3 от хората, които се прибират, казват, че след завръщането си не живеят по-добре, отколкото в последната страна, в която са пребивавали преди това. Не е икономическа причината, която ги е накарала да се върнат в България. Но и близо 25% казват, че тук живеят по-добре – изпълнили са своите задачи и се връщат тук. Една позитивна тенденция е, че от напусналите под 2% са се занимавали с бизнес. А след завръщането си те нарастват до 6%. Увеличава се и борят на хората със свободни професии, самонаетите.
Но като цяло преобладават хората, които се връщат не защото са по-добре в последната страна, а защото по някакви други причини са тук. Близо 40% казват, че няма промяна в страната, къде са били, и след завръщането им в България.
Интерпретациите, че да напуснем страната, значи нещо лошо, както се интерпретира, не е вярно. Да се завърнем в България невинаги също е хубаво за страната" - категоричен е доц. д-р Андрей Нончев.
Според него наистина има една част българи, които се завръщат постоянно, но...
"От цялата съвкупност, която ние изследвахме, около 40% казват, че пак ще заминат. Т.е. от тези, които се завръщат българи, близо 60% са устойчиво завърнали се. Но и самата дума „завърнали се“ създава впечатление за завършеност и окончателност, което не е така. По-скоро става дума за една увеличаваща се мобилност. Близо една трета от хората, които попадат в групата на завърналите се, са така наречените сезонни мигранти, циркулярни мигранти, които идват и се връщат при определени условия.
По принцип хората, които напускат страната за първи път, това е и което ние се опитахме да установим, емигрират по икономически причини. Около 70% напускат родината в търсене на по-добри и по-високи доходи. Близо 60% търсят по-добра или изобщо работа и реализация. И около 25% търсят по-висок стандарт на живот. Аз нарекох това мотивационен комплекс "Радост - Работа - Доходи - Стандарт" на живот. И това е мотивацията на хората, които напускат за първи път", споделя изследователските си изводи Нончев.
У унисон с увеличаващата се емиграция и връщащите се у нас лица в нетрудоспособна възраст, лошите новини не свършват до тук - отчита се намаляване и на раждаемостта през 2019 г.
Общо 54 762 са били ражданията у нас през изминалата годинар срещу 55 796 през 2018 г. и 58 237 през 2017 г. Те са осъществени в 107 лечебни заведения срещу 106 през предходната. В 16 от болниците обаче броят на ражданията е по-малък от 100, колкото е заложеният минимум за дейността на година в последния проект за медицински стандарт по АГ на Министерството на здравеопазването. Това са предимно общински болници в по-малки населени места като Берковица, Каварна, Балчик, Левски, Червен бряг и др. Това показват данните за 2019 г. на „Индекс на болниците“ в областта на Акушерството и гинекологията (АГ), които са предоставени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
рез 2018 г. по-малко от 100 са били ражданията в 13 болници. Най-много раждания през изминалата година са осъществени отново в специализираните лечебни заведения по АГ в столицата – „Майчин дом“ - 3553, „Шейново“ - 2080, „Св. София“ - 2214, както и в „Селена“ в Пловдив - 2264. Над 1000 раждания са извършени в 15 болници в страната.
Успоредно с намаляването броя на ражданията продължава да се увеличава делът на тези, които са осъществени чрез секцио. През изминалата година по този начин са родили 47.35% от жените срещу 45% през 2017 и 46.90% през 2018 г. Делът на секциото в различните лечебни заведения варира от 0 до 97 процента. Лечебните заведения, в които по този метод са осъществени над две трети (70%) от ражданията, са МБАЛ „Хигия“ в Хасково, УБ „Лозенец“ в София, МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ в Смолян, СБАЛ „Св. Лазар“ в София, „Софиямед“, „Торакс д-р Сава Бояджиев“ в Пловдив, „Св. Марина“ в Плевен, Бургасмед, УМБАЛ „Дева Мария“ в Бургас.
Увеличава се и броят на ражданията, при които са използвани форцепс или вакуум от 398 през 2018 г. на 429 през изминалата. Макар и минимално, увеличение се наблюдава и при процента на недоносените бебета – от 12.85 през 2017 г., на 13.37 през 2019 г.
Същевременно намалява процентът на мъртво родените бебета от 0.57 през 2017 на 0.52 през изминалата година.
Основната задача на проекта „Индекс на болниците“ е осигуряването на повече прозрачност в сферата на здравеопазването, което да подпомогне както пациентите в осъществяването им на по-информиран избор на лечебно заведение, така и работата на медицинските специалисти и институции в установяването на дефектите на здравната система и коригирането им.
