„В началото на политическия сезон не можем да кажем, че има кой знае какво разместване в нагласите в резултат на горещото политическо лято”. Това заяви социологът от "Тренд" Димитър Ганев в ефира на Нова телевизия.
По думите му отрицателните оценки за работата на правителството се вдигат за трети пореден месец. „Положителните оценки обаче не падат. Те са около 22 на сто за последните два месеца. Това е неписан закон в България – когато си на власт доверието в теб ерозира. Въпросът е, че с кабинета на „Денков” ситуацията е малко по-особена. Защото самото правителство не тръгна с високи нива на подкрепа. Това бе следствие от непопулярната „сглобка” – нито електоратите на ГЕРБ, нито електоратите на ПП и ДБ са въодушевени от това”, добави още той. А ето какво коментира още Ганев и пред вестник "24 часа".
- Какво показват данните от новото проучване на “Тренд” - разместиха ли се политическите пластове през този бурен август, в който след убийството на Алексей Петров имаше разкрития за политическото му влияние, в който Васил Божков се върна в България, а хората се вълнуваха от агресията вкъщи и на пътя?
- Данните от проучването през септември не показват сериозна динамика нито в електоралните нагласи на българите, нито в оценките им за основните институции. Имаме картина, доста сходна на тази, която установихме и оповестихме през юли.
Това обаче е само на пръв поглед. Ако се задълбочим по-сериозно в данните, ще видим, че зад тази, общо взето, статична електорална картина сред гласуващите има нещо, което остава скрито, но е важно. Имаме пореден месец на понижаваща се избирателна активност. Все по-малко българи декларират, че ще упражнят правото си на глас при нови парламентарни избори. Това е оценката на българите за изминалите няколко месеца.
- Каква е причината да няма голяма промяна в електоралната картина?
- Всъщност тя се формира само от твърдите ядра - същите, които видяхме впрочем и на изборите през април. Разбира се, след “сглобката” на ПП-ДБ бе нанесена щета от 4-5%. Но вече са останали най-твърдите електорати и при ГЕРБ, и при “Продължаваме промяната”- “Демократична България” и при ДПС, и при “Възраждане”. Трябва да стане някакво много голямо събитие, за да видим разместване. Хората се оттеглят все повече от участие в изборите.
- Знак за какво е това?
- За огромното недоверие, което се трупа към целия политически елит, към всички партии. Това го виждахме като тенденция последните години - как пада активността, а на последните два избора тя бе рекордно ниска.
Ако сега има нови парламентарни избори, активността ще бъде даже още по-ниска. Хората просто не виждат алтернатива, която да може да трупа подкрепа от нарастващото недоверие към водещите в момента партии. Ако не харесваш ПП-ДБ, не отиваш към ГЕРБ и обратно. “Възраждане” от своя страна не е алтернатива или поне с не повече от 15-16%. БСП си стои на едни и същи нива на подкрепа. Няма субект, който да печели от засилващото се недоверие към останалите формации. Средната избирателна активност през последните години е около 3,5 милиона. Т.е. имаме близо 1 милион избиратели, които пасуват, не харесват никого. Огромна маса от избиратели не припознават някоя формация като алтернатива на “сглобката”. Те потенциално биха проявили интерес към нова формация, но такава не се вижда на сцената.
- Възможно ли е президентът Радев да се възползва от този политически потенциал?
- С непрекъснатия си конфликт с правителството Румен Радев се опитва да се позиционира точно като такъв тип алтернатива на “сглобката”. Той трупа политически капитал. Зависи дали и кога ще има ситуация да го използва. Не мисля обаче, че на този етап може да говорим за партия на Радев. Това, което се случва около инициативния комитет за 3 март, не смятам, че води към партия на Радев, защото според мен президентът добре си дава сметка, че ако има някакъв шанс да направи сериозен политически пробив, би се получило само ако той е начело, а не чрез легитимиране на други хора.
- Продължаващият спад на хората, които биха отишли да гласуват, означава ли, че може да очакваме ниска избирателна активност на местните избори?
- Това, което регистрираме, е готовност за гласуване на парламентарни избори. На местните избори активността вероятно ще е по-висока от тази, която бе на парламентарните, защото там има други мотиви да гласуваш - например харесваш кмета или обратно - искаш да го накажеш. На тези избори не гласуваш само за партии - има и мажоритарен вот. Това означава, че може да бъдат мотивирани повече хора да гласуват в една или друга посока. Затова очаквам активността все пак да е по-висока.
- Започнаха да се очертават кандидатите за кметове на основните партии в някои градове...
- Но още не знаем кандидатите на водещата политическа сила ГЕРБ в трите най-големи града... ГЕРБ обаче тръгват с по-силна стартова позиция. Първо, че са най-голямата политическа сила в страната. Присъствието в местната власт, наличието на стотици действащи кметове без съмнение дава предимство. Второ, ГЕРБ успяха да изградят много сериозна организационна инфраструктура в цялата страна за тези 15 години. ПП-ДБ така и не направиха сериозни структури по места.
- Ще се отразят ли настроенията към управляващата “некоалиция” на битките по места?
- Няма никакво съмнение в това. Местните избори ще са битка между двете основни формации, които съставляват коалицията ГЕРБ и ПП-ДБ. Това ще обостри силно отношенията между партньорите в кабинета и ще повиши градуса на напрежението. Но да не го хиперболизираме - това няма да доведе до разпадане на конфигурацията. Не толкова кампанията, а резултатите от изборите могат да са основа за разговор между партньорите какво ще се прави оттам нататък. Балансът между резултатите на двете формации може да доведе до нова правителствена конфигурация още преди ротацията - при резултати, които посочат, че някой е наказан, а друг фаворизиран от избирателите. Това ще даде самочувствие на едни и ще натисне надолу други.
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна, магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там. Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход. Съосновател на Изследователски център “Тренд.
