"Решението на Радев да подпише указа е единственото възможно. На този етап на процедурата сезирането на Конституционния съд нямаше да промени положението с избора на Иван Гешев за главен прокурор, защото действията на съда имат решение занапред." Това каза в предаването „12+3“ Иванка Иванова от „Отворено общество“.
По думите на Иванова „големият проблем в България е, че има един кандидат, избран от колективен орган и потвърден от президента, зад който не знаем кой стои и кой носи в крайна сметка отговорност за политиката, която този главен прокурор ще прокарва“.
На този етап на процедурата сезирането на Конституционния съд нямаше да промени положението с избора на Иван Гешев за главен прокурор, защото действията на съда имат решение занапред. Тоест дори президентът да беше попитал Конституционния съд дали чл. 173 от Закона за съдебната власт противоречи на конституцията и дори съдът да беше се произнесъл в положителен смисъл, това нямаше да промени факта, че Иван Гешев беше избраник, потвърден от Висшия съдебен съвет (ВСС).
Положението щеше да бъде по-различно, ако президентът се беше обърнал към Конституционния съд, преди да върне избора на Иван Гешев във Висшия съдебен съвет. Тогава можеше да изчака наистина решението на съда и тогава да върне решението на ВСС.
Но след като го върна веднъж, нямаше друга опция, освен да назначи Иван Гешев,
и то при сегашната ситуация, при която процедурата просто беше върната до етап прегласуване във ВСС.
Решението на президента да подпише указа на този етап е единственото възможно. Защото конституцията това казва. Такава е и практиката на КС. Беше правен паралел с положението в Словакия, където при избран от парламента главен прокурор почти две години президентът на Словакия бавеше подписването на указ за неговото назначаване. Но според мен в българските условия такова действие на нашия президент би било наистина противоконституционно.
Според мен има реално място да мислим, че Конституционният съд трябва да се произнесе по въпроса – когато президентът върне решението на ВСС, от кой етап трябва да започне процедурата: дали изцяло нова или просто се прегласува. Има възможност най-малкото защото Конституционният съд е в позиция да преразгледа становището си от 2002 г. (в което се казва, че ВСС има оперативната самостоятелност да предложи повторно същия кандидат – бел. ред.).
Има причина, поради която ние казваме, че нашата процедура е уникална, не защото е много добра, а просто защото предвижда много висока степен на привидна прозрачност. И защото предвижда много голям кръг от критерии, заложени в закона, на които трябва да отговаря кандидатът за главен прокурор. От тези две гледни точки нашата процедура е уникална, но това не я прави по-добра. Напротив! Това я прави
много по-лоша спрямо процедурите в другите държави от ЕС.
В по-голямата част от тях има две същностни разлики. Първата засяга кръга от органи, които се произнасят по номинацията и назначаването на главния прокурор. Обикновено това става с много силно участие на изпълнителната власт. А виждате, че у нас изпълнителната власт се държи така сякаш няма никакво отношение към наказателната политика, което е абсурдно и противоконституционно.
И втората голяма разлика е, че не е нужно да има толкова много критерии, на които формално да отговаря кандидатът за главен прокурор, в ситуация, в която е ясно кой носи отговорност за неговото назначение. Големият проблем в България е, че имаме един кандидат, избран от колективен орган и потвърден от президента, зад който всъщност не знаем кой стои и кой носи в крайна сметка отговорност за политиката, която този главен прокурор ще прокарва. ВСС не носи отговорност за наказателната политика.
Какви са историческите традиции в България?
Обвинителната власт принадлежи на изпълнителната власт –
това го казва през 1928 г. бившият главен прокурор Светозар Велчев, без да има грам съмнение. След това цялата наша конституционна мисъл до 1944 г., според която прокуратурата не е конституционна институция, няма място в конституцията и може да бъде регулирана и с един обикновен закон, за да има по-голяма гъвкавост.
Затова за мен е много голяма новина, че президентът е склонен да се ангажира с широк обществен дебат за промени в конституцията и за желанието му да покани академичната общност, парламентарно представените партии, институции, професионални сдружения и граждански организации: Това е безпрецедентно действие на президентската институция и то е крайно необходимо, защото в сегашната популистка ситуация, в която политическите сили не желаят да се ангажират с никакви действия по отношение на реформата в прокуратурата, президентът е единственият, който остава инвестиран с много голяма демократична легитимност да повдигне тези въпроси и да се стигне до някакво виждане. Той сам няма да е в състояние да прокара конституционни промени, но е много важно поне да домакинства един форум или поредица от срещи, на които поне могат да бъдат изчистени опциите.
Промяна в Конституцията би засегнала по-скоро цялостната структура на прокуратурата и мястото на главния прокурор в нея. Няма съмнение, че Иван Гешев е следващият главен прокурор, но мисля, че е повече от сигурно, че това ще бъде последният главен прокурор във вида, в който от 30 години познаваме институцията.
