Много голям процент от конституционните промени се сведе до междуличностни конфликти, каза експертът от Центъра за изследване на демокрацията
Бързането и начинът, по който се работи по промените в Конституцията създават огромни рискове. Много голям процент от конституционните промени се сведе до междуличностни конфликти. Тази позиция изрази в интервю за БНР Димитър Марков от Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията.
Той вижда "политически мотив, нещо под повърхността, за това скоростно развитие на процеса".
"Притеснително изглежда липсата на прозрачност. Обсъждаме нещо, което не знаем какво е", допълни Марков.
"Имаме битка бюджет – Конституция, имаме и състезание с времето. Наближава и ротацията. Един от водещите фактори за това бързане е, че се стремят да приключат всичко това преди ротацията."
"Инициаторите на тези поправки бяха депутатите от ДПС начело с Делян Пеевски, които ясно заявиха, че това е основният фактор да има правителство. Конституционното мнозинство се превърна в политически залог за съществуването на правителството", заяви Димитър Марков и изтъкна, че въпросът е при кого ще отиде отговорността, ако конституционните промени не сработят.
Рискът конституционните промени да отидат в КС е огромен, коментира той.
Според Марков внезапният интерес на депутатите към попълване на състава на Конституционния съд идва, за да се гарантира мнозинство в КС и да може промените да минат безпрепятствено конституционната проверка.
Димитър Марков изказа мнение, че е добре конституционните промени да стигнат до КС, но остава въпросът за политическа намеса.
"Живеем в почти нелегитимна държава, в която почти 90% от регулаторните органи са с изтекъл мандат", посочи още той. Според него бързо ще стане ясно дали промените в Конституцията са били конюнктурни, с цел да се постигне баланс между политическите сили в регулаторите.
