„Проектите на Oбщина Поморие ме „хващат“, както се казва.
Слава приживе получават малцина. Радко Радков беше духовен човек, богослов и прокоба няма как да вместим в неговия живот за това, че си отиде твърде млад. Никой не си избира времето - нито да се роди, нито да си отиде. Господ прибира любимците си по-рано от другите.
Важно е не колко дълго гориш, а колко ярко е това.“
Маргарита Петкова ще участва в музикално-поетичния спектакъл "Наследникът на Шекспир", който ще се състои на 1 август от 20:00 ч. в кино-залата на НЧ "Просвета 1888" в град Поморие. Културното събитие на Община Поморие и партньори е посветено на 80 години от рождението на гениалния български поет и драматург Радко Радков - единственият творец в света, удостоен двукратно с голямата Международна Наполеонова награда "Солензара".
За предстоящата вечер на музиката и поезията в "Седмица на морето" и за Радко Радко, "Либерта" разговаря с поетесата Маргарита Петкова, която е и негова студентка.
- „Наследникът на Шекспир“ е втори проект на Община Поморие, в който участваш. Защо посвети усилия на тази културна проява? С какво те „държи“ личността на Радко Радков?
- Включих се, защото проектите, които реализира Община Поморие са такива, които ме „хващат“, както се казва. Аз се чувствам част от тези културни празници. И затова много се радвам, че бях поканена и за „Наследникът на Шекспир“.
- По традиция, с малки изключения, сред които си и ти, в България се признават мъртвите поети. Защо не съумяваме да оценим талантите приживе?
- О, това не е само в България! Тъй като аз сама съм стигнала до извода, че всички творци биват оценявани поне 100 години, след като са си отишли и това е може би хубаво, слава приживе получават малцина. Аз не съм сред тях – нека не ме слагат там. Това, че до някаква степен си известен, не значи че ще останеш в историята на литературата. Но виж, за Радко Радков съм сигурна, че ще остане, не само за историята на българската литература, но и в световната.
- Маргарита, кое ни пречи да оценим творците, когато те са "на попрището жизнено в средата“? Слепци ли сме, или завистници? А може би двете?
- Защо не е бил оценен приживе Ван Гог? Ти го казваш – и слепци сме, и завистници сме. По принцип творците живеят в едно друго измерение, те са „не от мира всего“, както се казва. И тъй като са по някакъв начин по-напред във времето, затова и съвременниците не винаги е възможно да ги оценят. А завистта - тя е вечна. Нещото, което дърпа винаги надолу. Сега, със съвременните средства за комуникация, можеш да достигнеш до по-широка аудитория. Но аз давам винаги за пример Кръстьо Пишурката, който е бил един от най-големите интелектуалци на времето си, а сега го знаем само по това, че Ботев е написал за него сатирични редове. Тъй върви света.
- Какъв е приносът на енциклопедичния поет и драматург Радко Радков, чиято 80 годишнина отбелязваме с музикално-поетичния спектакъл „Наследникът на Шекспир“ - в т.нар. „царски сонет“? И кое е новото в тази поетична 14 строфова форма?
- Много малко хора, съвременни, които посягат към белия лист, се връщат към такива форми, които са много сложни. А Радко беше перфектен в това отношение. Винаги съм казвала, че ако се напъна аз, или Валери Станков, ще спретнем някой друг „царски сонет“. Но на Радко това му идваше свише – изящен словоред. Той целия е изящен поет. Няма друг такъв съвременен поет, който да си играе точно така със словото, като него, с такава лекота. „Наследникът на Шекспир“ напълно му приляга. И пиесите му, както всички знаят, са в стихотворна форма – невероятен. И мисля, че един ден ще се изучава в училище.
Още по темата: „Наследникът на Шекспир“ в Поморие по случай 80-години от рождението на Радко Радков
- Кой е споменът, запечатан в студентската ти памет от контакта с този любимец на музите?
- Радко ми беше преподавател по старогръцки. Това, с което ме впечатли, е, че на него му беше пределно ясно, че за един семестър никой не може да научи перфектно един език, още повече от мъртвите езици. Така че той ни го каза още на първата лекция: „Деца мои - винаги се обръщаше към студентите си по този начин - ясно ми е, че няма как да ви науча на старогръцки, но поне да научите 50 крилати фрази от този език.
Може и да не е възпитателно, но ще го кажа – той ни рецитираше откъси от „Теофано“, която пишеше в този момент, което е разтърсващо. И неговите часове бяха посещавани без отсъствия.
- Да си отидеш само на 69 години и да загробиш такъв нечовешки талант – дар от Бог, е повече от загуба на националната ни култура. Според теб, пак ли сработва черната прокоба за българските поети, или човек сам си избира и пътя, и последната спирка?
- Като се има предвид, че Радко Радков беше един духовен човек, богослов, прокоба тук няма как да вместим в неговия живот и в това, че си отиде твърде млад. Никой не си избира времето- нито да се роди, нито да си отиде. Той направи явно това, за което беше пратен. Много бих искала да е все още сред нас, но Господ прибира любимците си по-рано от другите.
- А приемаш ли тезата, Маргарита, че артистите горят много бързо и силно, затова прегарят и си отиват рано?
- Това не можем ние да го твърдим. Не на нас е съдено да преценяваме. Имайки предвид възрастта на Гьоте.
- Е, да, да се влюбиш на 83 години, стар и побелял...
- Да, и на редица световни колоси. Но да, тези хора горят по-бързо, зависи колко им е отрязал Господ от фитила на живота, колко фитил е сложил в тяхната свещ. Да оставим нещата така: важно е не колко дълго гориш, а колко ярко е това.
