До евроизборите трябва да са разпределили и регулаторите, с което се изчерпва и смисълът на съществуването на „сглобката“, казва политологът
Темата за ротацията в кабинета ще става все по-актуална, защото смяната трябва да стане през март. Кой как се позиционира и какви амбиции има… Пред ФАКТИ говори политологът Калоян Методиев.
- Г-н Методиев, конституционна „сглобка“ ли е назначението на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков като конституционни съдии? Какво видяхме в парламента – решено и изпълнено. Така ли е…
- „За всеки ще се намери пост!“, цитирам генерал Атанасов. Това ще остане както една от квинтесенциите на „сглобката“. Колкото до конкретния казус, който още не е приключил, тъй като нямаме фактическо заклеване, явно се работи по формулата за разпределение на властови порции. „Сглобката“ узурпира антидемократично, антиевропейски, мутренски държавата и се крие зад едно проскубано евроатлантическо листо. Изненада беше, че Атанасова предизвика вълна от негативни реакции, особено сред т.нар. градска десница, либерална общност, които доскоро оправдаваха всяко компромисно решение на „сглобката“ - колкото и безумно да беше. Явно беше мината някаква граница на търпимост.
- Колко ще е различен съставът на Министерски съвет след ротацията? Вече чуваме заявки на минстри, че няма да са част от следващия кабинет. Те ли не искат, или не ги искат…
- Не е ясно, защото има повече от месец дотогава. Всичко може да стане. Някои министри вече заявиха, че си отиват, като например здравният. Някои, че няма да си ходят – като например вътрешният. Някои са обект на атаки от самата коалиция. Да си призная честно, на половината още не им знам имената и дори не мога да ги визуализирам като образи. За да имаш силно правителство, трябва да е с ярки и силни личности, политически животни, визионери, хора с размах и динамика… Какъвто и да е състават - едва ли ще отговаря на тези критерии.
- От друга страна виждаме министри, които започват да бъдат по-активни медийно. Търсят си място или се борят за мястото си…
- Има някои, които са свръхпублични, а други свръхпасивни. Икономическият дава интервю всеки ден. Опитва се да е медиен център с някакви захаросани новини. Същевременно не може да даде отговори на елементарни въпроси, които му се задават публично, като например: откъде е взел пари, за да върне заема на ДКК към ББР. Тоест, прав сте, мнозина участват по медиите, за да ги забележат като си мислят, че така си гарантират оставане. Това работи, ако си автономна личност със собствена тежест и обществна подкрепа. А в случая съдбата им зависи само от волята на лидерите на „сглобката“.
- Какво поведението да очакваме от президента Румен Радев, когато се извърши ротацията и ГЕРБ поеме „официално“ властта?
- Отношенията Радев-Борисов са лични, сложни, но близки. Всички кадри на Радев от служебния кабинет (хиляди хора) останаха на възловите места в управлението – енергетика, земеделие, социални системи, икономика… Неговите хора подписват договори, управляват милиарди, назначават - уволняват, разпределят. Управлява се чрез кадри. Следователно той е четвърти партньор в „сглобката“ през ГЕРБ. Да не забравяме, че Радев спаси Борисов миналото лято като ускори „гилотинирането“ на Гешев, за да не може да му търси сметка за Барселонагейт. И така се прекрати делото. Факт ли е? Днес сутринта излезе новината, че служебният вътрешен министър Демерджиев е свидетел на Бойко Борисов срещу Бойко Рашков по делото за автомагистрала „Хемус“. Има ли още някой средноинтелигентен човек, който да не разбира, че Борисов и Радев са едно? Конкретно на въпроса ви: Радев ще си е пак на власт през ГЕРБ в същото правителство. Може малко да театралничи срещу управланието, да критикува, за да се поддържа сценката, но фактите са безпощадни.
- След ротацията ролята на ДПС ще е…
- Вероятно същата или дори по-силна, на базата на изхабяването на ПП-ДП и кризата, в която влязоха заради Апартаментгейт-2, избора на Атанасова, постоянните компромиси… ДПС имат да решават един вътрешен въпрос в края на февруари – лидерския. В зависимост от него ще е ясно как ще участват от тук нататък. Тях ги интересува реална власт – регулатори, ресурсни министерства, хора на ключови места. Повече технология, отколкото публична политика. Въпреки че са водещият антируски и евроатлантически вектор в „сглобката“.
- Тестът "Евроизбори" колко ще е решаващ за „сглобката“. Кай какво гони…
- Всеки гони максимума. На местните избори се видя, че е много трудно да си „сглобка“ и да управляваш заедно, а на избори да се правиш на алтернатива един на друг. В зависимост от резултатите ще се види дали ще се ходи на избори. До евроизборите трябва да са разпределили и регулаторите, с което се изчерпва и смисълът на съществуването на „сглобката“. А и тогава свършва управленската половинка на Габриел. Не е изключено след евроизборите да се разпаднат и да вървим към нови избори.
