„Американското послание е, че дори органи, които сме нарекли антикорупционни, са очевидно уязвими за корупция. Нашите служби са проспали информация и това е начин САЩ да им го напомнят. Нашата държава от доста време е в авариен режим. Президентът е прав, че започнаха да се натрупват управленски кризи в много сектори и справянето или несправянето с тях ще е от рещаващо значение за съдбата на управляващите.
Влизането в еврозоната и справянето с идващата рецесия са фактори, които може да се окажат ключови за политическото развитие на страната.“
Свидетели ли сме на геополитически сблъсък между великите сили? Защо точно съдия Андон Миталов влезе в американската оптика за корупция? Последиците от войната между институциите и на автопилот ли е държавата? За всичко това се обърнахме към политолога Даниел Смилов - доцент по Теория на политиката в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Политология“ и програмен директор на Център за либерални стратегии.
- Видяхме санкцията на САЩ за почти неизвестния съдия от Специализирания наказателен съд Андон Миталов. Извън разочарованието, че „номинираният“ трябваше да е друг, ставаме ли свидетели на политически и икономически сблълък между великите сили, доц. Смилов?
- Това е мярка, която по-скоро има антикорупционен ефект. Верно е, че оповестеният служител не е високопоставен, не е фигура позната в страната. Но посланието има няколко посоки. Едната е, че дори органи, които сме нарекли "антикорупционни", всъщност са очевидно уязвими за корупция и второ, явно нашите служби са проспали някаква информация и това е начин САЩ да им напомнят този факт. И трето, може би най-важното, е съобщението, което беше направено, че това е първи казус. Може би не се тръгва от високо, но ако не се вземат мерки, последващи действия не са изключени. Няколко версии бяха допуснати тук, за да омаловажат случващото се. Едната е, че ядрото на властта не е отговорно, отговорен е Лозан Панов, понеже той е председател на Съдебната колегия във ВСС. Това не е вярно, защото самото изслушване на Иван Гешев във ВСС показа, че мнозинството е доста силно проправителствено и Панов може да разчита на четирима човека там. Той не е решаващата фигура, че вината да се хвърля върху му за кадруването в съдебната система. Не е коректно. Другото е тази геополитическа спекулация, че САЩ си решават проблемите по този начин. Малко е комично, защото представете си -САЩ си решават геополитически проблеми с нашия съдия! Смисълът на тази акция трябва да четем в антикорупционна посока. Това, което притеснява САЩ е, че корупцията засяга чувствителни сфери от гледна точка на сигурност и това подрива доверието в страната ни. Значението на България в НАТО се повишава на Южния фланг заради проблемите в Турция. В този смисъл е желанието на Щатите да укрепят нашите институции и да засилят структури за обща отбрана, каквато е НАТО.
- Смятате ли, обаче, че след този първи „удар“ ще последват санкции за други хора, за които българите са убедени, че са много по-големи корумпета, защото вземат политически и икономически решения? Самата американска посланичка Херо Мустафа каза, че ще има и още имена?
- Нещата вървят в тази посока след заявленията на посланика. По логиката, която разгърнах следва, че можем да очакваме такова нещо. Особено, ако нашите институции не вземат съответните мерки.
- Говорейки дотук, означава ли, че Вие елиминирате възможно послание от американска страна: „Спрете руските икономически проекти!“?
- Не. Те имат ясна позиция по тези проекти и мисля, че чрез това действие основната им цел не е да пратят послание на Турски или Балкански поток. Те това нещо ясно са го заявили. В този акт имат по-детаилен аргумент, свързан с корупцията и пробитостта на определени наши институции, които могат да застрашат сигурността на страната и да направят от България партньор, на когото не може да му се има напълно доверие. Това е притеснението в изпратеното послание и мярката.
- Какви са рисковете за президента Румен Радев във връзка с отношението на ГЕРБ, които не приемат конструктивните критики на държавния глава към пагубното им за България управление. ГЕРБ са наясно, че в парламента няма конституционно мнозинство, на каквото да разчитат за импийчмът и заявиха, че няма да инициират и подкрепят такава процедура. Но все пак, действията на главния прокурор Иван Гешев не са ли именно в такава посока - за сплашване на главнокомандващия на въоръжените сили?
- Това е подготовка за импийчмънт, така да се каже, защото това, което тече с въпросите на прокуратурата към Конституционния съд, с изказването на депутати... очевидно подсказва ,че може да има опити за такава процедура. Целта няма да е чак такава - президентът да бъде реално отстранен, тъй като трудно ще се съберат необходимите гласове, но в рамките на тази процедура надеждите на инициаторите ще са да свалят рейтинга на президента, да му нанесат политически удар по репутацията. Така че, може да тълкуваме тези действия като започване на репутационна война.
- А да не би това да е начин да му се повлияе, ако някога президентът реши да направи политическа партия?
- Не вярвам, че управляващото мнозинство се е загрижило за политическа партия от страна на президента Радев. А той, като че ли не е и много активен в тази посока. Георги Първанов преди него беше далеч по-настъпателен. Радев не е направил стъпки, които подсказват, че работи сериозно в такава посока. Струва ми се, че обяснението за страх от партия на Радев към момента не е адекватно.
- След изостряне на отношенията между двете власти - президентска и изпълнителна, свидетели ли сме на авариен режим на държавата?
- Има изостряне на противопоставянето със сваляне на доверието в правителството от страна на президента. Тази репутационна война като че ли беше обявена. И преди това пак се водеха подобни „военни“ действия, но сякаш беше без официално обявления, а президентът реши да го направи. Това определено е някаква ескалация. Тя, нашата държава, от доста време е в авариен режим. Президентът в едно е прав, че започнаха да се натрупват управленски кризи в много сектори и справянето или несправянето с тези кризи ще е от решаващо значение за съдбата на управляващите.
- Визията Ви за завършека на тази ескалация и авариен режим, в рамките на тази година, да речем?
- Това може да се проточи. Не трябва да се очаква мигновена и много остра ескалация. Ситуацията показва, че възможността за граждански натиск и протест не е много висока заради зимните месеци или някаква умора. Дебатите, които видяхме в народното събрание от тази седмица, показват, че правителството е подкрепяно не само от "Воля" и патриотите, но на практика и от ДПС, които са против нови избори. В този смисъл в парламента няма разклащане и аварийният режим може да се проточи. Въпросите, които трябва да си зададем, са върху управленските цели за влизане в еврочакалнята, което се очаква напролет, справяне със задаващата се рецесия - това са фактори, които може да се окажат ключови за политическото развитие на страната.
- Ако трябва да обобщим в едно изречение, оказва се, че „положението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“, но те са без ръце?
- Хубава е тази фраза, но не можем да очакваме справяне на тежки проблеми като корупцията само отвън. Оттам могат да помагат в една или друга степен, но всичко зависи от нас. Вярно е, че управленският ни капацитет не е много висок, но дано се решат водните и други кризи, защото не се очаква от европейска страна, каквото е България, вече десет и повече години да изпада чак в такава ситуация.
