"Механизмите за промяна на диктаторски тип власт са различни. Демокрацията не е придобивка само на една половина от обществото.
Има чисто емоционален вот, който е потенциал, но не беше прибран. С вота за Иванчева, хората защитиха нападнатия, ударения, опозорения в центъра на София, очевидно тероризирания от властта.
Богатите притежават една част от политиците. Това е една самозахранваща се система, в която участват медиите, а за съжаление и съдебната система. Затворен кръг. Нарича се мафия."
- „Диктатура с избори не се събаря“, написахте след евровота. Доказано ли бе това на 26 май и кои са другите изводи, които се налагат, господин Бабикян?
- Изводите, които се налагат са, че тези, които разчитаха да сменят системата в България през евроизбори за Брюксел, дълбоко бъркаха. И тук не говоря само за дясната или лявата част на спектъра, а за цялата публика, която имаше желание да смени начина на управление. Изключвам, разбира се тези, които подкрепиха властта. Те очевидно си харесват началниците. Така че, разочарование не би трябвало да има. Просто не е това инструментът. Ако ви боли зъб, не си мажете пръста с риванол. Механизмите за промяна на диктаторски тип власт са различни. Затова написах, че диктатура с избори не се сваля. Между другото, това не е българско откритие. Никъде в света диктатура не е сменена с избори. С избори се идва на власт, ако си диктатор, но никой диктатор не си е тръгнал с избори. Или поне аз не мога да си спомня.
- Ако правилно ви разбирам, електоратът е проявил разум като не е гласувал, тъй като е прозрял, че не е този начина за промяна на системата? Това ли казвате?
- Да, тези, които са смятали, че на тези избори ще сменят система и че тези избори са за това, бъркаха. Тези избори са за друго. Хората, които разбраха, че това не е механизма, просто не излязоха да гласуват. Не отидоха и много хора, които отказват да вярват на предложените им хора. И затова и разликата е толкова огромна между нас и Европа. Там гласуват над 50%, а тук - 30%. Двадесет процента е огромна разлика, те не са статистическа грешка.
- В Румъния всемогъщият Ливиу Драгня влезе в затвора, а ние вместо на избори, отиваме на море. Имаме ли нужда от психиатрична експертиза след вота, като общество, заради резултата, който бе „да живее статуквото“!?
- Резултатът беше интересен, въпреки слабата активност, защото тези, които загубиха електорална подкрепа в нетно изражение, бяха ДПС и ГЕРБ. Тези, които добавиха към гласовете си от 2014 г., бяха БСП и ВМРО. Политическото изражение е точно обратното, разбира се. Изборите бяха интересни и по друга причина. Те дадоха пореден ясен отговор, че не можем да очакваме Цацаров да вкара Борисов в затвора, каквото и да се случи у нас и че решението на нашия вътрешен проблем е в наши ръце. Усещането, че някой от Брюксел ще дойде да ни погали по главите и да ни свърши работата, че ще накаже лошите и ще свърши работа в иконоимката, в правосъдието, е измамно. Няма такова нещо. Това не е Съветския съюз. Тук гражданите сами трябва да вземат властта в свои ръце, защото тя произтича от народа и е за народа. В Конституцията всичко това е описано, но при положение, че само 30% се доверяват, че са представлявани от тези предложения в Европарламента, означава, че другите 70% - не. Очевидно в тези хора няма доверие. Има въпиюща нужда от обширна политическа формация, която е достатъчно демократично основана, достатъчно демократично отстояваща правосъдие и ред. Диктатор трудно се сваля само от една посока. Това е усилие на всички, които са демократи, независимо дали са в центъра, в ляво, в дясно - все едно къде. Демокрацията не е придобивка само на една половина от обществото. И странно е, че хора с нулев опит в политиката, през годините го разбираха - като Блага Димитрова, като Желю Желев, Слабаков /баща/, Стефан Продев, Вагенщайн. Тези хора заедно бяха срещу Член 1. Днес не можеш да ги накараш да се качат в един асансьор в сграда. Е, да, но резултатът е този. Очевидно, те оценяват собствените си пристрастия в дясно, ляво или либералния център, много по-високо, отколкото част от българите да живеят нормално и свободно в свободна страна, с нормална пазарна икономика, свободни медии и перфектно правосъдие. Очевидно всеки преценява тесния си интерес по-високо, отколкото тези ценности. Имаме тесни политици.
- Феномен ли е "Демократична България", която е фаворит на гласувалите в чужбина и дали това е носталгия в синьо или жажда за автентично дясно? А автентично ли е?
- Сигурно е по нещо от всичко това. Нормално е гласовете от чужбина да са за "Демократична България". Много от хората, които не видяха успех на тези идеи за собствената си държава, заминаха навън и търсят вече персоналния си, а не групов успех на страната ни в други страни. Носталгично е, според разбиранията им, когато са били в страната. Реално промяна няма в ДБ, имаха един евродепутат, сега е пак един, просто различно се казват. Но там имаше находки, като Мария Спирова, която не е обикаляла терен в България и въпреки това постигна висок резултат като разпознаваема в социалните мрежи и на второ място много преференции от българите в чужбина. Ето, това е зрънце надежда, което си струва да бъде проследявано във времето. Ако трябва да гледам критично /а човек винаги е най-критичен към хората, които мислят близко до него/, кампанията можеше да е много по-сериозна и много по-добре организирана. Бившият министър на Борисов очевидно не можа да излезе от интелигентския тон в този разговор, защото хората са бесни на проблемите у нас. И един по-твърд говорител до него може би щеше да обере тези проценти, които се оказаха при Иванчева, или се намират при негласувалите. Защото наистина има бяс. Има чисто емоционален вот, който е потенциал, но не беше прибран. Същото се отнася и до другата половина от коалицията, която не прибра много гласове, които не членуват в ДСБ, но симпатизират. Но вродената правоверност на тези сектантски мисления стесни и там периметъра. Всяка една от двете половини на тази коалиция можеше да добави минимум по още два процента към резултата си и да бъде далеч преди ВМРО. В този смисъл, аз съм претенциозен.
- Споменахте Десислава Иванчева – за още едно зрънце надежда става дума, не само като персонализация, а като тип поведение. Дали вотът за нея и процентите й, които надвишават тези на НФСБ и Атака, са някаква светлина в тунела на следващите местни избори?
- Да, светлина са, не толкова за местните избори, колкото за тази група от хора, които са наясно, че това не е мандат за Европейския парламент, но искат силно да изплюват властта. И те направиха точно това с този вот - защитиха ударения, нападнатия, опозорения в центъра на София, очевидно тероризирания от властта. Към тях добавете и задрасканото квадратче „не подкрепям никого“ - стават почти 80 000 души. Тези хора отидоха при урните за да изплюват властта целенасочено.
- Вотът за ДПС се оказа силно редуциран, в сравнение с този от 2014 година, когато бе около 400 000 гласа, а сега е наполовина. Къде е електоратът им, господин Бабикян?
- Той е точно там, където е и останалият електорат. И той гладува точно толкова, колкото и останалия български народ, ако не и повече. И едва ли много им харесва един от собствениците на държавата да бъде в тяхната листа, който е видимо бизнес партньор на управляващите, а в същото време им обяснява, че са в опозиция. Тези хора не са глупави. И всички, които ги възприемат като подредени войници, немислещи, гласуващи по заповед, бъркат. Те просто отказаха да приемат това, което виждат.
- Ако се позовем на казаното от президента Радев, ще стане ли победата на ГЕРБ индулгенция за делата им и ще приспи ли за пореден път оскъдната критичност, която съществува в обществото?
- Мисля, че не. И човекът, който най-добре го разбира, за всеобща изненада, е Бойко Борисов. Той даде да се разбере, че промените ще продължат и явно е разбрал, че няма да може да демонстрира стабилно управление, ако остане статичен. Казвам за съжаление, защото би трябвало да го разберат и други политически партии.
- Малко преди изборите, по теория на конспирацията, в една медия се предричаше следното: ГЕРБ дава огромен ресурс за надмощие и то с голям процент над БСП, като предварително с платените социолози успива левицата, после вътрешната опозиция взема главата на Нинова, Гергов и Станишев овладяват партията и спретват коалиция с ГЕРБ, а после, като в приказките - „живяли дълго и щастливо“. Виждаме ли го това днес?
- Е, чак отлкова дълбок сценарий аз трудно ще прочета, въпреки че коалиция между двамата наследници на БКП винаги е възможна. Имат общи родилни петна, в края на краищата. При неавтентични политически субекти, всичко е възможно.
- Това ли е най-скъпата загуба на БСП, 43 милиона?
- А, парите за варненската дупка на Гергов ли? Ами...Не знам, може би?
- Стана ли апатията част от народопсихологията на българите и само политиците ли са нейните генни инженери?
- Не само политиците, но и големите държатели на средства в България. Богатите притежават голяма част от политиците. Това е една самозахранваща се система, в която участват медиите, а за съжаление и съдебната система. Това е един затворен кръг. Нарича се мафия. И целият този конгломерат въздейства. Помислете си за тезата, че всички са маскари, за лошия човешки материал. Тези твърдения се опитват да ни внушат - че който и да дойде на власт, той ще краде. Че всички са неморални, некадърни и защото са близо до казана с меда, ще крадат. Така обезсмислят правото да се гласува, да се участва в политическия процес, да се бориш за власт. И това сработва. По тази причина на власт са едни и същи хора.
